Въздушните хора

by Александър Карапанчев, Виктория Баръмова, Георги Генчев

„Въздушните хора“ е антология с 23 разказа, отличени в XI издание на Конкурса за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2022). Съдържа разказа „В сенките на върховете“ от Кирил Г. Иванов, носител на Първа награда, и трите разказа, поделили Втора награда. Книгата е издание на сп. „Сборище на трубадури“ и се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Съдържание
Предговор: За въздушните хора

В сенките на върховете • Кирил Г. Иванов
Да бъдеш Бог е толкова човешко • Делян Недев
Забранената партитура • Дияна Марчева
Въздушните хора • Стефан Георгиев
Делфини • Евгения Динева
Мозъкът на Касимов • Виктория Баръмова
Ако искаш – вярвай, ако искаш – не • Светла Дамяновска
Справедливост • Милена Милева
Човек(ЪТ) • Емилия Илиева
Последно ниво • Смиляна Смилянова
Чифт английски боти • Надежда Григорова
Пирът на пеперудите • Ралица Атанасова
Падането • Стефан Минчев
Скалата на гласа • Светлана Ангелова
Тази болка за нова • Петя Асенова
Последният процент • Георги Генчев
Via Lacrimata • Тео Буковски
Ние сме чупливи • Мария Вълчева
Енола Рот • Стоян Новаков
В кръг • Ясен Рогачев
В края на пътя • Милен Колев
Там горе, на покрива • Лиляна Байлова
С нас или без нас • Ивена Тодорова

Вместо послеслов: Перуники за приятеля

280 pages, Paperback

Published May 17, 2023

About the author

Биография в БГ-Фантастика.

Reviews

[Roberta · Rating 4 out of 5]

Четири пъти почвах първия разказ и не можех да го продължа. Едвам го свърших, а той е бил печелившия през 2022г от конкурса за фантастичен разказ "Агоп Мелконян". Проблемът му е прост: не е фантастичен разказ, а супер-лек и приказлив хорър. За щастие там приключват проблемите на сборника.
В контраст, вторият разказ започва съвсем класически фантастично и мяза на Дъглас Адамс в хумора си.
Следва го "Забранената Партитура", който може да е и по-ясен в края, но поне е интересен.
"Въздушните хора" на Стефан Георгиев е един от по-яките разкази в сборника: добра фантастична идея, извънземни, малко любов.
"Делфините" е друг по-скоро хорър разказ, много кратък и доста силен, но е можел да бъде и по-дълъг без да губи силата си.
"Мозъкът на Касимов" става, но пак е повече хорър, а и края може да се развие по-добре.
"Ако искаш - вярвай" има леко объркваща структура, но пък е направен от кратки, интересни разказчета преплитащи български фолклор във всекидневния живот.
"Справедливост" е много кратък и готин разказ: какво ще стане ако използваме ИИ да контролираме обществото.
"Човек(ЪТ)" е някаква модернистична тъпотия, която е нещо като магически реализъм.
"Последно ниво" е разказ в стил "Squid Games", "Игрите на Глада", нещо от сорта, с много разказване, малко показване, но пък добра структура и край.
"Чифт английски боти" е кратък разказ персонифициращ чифт скъпи кожени боти. Колкото и да е добре написан, абсолютно не се свързва със сборника.
"Пирът на пеперудите" е претенциозен текст с изкуствена драма, която не успява да разчуства, и заглавието разказва всичко почти веднага.
"Падането" е още един хубав разказ, за един падащ човек, който е достатъчно непредвидим, и ще е по-интересен за фенове на Дъглас Адамс.
"Скалата на гласа" почва изключително кърваво, и продължава 6 страници с дълги описания и малко драма. Не е лош, но не е нишо ново.
"Тази болка за нова" е много лратък, но силен разказ, с мъничко магия.
"Последният процент" е малко романтика с робот детегледачка.
"Via Lacrimata" не знам какво прави в този сборник - прекрасен любовен хорър разказ от Тео Буковски, 0 фантастика в него.
"Ние сме чупливи" е добре написан разказ в тип Стар Трек, но по-тъмен и драматичен.
"Енола Рот" е друг разказ, където обществото е създало някакви нови рейтинги, благодарение на които се издигат в обществото, но тук базирани на екстремното практикуване на свободата на словото. Разказа има потенциал за страхотен роман.
"В кръг" е чист хорър, малко Хензел и Гретел, малко Стивън Кинг.
"В края на пътя" е интересен разказ за трима търсещи нещо, което са изгубили, но ми е по-интересно какво се случва зад кулисите, което не ни е показано.
"Там горе, на покрива" е романтичен разказ с малко пътуване из времето, силно напомнящ на феите в Доктор Стрейндж и Мистър Норел.
"С нас или без нас" е разказ с много готина идея, но за мен е недоразвит. Може да е още по-интересен.
"Перуники за приятеля" е послеслов с интервю на Агоп Мелконян, което ще е интетрсно за негови почитатели.

[MJ (readknight) · Rating 4 out of 5]

Да бъдеш бог е толкова човешко, Въздушните хора, Падането, НИЕ СМЕ ЧУПЛИВИ