What do you think?
Rate this book
Пазителите
Една книга за забравените истини, забравените истории от село, за свещените Самодиви, Змейове и Сили, които присъстваха в разказите на нашите баби. Тя е пътешествие във времето назад към епохите, в които Истината звучеше по друг начин.
Действието се развива през 1988 г, но сюжетът отнася читателя много назад в миналото. Книгата разказва за Ваня, градско момиче, което е наказано от майка си да отиде в дома на прабаба си, на село, за две седмици. Това, обаче, което среща там, вижда и изживява, оставя ярка следа в ума й. Ваня съпреживява историите на старата къща, става част от страстите им, плаче и се радва с героите. Времето се мени и когато престоят при прабаба й свършва, тя се прибира у дома променена. Оказва се, че върху крехката й възраст тежи немаловажна задача. Пазителите говорят, но Ваня трудно разбира думите им със сегашното си мислене. Тя предпочита да се остави на времето, което променя нещата, но думите на прабаба й, че Времето не съществува, я озадачават. „На какво разчитаме тогава? Само на себе си ли? Това, което виждаме в огледалото ли е всичко в нас?“ – въпросите й не спират.
Действието се развива през 1988 г, но сюжетът отнася читателя много назад в миналото. Книгата разказва за Ваня, градско момиче, което е наказано от майка си да отиде в дома на прабаба си, на село, за две седмици. Това, обаче, което среща там, вижда и изживява, оставя ярка следа в ума й. Ваня съпреживява историите на старата къща, става част от страстите им, плаче и се радва с героите. Времето се мени и когато престоят при прабаба й свършва, тя се прибира у дома променена. Оказва се, че върху крехката й възраст тежи немаловажна задача. Пазителите говорят, но Ваня трудно разбира думите им със сегашното си мислене. Тя предпочита да се остави на времето, което променя нещата, но думите на прабаба й, че Времето не съществува, я озадачават. „На какво разчитаме тогава? Само на себе си ли? Това, което виждаме в огледалото ли е всичко в нас?“ – въпросите й не спират.
225 pages, Paperback
Published January 1, 2023
1 person is currently reading
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 28, 2024
В последните години се появиха няколко книги на български автори, които насочват вниманието на читателя към забравените ценности на село, към старите вярвания и обичаи, към онези истини, които са крепели света на нашите деди.
Част от тези книги са “Стопанката на Господ” на Розмари де Мео и “Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова. До тях се нарежда и “Пазителите” на Венцислава Великова.
В тази история, която хем се развива през 1988 година, хем ни връща и много, много назад във времето, Ваня е наказана от майка си да прекара две седмици на село със своята прабаба. За младото момиче това е кошмар – далече от приятелите, от цивилизацията, в някакво забутано село с няколко жители и старата си баба, която е посещавала веднъж като дете. Разбираемо, адски сърдита е на майка си.
Но в къщата я чакат много изненади. Освен, че баба й често говори неразбираемо за някакво Време и за някакви Истини, до които Ваня трябва сама да достигне, попада и на нещо много любопитно – стаята на майка й, която е изпъстрена с всякакви шевици. И всяка една от тези шевици разказва стара история.
В къщата се появяват и Пазителите – духове от старо време, които идват, за да разкрият на момичето ценности от миналото. И ден след ден, Ваня става свидетел на живи сцени и истории, които й показват самодиви, вили, змейове. Но и истории за залюбили се млади, за вдовица, която помага на духа на съпруга си, за отмъщение и раздяла.
Тези истории са най-различни, но всички те съумяват да пренесят както Ваня, така и читателя, в миналото, където хората са вярвали в най-различни митични същества и са имали по-силна връзка с природата и с метафизичния свят.
Езикът, на който са написани тези истории, е много по-различен от останалата част от книгата, която представлява тяхната рамка. Венцислава Великова използва стари думи, играе с говора на хората, образите са живи и истински и си личи, че точно в това е нейната сила като писател. Такава е и повестта “Мичя” за която вече съм писала.
И ако това беше сборник с отделни разкази, щях страшно много да му се насладя, именно заради магията на писането. Но с въпросната рамка – историята на Ваня, която отива при баба си да научи Истините, неизменно изписани с главна буква, не се спогодихме и често се улавях, че я прехвърлям набързо, за да достигна до следващата история.
***
Всички мои ревюта ще откриете в блога Catwolf's Writings - линк в профила.
Част от тези книги са “Стопанката на Господ” на Розмари де Мео и “Бабо, разкажи ми спомен” на Ивинела Самуилова. До тях се нарежда и “Пазителите” на Венцислава Великова.
В тази история, която хем се развива през 1988 година, хем ни връща и много, много назад във времето, Ваня е наказана от майка си да прекара две седмици на село със своята прабаба. За младото момиче това е кошмар – далече от приятелите, от цивилизацията, в някакво забутано село с няколко жители и старата си баба, която е посещавала веднъж като дете. Разбираемо, адски сърдита е на майка си.
Но в къщата я чакат много изненади. Освен, че баба й често говори неразбираемо за някакво Време и за някакви Истини, до които Ваня трябва сама да достигне, попада и на нещо много любопитно – стаята на майка й, която е изпъстрена с всякакви шевици. И всяка една от тези шевици разказва стара история.
В къщата се появяват и Пазителите – духове от старо време, които идват, за да разкрият на момичето ценности от миналото. И ден след ден, Ваня става свидетел на живи сцени и истории, които й показват самодиви, вили, змейове. Но и истории за залюбили се млади, за вдовица, която помага на духа на съпруга си, за отмъщение и раздяла.
Тези истории са най-различни, но всички те съумяват да пренесят както Ваня, така и читателя, в миналото, където хората са вярвали в най-различни митични същества и са имали по-силна връзка с природата и с метафизичния свят.
Езикът, на който са написани тези истории, е много по-различен от останалата част от книгата, която представлява тяхната рамка. Венцислава Великова използва стари думи, играе с говора на хората, образите са живи и истински и си личи, че точно в това е нейната сила като писател. Такава е и повестта “Мичя” за която вече съм писала.
И ако това беше сборник с отделни разкази, щях страшно много да му се насладя, именно заради магията на писането. Но с въпросната рамка – историята на Ваня, която отива при баба си да научи Истините, неизменно изписани с главна буква, не се спогодихме и често се улавях, че я прехвърлям набързо, за да достигна до следващата история.
***
Всички мои ревюта ще откриете в блога Catwolf's Writings - линк в профила.
September 4, 2024
Книгата съдържа много интересни, народни истории, които вълнуват сърцето и ума. Пренасяш се в едно отминало време.
Истории за изгубена любов, обещана на друг.
Самовили и хали.
Вдовица, която всяка неделя пече паница и раздава на хората с надежда да спаси душата на съпруга си...
Истории за изгубена любов, обещана на друг.
Самовили и хали.
Вдовица, която всяка неделя пече паница и раздава на хората с надежда да спаси душата на съпруга си...
Displaying 1 - 2 of 2 reviews