Портокал

by Нинко Кирилов

Експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването. Делириумен поток на мисълта. Една вселюбовна поема.

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

48 pages, Hardcover

Published September 25, 2023

About the author

Нинко Кирилов е автор на книги с поезия, проза и драматургия. Публикуван е във вестници, списания, онлайн издания, поетични и прозаични сборници, алманаси и антологии. Носител е на награди за поезия и кратка проза. Негови текстове са превеждани на английски, немски, италиански, испански, полски, гръцки, сръбски и черногорски.

Reviews

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

“Портокал” от Нинко Кирилов е четиво, почти академично написано, четиво - така омайно в остротата и разпада си, че те ще те накара да го препрочиташ многократно.

Тази стихосбирка е истинско съвършенство като оформление, корица, детайли в самото книжно тяло. А като преживяване се равнява на малко торнадо, което преминава ударно през сърцето ти, разпада те на съставните ти части и след това си тръгва само, за да се върне още по-опустошително при следващ прочит.

Преминавам през страниците веднъж, два, три пъти - и всеки следващ път откривам нещо ново, нещо скрито, което се разгръща през очите ми, минава през зениците и си намира удобно място в ума ми, където да остане.

🌿

и нищо, нищо.
затлачени са ирисите ми от перипетии и даже
крехкото погалване не знам дали лекува. това
убива, сигурен съм, че. в съда на времето
седиш и чакаш да те призоват. аз чакам чакането.
трикотажни дни. калъп за мостове.
водовъртежно и даже май световъртежно
обикалям босите локации. трепериш,
трепериш. някъде вали, но не е тук.
овалиите на стъпките ти водят към следващ
ден и нова нощ. ще се прережа през средата, за да.
а ти се рееш.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Много ми е трудно да говоря и пиша за поезия. Вярвам, че всеки я усеща и изживява по свой собствен начин. “Портокал” е много различна стихосбирка. По много хубав начин! Насечени думи, изречения, емоции. страшно много. ми. хареса.

🍊🍊🍊
когато не валиш, те няма, а това е
опасно за всичко - вентчелистчетата на
съдбата, трохите в костите ми, преминаването на
моето в наше. бръмченето на филигранния булевард
определя темпото на сърцата. и диктува:
сам. направи си сам. направи си самота.
🍊🍊🍊

[Teya Diya]

Тази книга колкото е интимна, толкова и те иска за съучастник. Да прескочиш механиката и да легнеш удобно като в… квадрат.
Няма удобно. Има елиптични пространства, изкачвания, трудни борби с думи, борби за въздух, за място. (Дори в ръцете е твърдо и невъзможно с тези дебели корици). Прочетох някъде, че “Портокал” е любовна поема, но за мен е експеримент с езика. Което не значи, че оспорвам поетичността на текста. Въпреки че харесвам по-класическите форми, Нинко е поет тук повече от всякога. Опитен, натрупал багаж, осмелил се да хвърли ръкавица на синтаксис и неизбежни сравнения. Желая му да ни. Нека да. Което.

[Габриела Манова]

Още с форзаца в яркооранжево тази книга ти намеква, че предстои луд водовъртеж. Като портокал, писането е сочно, но без да лепне по пръстите. Думите в стихосбирката живеят свой живот и дълго се разнасят в главата ти, също като аромата от портокалови корички върху парното. Отдавна не бях чела книга, за която да кажа „много е различна“, но тази наистина е. И слава богу.

[Стефани Kalcheva]

Много различен Нинко, много различна книга, сложна, не е за едно четене, твърде много пластове и загадки има в нея. Определено се откроява.

[Зорница Иванова · Rating 5 out of 5]

Книга, която в експеримента си укротява вътрешния звяр на едната страница, за да го събуди с нова сила на следващата. Оценявам поезията по това дали ме кара да мълча след нея, дали имам нужда от дъх след прочетеното. За "Портокал" давам пълнокръвни пет звезди и си пожелавам повече от тази смела поезия на литературната ни сцена.

[Нели Станева · Rating 5 out of 5]

Влюбих се в нея. В нея, която е зад и над тази книга, която не е сока (Нинко е сока), а месестата част на портокала. Коя е тя и дали не е всъщност езика? Няма значение. Сигурно е естествено да ме възбужда това разместване, месене, стискане, халюциниране, това плюскане и свободно повръщане на допамин. Приятелите ми от швейцарския литературен институт искат да пишат така. Поне половината човечество иска да обича така. Хубаво е че имаме един смел Нинко в дългата литературна зима на България. Деца, пролет е, площадката е отворена.

[Stefan Kasev · Rating 5 out of 5]

Не разбирам особено от поезия, но това, което ме грабна беше движението подобно на река от стих в стих.

[Камелия Панайотова · Rating 5 out of 5]

"Портокал"-ът на Нинко Кирилов (изд. Scribens, 2023). Много странна книга. Стихоторенията вътре се четат като една поема, подтикващи да следваш ритъма. Трябва да призная, че преди да я имам, бях прочела две-три стихотворения от книгата из нета, и не ми харесаха. По-точно, не ги разбрах. Затова дълго отлагах прочита, но след като снощи се наканих, не можех да спра. Много се разшумя за синтаксиса в книгата, и това бе една от причините да не ми харесат творбите извън книгата - сметнах, че е просто маниер на атора, претенция за оригиналсност, клише на стила. Но всъщност, сега разбирам, че всички тези странни точки, думи играещи роля на изречения, са абсолютно нужни. Създават още една книга в книгата, отделна поема на фона на огромната поема, на фона на отделните стихотворения. Самият автор беше споменал, че книгата е написана бързо, но аз не виждам и друг начин да се напише тази книга. Спонтанна, честна и гола книга. Обелен портокал. Обелките са пръснати из страниците и имат собствена съдба, както и парчетата плод, както и целият плод. Иде ми да кажа, вкусна книга.
Впечалена съм от цялостта на книгата, но със сигурност не бих чела стиховете отделно. Браво на Нинко, наистина хубава книга е направил! Както казах вече - гола и вкусна.

[Невена Дишлиева-Кръстева · Rating 5 out of 5]

Стегнатото стакато на тази книга преобръща и прекомпозира ритъма на любовта. Изреченията се съпротивляват, разпарчедосани и пренаредени, завършват с началата си или се разплисквт във всички посоки. Любовта, разчертана от думите в тях, диша иначе, освободена, неравна, безклиширана, наелектризирана, оголена до кокала на чувството и безобразно притегляща. Търсят се и се намират, липсват си, но не се наваксват. Защото са навсякъде и едновременно. Отвъд страховете и логиката. Просто са. Сме. Оранжеви и сини като портокал. Докато ни причернее.

[Yanitsa Genova · Rating 5 out of 5]

тиха и красива поезия
прекрасна за раздяла или/и начало

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Ем поезия, ем книга-игра, през чийто лабиринти трябва да минеш, без да умреш.