Животът е тълковен речник

by Веселина Седларска

Сърцата са огромни. Но не са еластични, както изглеждат. Не са и такива, каквито ги рисуват. Те са пещерата на кръвта. Тя влиза мътна от тъга в тази пещера и излиза бистра с надежда. Когато тъгата стане толкова голяма, че надеждата не стига да я изсветлява, пещерата пресъхва. Сърцето не е моторът, надеждата е.

Тази книга е за сърцата и думите, които ги възвисяват, но понякога ги и подлъгват. За живота в неговото многообразие, за пъстротата и противоречията на човешките души. В 23 разказа Веселина Седларска е събрала толкова много, че сякаш е написала наистина цял тълковен речник, който може да се ползва за ориентир по кривите пътеки на душата.

Но това не е речник със сухи дефиниции. Защото животът не е точна наука – той се изучава с преживявания и съпреживявания. Това е речник, в който значенията са обяснени с истории, с обикновени и необикновени герои, с копнежи, недоразумения, смешни, абсурдни и делнични случки, с мечти. В някои от тези истории думите ни подвеждат и повеждат по нови пътеки, отвъд сивата реалност, където това, в което вярваме, ни дава повече от това, което е около нас.

Животът е и кръстословицата, и речникът. Думите са и хлябът, и трохите. Те са цената и рестото. Примката на шията на осъдения на обесване и клонът, който може да се счупи и така да отмени присъдата.

216 pages, Paperback

Published October 1, 2023

About the author

Veselina Sedlarska was born in 1954 in Straldzha. She graduated from the English high school in Plovdiv. Then she graduated journalism at Sofia University. She specialized in journalism in the USA. She has worked in numerous media in Bulgaria. She is also an author of several books.

Reviews

[Деница Райкова]

Веселина Седларска - "Животът е тълковен речник", изд. "Сиела" 2023

Току-що затворих последната страница.
И бързам, бързам да "излея" думите си за тази книга. Защото за такива книги не може да се мълчи. Дори да не си подредил мислите си, дори да знаеш, че това, което ще излезе, няма да е отзив, а чиста емоция, пак искаш да напишеш поне нещо. За да се знае, че току-що не просто си прочел поредната книга, а си имал едно прекрасно, безкрайно вълнуващо преживяване.
"Животът е тълковен речник" беше сред книгите, които чаках с най-голямо нетърпение през последните месеци на тази година. Защото още не мога да забравя преживяването си с предишния сборник на Веселина Седларска - "Гладни сърца". И макар "Гладни сърца" поне за мен да беше малко по-силен, тази книга също от първите си страници се нареди сред онези специалните, "хващащите", невъзможни за оставяне книги. Казват, че никое преживяване не може да се повтори "едно към едно", че дори когато се връщаш на едно място и правиш там същите неща, които си правил първия път, вървиш по същите улици, виждаш същите гледки, преживяването от първия път не може да се повтори. "Животът е тълковен речник" доказва, че това не е вярно. Защото ми даде същото онова усещане като "Гладни сърца" и ще остави също толкова дълбоки следи в ума и сърцето ми.
Опитвам се да откроя разказите, които ми въздействаха най-силно. И се отказвам, защото ще трябва да изредя почти всичките. Но все пак - може би това са "Бог рече", "Името", "Витлеем" и последният, дал името на книгата. Особено вторият и третият - защото понякога си мислим, че познаваме най-близките си хора, а дори не предполагаме, че някъде там, вътре в себе си, в най-съкровените кътчета на душата си, те са ни дали име, различно от кръщелното, което обаче съдържа в себе си цялата нежност и обич, на което са способни, и когато паметта си отива, те помнят него, а не онова - "официалното". След такива истории се мълчи...
А "Витлеем"... Дали всеки от нас знае за себе си къде е неговият Витлеем? Дали се е сещал да го потърси? И дали си даваме сметка, че ако го намерим, няма да ни е нужно още кой знае какво, за да постигнем онова, което някои наричат "душевен покой", а други - "Да си в мир със себе си". Тази вечер си дадох сметка, че за себе си отдавна съм го открила. Моят Витлеем са книгите и музиката. И от години съм в него. И няма скоро да си тръгна оттам...
Най-бавно прочетох последния... не, не мога да го нарека "разказ". Не знам как да го нарека. Но, да - едноименния "Животът е тълковен речник". Именно него със сигурност ще препрочитам много пъти, защото ако другите истории в книгата описват все пак житейски ситуации, то той е пътеводител. А човек трябва да може да се ориентира по пътя.
Завършвам с нещо, което може би съм казала и за "Гладни сърца". Всяка от историите "звучеше" достоверно, като нещо действително случило се. Убедително и въздействащо. Може би затова на моменти оставях книгата и си давах почивки - защото имах чувството, че съм в нечия истинска история и се питах имам ли право да бъда там.
Книгата ми хареса изключително много и се радвам, че имах възможност да я прочета. И знам, че ще се връщам към нея.

[Eva · Rating 5 out of 5]

Страхотен сборник с разкази.

[Mila Ch]

Напоследък се разочаровам от разкази. Особено от български. Дразнеше ме този зор да има неочакван край.
Веселина Седларска не прави това. Не се преструва на фокусник, който ще извади не заек, а например птицечовка от шапката. Напротив - леката изненада обикновено е толкова по човешки разказана, че някак ти напомня какво абсурдно нещо в животът. Разкази с душа. Спечели ме.

[Angelina Kulakova · Rating 1 out of 5]

Наистина съжалявам за тази книга. Много слаб речник, никаква дълбочина и развитие на героите. Плоско, скучно, предвидимо.
Нямам представа защо се издават такива книги, никаква стойност.

[Zachary Карабашлиев · Rating 5 out of 5]

23 разказа е събрала Веселина Седларска зад тази красива корица. И всеки един от тях е мини-свят, мини-роман(както умело задава ключ още първия диалог с невъображаемия писател Атанас Славов), в който Седларска разгръща щедрия си разказвачески талант. И в тази нейна книга, талантът й намира най-литературния си, най-писателския си израз. Това е един главоломен сборник с много повече интересни истории, отколкото някои могат да напишат за цял един живот. Подозирам, че Седларска колекционира тези истории не защото някой очаква от нея да ги напише, напротив. Тя го прави без какъвто и да е творчески "зор", създавайки илюзията, че няма нищо по просто от това да разкажеш една проста история. Всъщност, тайната е, че колкото по-семпла е една история, толкова по-трудно е да я напишеш, за да си остане такава, за да не я усложниш със "себе си". Та, Веселина е майстор в това отношение. Тя не ни занимава с това как и какво чувства на всяка възможна страница, тя разказва така, че да разбереш как героите й чувстват, как действат. И го прави умело и мъдро и просто, без оригиналничене, а с една литературна истинност: "На поп Станчо сърцето е търпеливо само към другите хора, към него милост няма." (из"Бог рече"). Или пък "И в този миг, без някой да е угасил осветлението цветовете в кафенето се прибират в себе си и светът наоколо си връща ръбовете."("Мона Белучи"). Героите й са такива, каквито си познавал, каквито познаваш, или пък ти се е искало да познаваш, каквито си виждал, своего рода несретници, или будали, някакви такива, дето ти се иска да прегърнеш - Магда Пушкарова и Фори Ретрото, Чистачката на въшки, Снежина, Мариана или Ана... циганчето, което изяде билета в автобуса... Веселина Седларска владее може би най-важното в разказването, а именно умението да "видиш" чудатото у един образ, да "чуеш" специфичния му вътрешен глас и да го изградиш отвътре-навън като изведеш смисъл по най-пестелив начин.
Всеки един разказ -- от "Тилилу" до най-дългия и прекрасно изграден "Животът е тълковен речник" (с най-якия край на разказ въобще) е изживяване.
Препоръчвам да се чете на порции, всеки ден по няколко, за да има за по-дълго.

[Деси Жекова · Rating 4 out of 5]

За първи път се сблъсквам с творчеството на прекрасната Веселина Седларска, но след тази книга, посягам и към останалите ѝ. Отдавна съм започнала да редя пъзела на годините, в които са живели родителите ми и опитвам всячески да разбера строежа на народната ни психология. С тези разкази, се открехват нови врати и въпроси, но и намерих някои отговори.
"Демокрация: Тя сама по себе си е парадокс. Защото съдържа в себе си инструмента за собственото си унищожение. [...]Демокрацията не гарантира демократичност. Тя самогарантира, че използвайки я като инструмент, можеш да живееш толкова демократично, за колкото си пораснал."

[Ana Valeva · Rating 4 out of 5]

Книгата те превежда през дълбините на човешката душа през призмата на лични истории, развиващи се с България и чужбина. Не неочаквания край, а самото преживяване на героите са хайлайтът на разказите. Веселина умело преплита съдбите им, използвайки познанията си по българска народопсихология и привнася някои езотерични идеи.

[Mare Nubium · Rating 4 out of 5]

“..на този свят всичко е пътуване, само едно е пристигане - смъртта.”

[Denitsa Raykova · Rating 5 out of 5]

Лекота, дълбочина, топлина, умение - както винаги при Веселина Седларска. Красиво слово.

[Marina · Rating 5 out of 5]

Седларска е моето откритие за 2025 г.
Кратки, но много смислени разкази.
Пъстра палитра от житейски истории.

[Svetla Ivanova · Rating 5 out of 5]

Пречистващо е да се изговорят тези неща, които едно време не сме ги знаели, че са такива, за да спрем да изпитваме вина. Понеже този, който изпитва вина... (виж Тълковния речник)...