Културата и посоката на развитие на никой народ не може да бъде обяснена и разбрана, ако се разглежда изолирано от неговите съседи и не се вземат предвид неговите контакти. По тази причина в третата книга от поредицата „Заблуди и факти за древните българи“ д-р Живко Войников ни запознава с динамичната етническа карта на евразийската степ през Късната античност и Ранното средновековие.
Въпреки оскъдните извори за изследваните безписмени народи, живеещи сравнително далеч от центровете на големите древни и средновековни писмени цивилизации, чиито свидетелства следователно не са преки, а идват от разкази на пътешественици, авторът успява да представи и проследи достатъчно ясно потеклото, пътя и трансформациите, които неизбежно претърпява всеки народ, взел участие или усетил на гърба си големите преселения от тази епоха. Д-р Войников постига това като си служи с всички възможни средства за набавяне на информация, като не пренебрегва и генетичните изследвания, които с напредването на тази наука могат да станат най-сигурен източник за миналото на тези народи.
Така откриваме, че въпросът за произхода не само на българите, но и на аварите, аланите, хазарите, маджарите, кутригурите и утигурите, хуните, тюрките, кимерийците и много други често остава отворен или сгрешен в общоприетите представи.
Д-р Живко Войников е роден на 24.12.1966 г. в гр. Хасково. От 1970 г. живее в Стара Загора. През 1984 г. завършва средното си образование в гимназията. След наборната служба в армията следва хуманна медицина във Висшия медицински институт в гр. Стара Загора, през времето 1986 - 1992 г. От 1992 до 2002 г. работи като лекар, офицер (ст. л-т) от БА (началник "Медицинска служба" в ракетен дивизион - под. 22130 гр. Стара Загора), защитава специалност "Неврология". След напускане на армията (поради "реформата" и унищожаване на Ракетните войски) работи в доболничната помощ (ДКЦ и ИППМП). Семеен, с едно дете. Интересите в областта на историята са още от ученическите му години. Занимава се с история на България, Балканите, българските земи, останали извън пределите на Родината, също с история на Изтока (Средна и Централна Азия) и въпроса за българската етногенеза. Интересува се и от сравнителна лингвистика и българска диалектология.