„Котаракът, който спасяваше книги“ е една необикновена книга, която говори с много обич и топлота за книгите като цяло и необходимостта от тяхното четене.
Като чуя за Япония + котка, незабавно се сещам за „Кафка на плажа“ на Харуки Мураками и „Котката и градът“ на Ник Брадли – две силно любими ми книги, но общото между тях и „Котаракът, който спасяваше книги“ свършва дотук.
Творбата на Сосуке Нацукава е история от съвсем различно ниво и носи съвсем друго изживяване. Когато Ринтаро Нацуки губи своя дядо и наследява от него малката им семейна книжарница с антикварни книги, бива посетен от един говорещ котарак, който има няколко задачи за Ринтаро. И така котаракът, Ринтаро и неговата съученичка Сайо се озовават в няколко лабиринта от книги, които трябва да бъдат спасени.
Историята е разгърната в 4 разказа, в които героите се сблъскват с Тъмничаря на книгите – страстен колекционер на книги, чиято цел е да прочете възможно повече книги и никога не препрочита вече прочетеното; Човекът, който осакатява книги – е посветен на идеята да съкрати обема на всички книги, като сведе историите им до няколко изречения, за да могат хората за възможно най-кратко време да кажат, че са прочели възможно най-много книги; Продавача на книги – президент на най-голямото издателство в света, за когото стойността на книгите се измерва в резултата на тяхната печалба; а на финала в последния лабиринт от книги Ринтаро се среща с една книга на близо 2000 години, наричана още и „най-четената книга на света“, която е изгубила надеждата си.
Историята ми хареса много, също и посланията, които носи. Към самата книга „Котаракът, който спасяваше книги“ има много красиво поднесени цветни илюстрации, дело на Биляна Василева-Билка, които я обогатяват още повече.
Книгата със сигурност ще допадне на хората, които обичат книгите, а страстта им е четенето им. И със сигурност е отличен избор за добавяне към всяка библиотека.
Любими цитати:
(въпреки че са много повече)
📖 Стр. 18 – В книгите се крие огромна сила… Има неподвластни на времето истории, достатъчно силни, за да са оцелели през вековете. Чети много книги като тези – за теб те ще бъдат като приятели. Ще те вдъхновяват и ще те подкрепят.
🔐 Стр. 44 – Да се добера до тях? Че за какво ми е? Нали вече съм ги прочел?
– И като ги прочетете веднъж, приключвате с тях? Нямате желание да препрочитате…
– Да ги препрочитам? Луд ли си? Нима не чу всичко, което казах? Прекалено зает съм с четенето на нови книги.
📚 Стр. 52 – Кого цени повече обществото – човека, който чете десет пъти една и съща книга или онзи, който прочита десет книги по един път? – продължи той. – Очевидно е, че колкото повече книги прочетеш, толкова по-уважаван ще бъдеш. Колкото по-начетен си, за толкова по-привлекателен и интересен те имат хората. Греша ли?
👨🏫 Стр.76 – На този свят има толкова хора с титлата „професор“, колкото са звездите на небето. Япония е пълна с професори. Ще ви трябва много по-голям късмет, за да откриете някой, който не е професор.
💸 Стр. 139 – Аз, от своя страна, познавам отлично начина, по който функционира светът. Чувствата, които изпитваш към дадена книга, не определят нейната стойност. Определя я тиражът. С други думи, в нашия свят банкнотата е критерият за стойност. На онези, които забравят това правило и се опитват да се обърнат към някакви идеали, не им остава друго освен да бъдат отритнати от обществото.
💖 Стр. 177 – В миналото се разбираше от само себе си, че книгите имат душа. Всеки, който четеше книги, го знаеше, и душите им странстваха между четящите хора.
💡 Стр. 185 – Книгите ни учат как да обичаме другите. Книгите са изпълнени с човешки мисли и чувства. Когато четем техните думи и техните истории, когато ги съпреживяваме, опознаваме сърцата и умовете на други хора, извън нашите собствени.
🐈 Стр. 201 – Не съществуваше такова нещо като липса на избор. Ринтаро вече знаеше това. Съществуваха много пътища, от които да избираш. Важното бе да не допускаш да се луташ безцелно, а да избереш път.