What do you think?
Rate this book
Рана
Какво е саможертвата? Да загинеш на бойното поле в името на отечеството или да спасиш живота на едно дете?
Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка — новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.
Затрогващ и хуманен, “Рана” e отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали.
Захари Карабашлиев разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ за героизъм, нежност и надежда.
Сава е бежанец от пепелищата на Одринска Тракия след Балканските войни, сега студент по право в София. Елиза е генералска дъщеря, талантлива пианистка, сега в последния клас на Музикалното училище. Любовта им е невинна и кратка — новата, голяма световна война ще прати младия идеалист в школа за запасни офицери, а през септември 1916-а ще го отведе на Добруджанския фронт, където съдбата го среща с мобилизиран румънски писател и четиригодишно сираче.
Затрогващ и хуманен, “Рана” e отзвук от жестоките болки на една окрилена от идеализъм, но разкъсвана от безпощадни конфликти България, в която лични и национални рани са все още незараснали.
Захари Карабашлиев разгръща някои от най-непознатите страници на българската история, за да ни увлече в зареден с напрежение, но и лиричен разказ за героизъм, нежност и надежда.
328 pages, Hardcover
Published October 23, 2023
90 people are currently reading
859 people want to read
About the author
Zachary Karabashliev/ Захари Карабашлиев
18 books829 followersZachary Karabashliev is a Bulgarian novelist, playwright, and screenwriter whose
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
work has garnered international acclaim and multiple national literary awards.
With eighteen years in the writing community and twelve in the publishing industry as the Editor-in-Chief,
he has helped establishing CIELA as the leader in Bulgarian publishing. He lives in Sofia with his family.
THE LAST DOLPHIN HUNTER (ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВЕЦ НА ДЕЛФИНИ) was published December 2025 and is #1 and #2 on Bulgaria's bestesslers list.
...
WOUND (РАНА), published 2023 was a bestseller tittle with the following national awards:
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
• Winner of “Elias Canetti” National Literary Award 2025
• Golden Lion Award for Novel with Greatest Social Impact
...
THE TAIL (ОПАШКАТА) 2021
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund
...
HAVRA (ХАВРА) 2017
• Novel of the Year Award by “13 Centuries of Bulgaria” National Endowment Fund.
18% GRAY(18% СИВО) 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production.
His short stories included in the collections A BRIEF HISTORY OF THE AIRPLANE and SIMMETRY have been translated and published in many languages. His METASTASIS was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018.
His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 103 reviews
September 23, 2024
Най-тежката национална рана е невежеството, струва ми се. Невежия го претопяват, унищожават и манипулират най-лесно. А българската история е пълна с невежество, редувано на равни интервали с пропаганда. Като не познаваш себе си, как ще познаваш другите? Като не познаваш историята си, си обречен да я повтаряш.
————
Предишният (и единствен) роман на Карабашлиев, който съм чела - ”Хавра” - не само не ми хареса, а ме раздразни с безцелното си словоизливане и с шествието от нелепи случайности, направляващи действието, както и с недостоверно уловен исторически период.
Добрата новина е, че тези недостатъци в “Рана” са до голяма степен загладени, а писането е по-леко. Ясната историческа нишка тук е далеч по-стройна, по-достоверна, без криволичене и без своеволни отклонения. Епохата “диша”. Съпътстващите я из страниците въпроси за “логиката” на войната и етническото прочистване, същността на патриотизма, травмите на историята, жизненоважната роля на паметта, са неотделимо свързани с избрания драматичен период на първата световна и на балканските войни.
България от 2023 г. е до голяма степен продукт на пропилените шансове от 1903, 1913 и 1918 г. Тази историческа рана ни формира, каквито сме днес. Дали е заздравяла? И да, и не. Да, защото животът - за щастие - не спира, а на земята не и пука чия е, пръстта си е все така безразлична. И не. Защото същите онези тарикати, пряко виновни за националните катастрофи, си ги отглеждаме и обичаме и днес в нови форми, и тъкмо те ни диктуват що е право и патриотизъм, докато си пълнят джобовете далеч от светлините. А травмите на Тракия и Македония са в почти всяко семейство няколко поколения назад (включително и в моето).
Карабашлиев успява да прокара достатъчно паралели между днес и 1913 г. и 1916 г., което ме радва, макар на моменти да ми беше някак предпазливо безпосочно. Успява и да поднесе в светлината на прожектора един вододел в историята ни, който никога не е спирал да ни влияе. Също така Сава Сотиров като млад подпоручик, получил куршум още в първата си битка в Добруджа, ми беше изключително мил, искрен и силен герой. Редовете, които са му посветени, са най-гладките.
Четенето обаче натежава в един момент от тъпчене на едно място към средата, където известен брой страници биха могли да отпаднат, без нищо съществено да се изгуби.
Също така натрупаното сюжетно напрежение, доста сръчно нагнетено в началото, не намира най-доброто си разрешение, според мен, и на моменти се върти в кръг. А и краят ме накара да повдигна вежди - да, вписва се, но не изцяло и можеше да се намери и друго въздействащо решение.
————
Историята не е “мъртва” материя, ако и да работи с вече мъртви обекти, а в нея се крият скритите невзривени все още мини и неоткрити безценни съкровищата за бъдещето. Често обаче объркваме кое какво е за тези две неща, и упорстваме в заблудата си.
————
Предишният (и единствен) роман на Карабашлиев, който съм чела - ”Хавра” - не само не ми хареса, а ме раздразни с безцелното си словоизливане и с шествието от нелепи случайности, направляващи действието, както и с недостоверно уловен исторически период.
Добрата новина е, че тези недостатъци в “Рана” са до голяма степен загладени, а писането е по-леко. Ясната историческа нишка тук е далеч по-стройна, по-достоверна, без криволичене и без своеволни отклонения. Епохата “диша”. Съпътстващите я из страниците въпроси за “логиката” на войната и етническото прочистване, същността на патриотизма, травмите на историята, жизненоважната роля на паметта, са неотделимо свързани с избрания драматичен период на първата световна и на балканските войни.
България от 2023 г. е до голяма степен продукт на пропилените шансове от 1903, 1913 и 1918 г. Тази историческа рана ни формира, каквито сме днес. Дали е заздравяла? И да, и не. Да, защото животът - за щастие - не спира, а на земята не и пука чия е, пръстта си е все така безразлична. И не. Защото същите онези тарикати, пряко виновни за националните катастрофи, си ги отглеждаме и обичаме и днес в нови форми, и тъкмо те ни диктуват що е право и патриотизъм, докато си пълнят джобовете далеч от светлините. А травмите на Тракия и Македония са в почти всяко семейство няколко поколения назад (включително и в моето).
Карабашлиев успява да прокара достатъчно паралели между днес и 1913 г. и 1916 г., което ме радва, макар на моменти да ми беше някак предпазливо безпосочно. Успява и да поднесе в светлината на прожектора един вододел в историята ни, който никога не е спирал да ни влияе. Също така Сава Сотиров като млад подпоручик, получил куршум още в първата си битка в Добруджа, ми беше изключително мил, искрен и силен герой. Редовете, които са му посветени, са най-гладките.
Четенето обаче натежава в един момент от тъпчене на едно място към средата, където известен брой страници биха могли да отпаднат, без нищо съществено да се изгуби.
Също така натрупаното сюжетно напрежение, доста сръчно нагнетено в началото, не намира най-доброто си разрешение, според мен, и на моменти се върти в кръг. А и краят ме накара да повдигна вежди - да, вписва се, но не изцяло и можеше да се намери и друго въздействащо решение.
————
Историята не е “мъртва” материя, ако и да работи с вече мъртви обекти, а в нея се крият скритите невзривени все още мини и неоткрити безценни съкровищата за бъдещето. Често обаче объркваме кое какво е за тези две неща, и упорстваме в заблудата си.
November 10, 2023
Историческата проза, особено когато дълбае в националните ни травми, е много опасна територия. Захари Карабашлиев излиза невредим от това минно поле, в което дебнат патосни клишета, фанатизъм, предразсъдъци, идеологическа натовареност, комплекси за малоценност и в същото време чувство за превъзходство (да, последните две удобно си съжителстват в една и съща мисловна рамка). От начина, по който се осмислят исторически теми в литературата, зависят много неща, включително резултатите от изборите и стандарта на живот. Цели поколения след нас ще имат шанса да прочетат тази книга и да започнат осмислянето на миналото по начин спокоен, уравновесен, контекстуален и грамотен. За настоящите нещата са до голяма степен изпуснати, а пространството, което оставят невежеството и фактологичните празноти, бързо се изпълва от злобната риторика на крайни националисти, изкусни манипулатори на миналото и настоящето, които налагат безалтернативен прочит на събитията – такива, в които сме вечно битите, малките хора, жертви на зли сили и световни конспирации, хронично ближещи стари рани, които периодично се разчоплят според дневния ред.
Затова темата не просто не е безобидна, тя е взривоопасна.
Захари Карабашлиев се е спрял на два пределно чувствителни исторически епизода – сякаш нарочно е подбрал такива, в които сме на нож (и буквално) срещу съседите – Междусъюзническата и Първата световна война. Студентът по право Сава Сотиров е мобилизиран на добруджанския фронт, раняват го още в първата битка, а окото на камерата ни връща три години по-рано, когато след разгрома от лятото на 1913 г. Сава и семейството му изживяват върховното премеждие на бягащи от турската войска, заедно с десетки хиляди българи от Одринска Тракия. Съвсем скоро историческата ирония ще обърне местата на врагове и съюзници и палачите на тракийските българи ще воюват редом с жертвите си в поредната война. Едрият план на разказа, историята на драматичния екзодус от 1913-та с преминаването на река Арда, както и баталните сцени в Добруджа, са предадени превъзходно. По-кратките сцени от буржоазна София пресъздават по много симпатичен начин духа на онова време. Витае и духът на Борис Дрангов, личен кумир на главния герой. Но по-важен е цялостният писателски тон на умереност и отношението към своето и чуждото, към уважението спрямо фактите, в представянето на повече от една гледна точка. В този смисъл книгата е рядко явление, което отдава уважение и почит към родната болка, отчитайки обаче и взаимните рани, които си нанасяме по съседски. Съдържа и намигване към актуалните теми днес – върховенството на закона, правото и справедливостта, личното и колективното, паметта.
Все повече се убеждавам, че национализмът е психично заболяване, чието лечение минава през четене на добра литература, образование, което формира толерантност и широка мяра за нещата. И много, много дълъг оздравителен процес.
Затова темата не просто не е безобидна, тя е взривоопасна.
Захари Карабашлиев се е спрял на два пределно чувствителни исторически епизода – сякаш нарочно е подбрал такива, в които сме на нож (и буквално) срещу съседите – Междусъюзническата и Първата световна война. Студентът по право Сава Сотиров е мобилизиран на добруджанския фронт, раняват го още в първата битка, а окото на камерата ни връща три години по-рано, когато след разгрома от лятото на 1913 г. Сава и семейството му изживяват върховното премеждие на бягащи от турската войска, заедно с десетки хиляди българи от Одринска Тракия. Съвсем скоро историческата ирония ще обърне местата на врагове и съюзници и палачите на тракийските българи ще воюват редом с жертвите си в поредната война. Едрият план на разказа, историята на драматичния екзодус от 1913-та с преминаването на река Арда, както и баталните сцени в Добруджа, са предадени превъзходно. По-кратките сцени от буржоазна София пресъздават по много симпатичен начин духа на онова време. Витае и духът на Борис Дрангов, личен кумир на главния герой. Но по-важен е цялостният писателски тон на умереност и отношението към своето и чуждото, към уважението спрямо фактите, в представянето на повече от една гледна точка. В този смисъл книгата е рядко явление, което отдава уважение и почит към родната болка, отчитайки обаче и взаимните рани, които си нанасяме по съседски. Съдържа и намигване към актуалните теми днес – върховенството на закона, правото и справедливостта, личното и колективното, паметта.
Все повече се убеждавам, че национализмът е психично заболяване, чието лечение минава през четене на добра литература, образование, което формира толерантност и широка мяра за нещата. И много, много дълъг оздравителен процес.
November 25, 2023
"Засвирват още по-високо за атака кавалерийските тръби, гръмва сякаш отникъде и военен оркестър "Шуми Марица", пищят офицерски свирки, цвилят коне и ново тъмно, ядно ура се разнася, уголемено от мъглата. И като изпод копитата на конницата самите хълмове се раздвижват - като разбудени след сън от векове хански воини, - оживяват и се извайват в пехотинци, които се завръщат в див устрем да си върнат отново позициите, да прогонят враговете си отвъд, отвъд, където и да е това отвъд, каквото и да е това отвъд."
Смятам, че трябва да бъдем честни в оценките си за автори, особено за българските, да се абстрахираме от личните си предпочитания и симпатии. И колкото не харесах предната книга на Захари Карабашлиев, а далечният ми романс с 18% сиво вече съвсем да е избледнял, тази книга страшно много ми хареса.
В "Рана" Карабашлиев е събрал адски много информация, личи си и пристрастието му към темата за националното самосъзнание и двете Балкански войни. Най-вече си личи, че тази книга е писана с огромно уважение към темата, с щателно проучване и много прецизно отразяване на историческите събития. За мен това е много добър български исторически роман и много се радвам, че авторът е писал по тема, която го вълнува. Усеща се колко е искрен през цялото време.
В "Рана" проследяваме пътя на Сава - бежанец от Одринска Тракия и подпоручик на добруджанския фронт. Образът на Сава е прототип на тези големи имена в българската военна история, които изнасят двете нациноални катастрофи на раменете си. Но образът на войника, далеч не е толкова идеализиран.
В историята са противопоставени героичното с животинското, което провокира бойното поле. Реторичните въпроси за добрите и лошите, за героите и враговете са огледални. Хуманизмът е издигнат над всичко и е показан в няколко дребни, но ключови жеста в историята.
Бойното сцени из плодородните полета на Добруджа са описани страхотно, но най-много ме смрази и впечатли разказът на Сава за бягството им от Одринска Тракия.
"Рана" повдига много провокативни въпроси за националното самосъзнание, патриотичната гордост и принадлежността ни към родното място. Но не отрича с лека ръка нито едно, просто през думите на Сава се пита - не можеше ли да бъде иначе?
Много ми хареса и структурата на романа, като той си остава четивен, нещо характерно и за други книги на автора.
Образът на Елиза, разбирам защо е включен, но ми беше излишен. Тя самата като персонаж просто трябваше да покаже образованите български дами от това време, но нищо повече.
Има едно нещо, което не ми допадна :), от чисто субективна гледна точка. В т.нар. Осколки в края на книгата, кратката историческа справка за полковник Борис Дрангов. След инцидент в пловдивската столова, той за наказание и понижен и изпратен в Лом - в конен полк.
Без да претендирам за исторически свръхпознания, трябва да отбележа, че една от гордостите на моя роден град е именно историята на 2-ри Ломски конен полк, който не е просто военно учреждение. Това е една от най-елитните военни части, от Съединението до Септемврийското въстание, която е единствената пленила в бой руско знаме.
Историята на този забравен и легендарен полк сама заслужава отделна книга.
Така де, Дрангов не е отишъл, в който и да е полк, впрочем и той и полка имат паметници в града. :)
А най-любопитното е, че обелискът на ломския полк, създаден от Кирил Шиваров със събрани средства от войници и офицери, от години стоеше забравен в старите казарми, като по чудо оцелял по време на комунизма. (все пак издигат в памет на загиналите ''царски'' кавалеристи)
В бележките на автора той пише, че тази книга е посветена на всички тези незнайни воини, които са дали живота си за България. Кой ги помни? От нас зависи. Посвещението на тази книга “на незапомнените”, за мен беше най-доброто като мотив и отдаване на почит.
А на обелиска в ломските казарми има три надписа - три цитата.
От Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, Вазовите думи „Българийо, за тебе те умряха“ и цитат от Ницше - “Най- ценните победи в историята са изписани с кръв“.
Препоръчвам "Рана" като чудесен български исторически, но и безкрайно човечен роман. Препоръчвам и постановката "Народът на Вазов" в Народния театър, в която също е отдадена чест на големите български генерали.
"Паметник идва от памет. Но паметта за онова време вече е заличена. И ако няма спомен за знатните офицери, какво остава за хилядите загинали подофицери и редници, за десетките, стотици хиляди бежанци? Кой помни техните страдания и кой ще ги разкаже?
Затова и посвещавам тази книга на незапомнените."
Смятам, че трябва да бъдем честни в оценките си за автори, особено за българските, да се абстрахираме от личните си предпочитания и симпатии. И колкото не харесах предната книга на Захари Карабашлиев, а далечният ми романс с 18% сиво вече съвсем да е избледнял, тази книга страшно много ми хареса.
В "Рана" Карабашлиев е събрал адски много информация, личи си и пристрастието му към темата за националното самосъзнание и двете Балкански войни. Най-вече си личи, че тази книга е писана с огромно уважение към темата, с щателно проучване и много прецизно отразяване на историческите събития. За мен това е много добър български исторически роман и много се радвам, че авторът е писал по тема, която го вълнува. Усеща се колко е искрен през цялото време.
В "Рана" проследяваме пътя на Сава - бежанец от Одринска Тракия и подпоручик на добруджанския фронт. Образът на Сава е прототип на тези големи имена в българската военна история, които изнасят двете нациноални катастрофи на раменете си. Но образът на войника, далеч не е толкова идеализиран.
В историята са противопоставени героичното с животинското, което провокира бойното поле. Реторичните въпроси за добрите и лошите, за героите и враговете са огледални. Хуманизмът е издигнат над всичко и е показан в няколко дребни, но ключови жеста в историята.
Бойното сцени из плодородните полета на Добруджа са описани страхотно, но най-много ме смрази и впечатли разказът на Сава за бягството им от Одринска Тракия.
"Рана" повдига много провокативни въпроси за националното самосъзнание, патриотичната гордост и принадлежността ни към родното място. Но не отрича с лека ръка нито едно, просто през думите на Сава се пита - не можеше ли да бъде иначе?
Много ми хареса и структурата на романа, като той си остава четивен, нещо характерно и за други книги на автора.
Образът на Елиза, разбирам защо е включен, но ми беше излишен. Тя самата като персонаж просто трябваше да покаже образованите български дами от това време, но нищо повече.
Има едно нещо, което не ми допадна :), от чисто субективна гледна точка. В т.нар. Осколки в края на книгата, кратката историческа справка за полковник Борис Дрангов. След инцидент в пловдивската столова, той за наказание и понижен и изпратен в Лом - в конен полк.
Без да претендирам за исторически свръхпознания, трябва да отбележа, че една от гордостите на моя роден град е именно историята на 2-ри Ломски конен полк, който не е просто военно учреждение. Това е една от най-елитните военни части, от Съединението до Септемврийското въстание, която е единствената пленила в бой руско знаме.
Историята на този забравен и легендарен полк сама заслужава отделна книга.
Така де, Дрангов не е отишъл, в който и да е полк, впрочем и той и полка имат паметници в града. :)
А най-любопитното е, че обелискът на ломския полк, създаден от Кирил Шиваров със събрани средства от войници и офицери, от години стоеше забравен в старите казарми, като по чудо оцелял по време на комунизма. (все пак издигат в памет на загиналите ''царски'' кавалеристи)
В бележките на автора той пише, че тази книга е посветена на всички тези незнайни воини, които са дали живота си за България. Кой ги помни? От нас зависи. Посвещението на тази книга “на незапомнените”, за мен беше най-доброто като мотив и отдаване на почит.
А на обелиска в ломските казарми има три надписа - три цитата.
От Ботев „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“, Вазовите думи „Българийо, за тебе те умряха“ и цитат от Ницше - “Най- ценните победи в историята са изписани с кръв“.
Препоръчвам "Рана" като чудесен български исторически, но и безкрайно човечен роман. Препоръчвам и постановката "Народът на Вазов" в Народния театър, в която също е отдадена чест на големите български генерали.
"Паметник идва от памет. Но паметта за онова време вече е заличена. И ако няма спомен за знатните офицери, какво остава за хилядите загинали подофицери и редници, за десетките, стотици хиляди бежанци? Кой помни техните страдания и кой ще ги разкаже?
Затова и посвещавам тази книга на незапомнените."
February 12, 2024
Хареса ми последната част Осколки. Хареса ми, че тук-там имаше изречения, които бяха много български, като троубек към Йовков. Мога да кажа и какво не ми хареса, но нямам желание.
November 9, 2023
Съвсем наскоро в книжарниците се появи „Рана“. В новия си роман Захари Карабашлиев ни връща към събитията на Добруджанския фронт през септември 1916 г., по време на Първата световна война, и една по-слабо позната страница от историята ни - трагичната участ на десетки хиляди българи в Одринска Тракия, които са убити, тормозени, ограбени или прокудени от домовете си през 1913 г.
„Рана“ е красив, смел и пропит от човечност опит за осмисляне на най-светлите и най-мрачните страни на човешката природа във вид на художествена творба, вдъхновена от реални събития отпреди повече от век. Преплитайки историята на главния герой, български бежанец от Одринска Тракия, който като студент по право в София е мобилизиран на Добруджанския фронт, и колективната история на българите във и извън пределите на страната в началото на XX век, авторът ни заставя да се замислим за войната и за болката, тъгата, съмненията, омразата, спомените и надеждата за мир, справедливост и разбирателство, които тя неизбежно ни завещава.
Разказ за греховността на войната като източник на смърт, разруха, ненавист, жажда за мъст и бъдещи войни, „Рана“ е болезнено актуален в контекста на войната на Русия срещу Украйна, войната между Израел и групировката „Хамас“ в ивицата Газа и множеството други войни и прояви на насилие, които всекидневно изпепеляват човешки животи в различни части на света. Но „Рана“ носи и светлина в себе си. Например авторът обрисува чистата, макар и кратка, любов между двама млади с коренно различна съдба и обнадеждаващото приятелство, което един войник, ранен в още първото си сражение на фронта, завързва с четиригодишно момиченце, осиротяло заради войната и принудено да изживее ужаси, каквито никое дете не би трябвало да изживява.
Аз не съм литературен критик, а най-обикновен читател, който съди за достойнствата на една литературна творба по цялостното ѝ въздействие върху мен. Стигне ли историята до сърцето ми и провокира ли ме да си задавам въпроси и да (съ)чувствам, значи авторът си е свършил работата. „Рана“ напълно отговаря на това описание. Затова се надявам романът да достигне до колкото се може повече читатели във и извън България и да бъде превърнат във филм от режисьор, който има сетивата и уменията да пресъздаде история от подобен мащаб на големия екран.
Цялото ревю можете да прочетете тук: https://danipenev.net/nezarastvashtat...
„Рана“ е красив, смел и пропит от човечност опит за осмисляне на най-светлите и най-мрачните страни на човешката природа във вид на художествена творба, вдъхновена от реални събития отпреди повече от век. Преплитайки историята на главния герой, български бежанец от Одринска Тракия, който като студент по право в София е мобилизиран на Добруджанския фронт, и колективната история на българите във и извън пределите на страната в началото на XX век, авторът ни заставя да се замислим за войната и за болката, тъгата, съмненията, омразата, спомените и надеждата за мир, справедливост и разбирателство, които тя неизбежно ни завещава.
Разказ за греховността на войната като източник на смърт, разруха, ненавист, жажда за мъст и бъдещи войни, „Рана“ е болезнено актуален в контекста на войната на Русия срещу Украйна, войната между Израел и групировката „Хамас“ в ивицата Газа и множеството други войни и прояви на насилие, които всекидневно изпепеляват човешки животи в различни части на света. Но „Рана“ носи и светлина в себе си. Например авторът обрисува чистата, макар и кратка, любов между двама млади с коренно различна съдба и обнадеждаващото приятелство, което един войник, ранен в още първото си сражение на фронта, завързва с четиригодишно момиченце, осиротяло заради войната и принудено да изживее ужаси, каквито никое дете не би трябвало да изживява.
Аз не съм литературен критик, а най-обикновен читател, който съди за достойнствата на една литературна творба по цялостното ѝ въздействие върху мен. Стигне ли историята до сърцето ми и провокира ли ме да си задавам въпроси и да (съ)чувствам, значи авторът си е свършил работата. „Рана“ напълно отговаря на това описание. Затова се надявам романът да достигне до колкото се може повече читатели във и извън България и да бъде превърнат във филм от режисьор, който има сетивата и уменията да пресъздаде история от подобен мащаб на големия екран.
Цялото ревю можете да прочетете тук: https://danipenev.net/nezarastvashtat...
November 12, 2023
"Рана" е една страховита, на моменти брутална история, която под всички под всички описани зверства и страдания крие едно малко, но цъфнало зрънце надежда.
November 5, 2023
Изключително въздействащ роман, пропит с много болка и сълзи. Очертан е един сравнително слабо-познат исторически момент в българската история: смъртоносното гонение на сънародниците ни от Османската империя в мрачните дни на Междусъюзническата война от 1913-та година. Главният герой, без време оказал се начело на семейството си, е точно един от тези "щастливци" - бежанец от Одринска Тракия, записал право в София, своя нов дом, но мобилизиран да участва във войната, която днес наричаме Първа световна. Основното действие се развива през септември 1916-та, по време на Добруджанската кампания, в която България се опитва да освободи тази своя област от румънска власт.
Безсмислието и жестокостта на войната са посочени множество пъти в книгата. В по-малка степен е показана и противниковата (т.е. румънската) гледна точка, която на практика не се различава съществено от българската.
В крайна сметка, това е една превъзходно сглобена творба.
Безсмислието и жестокостта на войната са посочени множество пъти в книгата. В по-малка степен е показана и противниковата (т.е. румънската) гледна точка, която на практика не се различава съществено от българската.
В крайна сметка, това е една превъзходно сглобена творба.
July 13, 2024
"Рана" е един от най-силните, тъжни и истински български романи, които съм чел последните години.
Твърдо 5/5!
Твърдо 5/5!
September 17, 2025
Тъжна, разтърсваща, изпълнена с болка - точно като една рана, която още дълго време ще кърви в българското самосъзнание
January 26, 2025
4.25 ⭐💔
November 13, 2024
Страхотен роман!
Започна малко монотонно, но каква картина само разкри после... трагична история, но много добре разказана. Удоволствие за читателя.
Започна малко монотонно, но каква картина само разкри после... трагична история, но много добре разказана. Удоволствие за читателя.
February 22, 2025
Изключително важна и докосваща книга. Мисля че е важно всеки да я прочете и да се замисли над думите на Захари Карабашлиев. Не от патриотични идеали, а защото сме хора. И е важно да помним.
December 31, 2023
“Рана” е първият роман, който чета от Захари Карабашлиев. Сюжетът е познатата военна тематика и събитията от Балканските войни. Това ��баче не попречи историята да е разказана по увлекателен начин, с изненадващи моменти и историческа акуратност. Чисто военните епизоди от книгата не са прекалено много, а е наблегнато на чувствата на героите, които преживяват войната. Авторът поставя и философски въпроси от типа на: Защо народите водят войни?; Кои са лошите? (в котекста на междусъседските отношения на България и държавите, с които граничи, а и на българите с комшиите им от други народности).
Някои от героите в романа са реални исторически личности като Борис Дрангов, Енвер Паша и др., които обаче не са обществено популярни, а е важно техните имена и дела да се познават и помнят.
В романа са разгледани моменти от българската история, които не ми бяха добре познати и успях да си ги доизясня. Авторът е извършил задълбочено проучване на част от наличната литература за периода, който е представен в романа.
Книгата започва малко разхвърляно, досущ като пъзел, но ако я прочетете докрай, всяко парченце ще си дойде на мястото!
Някои от героите в романа са реални исторически личности като Борис Дрангов, Енвер Паша и др., които обаче не са обществено популярни, а е важно техните имена и дела да се познават и помнят.
В романа са разгледани моменти от българската история, които не ми бяха добре познати и успях да си ги доизясня. Авторът е извършил задълбочено проучване на част от наличната литература за периода, който е представен в романа.
Книгата започва малко разхвърляно, досущ като пъзел, но ако я прочетете докрай, всяко парченце ще си дойде на мястото!
December 11, 2023
Не мога и не мога да го харесам тоя прехвален автор и тва е! Мъчих му една предходна с проценти сиво - пак греда, дет викат някои "тотал щета". Как да е, за тая сега - винаги ми се е струвало, че писането и съответно четенето имат нещо общо с танца. Изтипосват ти се насреща (автора) и ти гледаш и попиваш, увличаш се, възхищаваш се на движението, на лекотата му, на грацията, на внушението стоящо зад хореографията и тн (като зрител). Но в танца има един основен момент - отсрещният не може и не бива да разбира, нито вижда усилието, вложено в изпълнението. Този процес се случва от после когато и ако се замислиш колко време, пот и трудолюбие стоят зад изпълнението. При Захари напротив - виждаш всичко, най-паче една такава гола и босонога решимост как ей сега ще седне и ще сътвори те тоя роман, който ще те фане за гърлото и няма мърдане, и ще е история и пример. Много зор в това направление и много, много, ама много бе! изтъркани клишета. Се едно оня ден е гледал някой военен филм и си е казал: - А, че колко па да е трудно, бе?! Еми, трудно е, и по моему не му се отдава.
May 28, 2024
Не знам какво се случва с българските книги, които си избрах да прочета около 24 май, но ... и тази не ми допадна. Хареса ми частта Осколки - всичко останало ... не.
April 29, 2025
Първата половина беше доста монотонна, но се радвам, че я прочетох до край и не се отказах. Финалът просто ме разтърси. Наистина многооооо добра книга. Плаках доста, признавам си.🙌🏻
February 11, 2025
Исторически роман, умело преплел в себе си разказ, изпълнен с болка, страдание и такава мъка, каквато само човек на човека може да причини. Книга, която не може да не нанесе рана в сърцето ни, докато я четем/слушаме. Сюжетната линия със Сава и Ленчето ми е любима. Ретроспекциите дават дълбочина на романа и ни позволяват да изпитаме цялата палитра от емоции на Сава в този момент. Книга не само за българските, но и за балканските страдания по време на Първата световна война. Раната на Сава като метафора за раната, която са нанесли събитията на обикновения човек в онези тежки и жестоки времена.
January 5, 2024
Чел съм всички книги на автора и смело мога да каже, че РАНА е най-големият му шедьовър. Разтърсващата история на българските бежанци след трагичната за България Междусъюзническа война е разказана по един изключително силен и завладяващ начин. Книгата се чете с навлажнени очи през цялото време и не я препоръчвам на всеки. Зверствата и тъгата през този трагичен период са пресъздадени великолепно, личи си огромният труд положен от автора. Като сила, бих сравнил Рана с Абсолво те на Бърдаров. Случайно прочетох на скоро и Един от Първа, което се оказа една добра подготовка за по-доброто разбиране на романа.
November 11, 2023
Спя плитко и обикновено при най-малкото разсънване през нощта, в съзнанието ми веднага нахлува мисъл свързана с най-големия ми интерес към съответния период и започват едни безсънни часове в умисъл.
Последните нощи нахлуващата мисъл е за този разказ.
С две малки деца, все по-трудно намирам време за скорострелно четене, но ако ми се беше отдало възможност вероятно щях да я сгъна за рекордно, за мен, време.
Бога ми, каква книга, какъв край…
Последните нощи нахлуващата мисъл е за този разказ.
С две малки деца, все по-трудно намирам време за скорострелно четене, но ако ми се беше отдало възможност вероятно щях да я сгъна за рекордно, за мен, време.
Бога ми, каква книга, какъв край…
January 25, 2025
4.5⭐
Оценката, която давам на книгата, не е оценка на сюжет или развой на събитията, защото това означава да оценя историята, а не смятам това за правилно. Давам оценка за стил на писане и това дали книгата ми е харесала като литературно произведение.
На моменти ми беше малко хаотична, имаше прескачания във времето, които не бяха отбелязани предварително и отнемаше време, докато се разбере кога се случва описаното събитие.
Беше ми интересна за четене, въпреки темета и жестокостта ѝ. Имаше много моменти, в книгата, в които просто чета и се чудя как е възможно това да се е случило и да е било така жестоко.
Хареса ми, че в книгата присъстват герои, които са реално съществуващи личности, а тези, които не са, са събирателни образи от много, реално съществуващи хора. В края на книгата има раздел, наречен "осколки", в които е разказана накратко историята на хората, които са герои в книгата, както и на хората, които са вдъхновили събирателните образи. Посочена е и използваната литература, като източници (смятам да прочета поне 1 от посочените).
Книгата е, малко или много, философска. Има цитати, които, когато прочетеш, те карат да се замислиш за съществуването си, за премеждията, които имаш в момента и тези на хората тогава. Да те накарат да оцениш това, което имаш в момента.
Препоръчвам книгата на всеки един, който иска да разбере за Историята на България по това време.
Оценката, която давам на книгата, не е оценка на сюжет или развой на събитията, защото това означава да оценя историята, а не смятам това за правилно. Давам оценка за стил на писане и това дали книгата ми е харесала като литературно произведение.
На моменти ми беше малко хаотична, имаше прескачания във времето, които не бяха отбелязани предварително и отнемаше време, докато се разбере кога се случва описаното събитие.
Беше ми интересна за четене, въпреки темета и жестокостта ѝ. Имаше много моменти, в книгата, в които просто чета и се чудя как е възможно това да се е случило и да е било така жестоко.
Хареса ми, че в книгата присъстват герои, които са реално съществуващи личности, а тези, които не са, са събирателни образи от много, реално съществуващи хора. В края на книгата има раздел, наречен "осколки", в които е разказана накратко историята на хората, които са герои в книгата, както и на хората, които са вдъхновили събирателните образи. Посочена е и използваната литература, като източници (смятам да прочета поне 1 от посочените).
Книгата е, малко или много, философска. Има цитати, които, когато прочетеш, те карат да се замислиш за съществуването си, за премеждията, които имаш в момента и тези на хората тогава. Да те накарат да оцениш това, което имаш в момента.
Препоръчвам книгата на всеки един, който иска да разбере за Историята на България по това време.
February 9, 2024
Карабашлиев засяга темата за раната в душата на всеки българин, всеки човек. Дълбоката рана, причинена от войната, която погубва хиляди млади и стари животи, съзнателно или не.
Сава е български войник, избягал от Одринска Тракия, за да спаси, майка си и двете си сестри от "грозното" и "страшното". Установява се в София, учи право в Софийския университет. Запознава се с любовта си Елиза, влюбва се дълбоко. Двамата се обичат силно и невиноно. По-късно е мобилизиран на фронта за връщането на Южна Добруджа. Ранен е още при първата атака, нападнат е от свои, спасява се. Намира момиче сираче, родителите му са убити от румънците и решава заедно да поемат по пътя на спасението.
Любов по време на война, нещо хубаво, на фона на болката, смъртта и зверствата, породени от безмислието на войната. Хората казват,че надеждата умира последна. Сава намира смъртта си, при откриването на българските окопи. Храбростта и жертвоготовността на повдига му и на всички загинали за свобода ще остане във времето, ще остане в полетата на Добруджа. Но тяхната рана ще стои отворена, ще стои и ще ни напомня да пазим България.
Сава е български войник, избягал от Одринска Тракия, за да спаси, майка си и двете си сестри от "грозното" и "страшното". Установява се в София, учи право в Софийския университет. Запознава се с любовта си Елиза, влюбва се дълбоко. Двамата се обичат силно и невиноно. По-късно е мобилизиран на фронта за връщането на Южна Добруджа. Ранен е още при първата атака, нападнат е от свои, спасява се. Намира момиче сираче, родителите му са убити от румънците и решава заедно да поемат по пътя на спасението.
Любов по време на война, нещо хубаво, на фона на болката, смъртта и зверствата, породени от безмислието на войната. Хората казват,че надеждата умира последна. Сава намира смъртта си, при откриването на българските окопи. Храбростта и жертвоготовността на повдига му и на всички загинали за свобода ще остане във времето, ще остане в полетата на Добруджа. Но тяхната рана ще стои отворена, ще стои и ще ни напомня да пазим България.
Read
June 27, 2025"Рана" е хубава, емоционална книга, за големите рани в историята ни. Всяка война оставя рани след себе си, големи често неизлечими рани. Рани по земята, рани в душите, рани в държавата, рани у народа, рани в мисленето ни. Рани, които зеят отворени и днес. Захари Карабашлиев ни връща назад в миналото по време на Балканската война и на Първата световна война, за да разтвори хирургически тези рани и изгражда тяхната история до днес, когато те все още тлеят отворени у нас. Има неща, които като нация все още не можем, а може би никога няма да успеем да простим и преглътнем. Но това не означава, че трябва да си затваряме очите за тях. Затова е хубаво, че ги има книги като тази.
April 17, 2025
4.25/5 ⭐
Началото беше доста монотонно, но след първите 40-50 страници тази книга ме хвана за гърлото и не ме пусна до край. С изключение на първоначалната спънка, историята е разказана толкова динамично и човешко. Отношенията между главния герой и, впоследствие, неговата събеседничка в главния сюжет предоставят перфектното платно за разгръщането на общочовешки и философски теми.
Много важна книга.
Началото беше доста монотонно, но след първите 40-50 страници тази книга ме хвана за гърлото и не ме пусна до край. С изключение на първоначалната спънка, историята е разказана толкова динамично и човешко. Отношенията между главния герой и, впоследствие, неговата събеседничка в главния сюжет предоставят перфектното платно за разгръщането на общочовешки и философски теми.
Много важна книга.
October 27, 2025
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⢠⠊⠁⠀⢀⡤⠶⣂⣐⣀⣒⣒⣒⣒⣒⡒⠂⣀⡉⠉⠒⠂⢤⡀⠀⠀
⠀⠀⠀⢠⠃⠀⠠⢞⠥⡊⠥⠒⠒⠂⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠐⠒⠀⠀⠀⠀⢱⠀⠀
⠀⠀⡴⠃⠀⠀⠘⠁⢈⣀⣀⣀⣀⣀⣀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⣀⣀⣀⣀⠀⠀⠈⡆⠀
⠀⡜⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠻⠿⢯⣥⣾⣿⠿⠟⠀⠀⠾⣿⣯⣽⣿⡯⠿⠂⠀⠀⠘⡄
⢸⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⣤⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⡁⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸
⠈⡆⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢠⣿⠏⠀⡠⠀⣴⠗⣀⠀⠀⠘⣿⣦⠀⠀⠀⡀⠀⠀⠀⢸
⠀⠘⡄⠀⠀⣠⣤⣶⠟⠁⠀⠘⠀⠀⠻⠟⠛⠃⣴⣶⡿⠛⠀⠀⠀⠸⣷⡀⠀⠆
⠀⠀⠘⡇⢸⡏⣿⡷⠿⠿⠿⠿⠿⠿⠿⠿⠶⢶⣾⣿⣤⣤⣤⣤⣤⣤⣼⣷⡜⠀
⠀⠀⠀⠸⡀⢿⡅⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣀⠀⠈⠉⠉⠉⠉⠉⠉⠀⢹⠁⠀
⠀⠀⠀⠀⠙⢬⡛⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠠⠤⠄⣉⣉⣀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⡌⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⠑⠦⣀⠀⠀⠀⠈⠑⠒⠢⠤⠤⠄⠀⠀⠄⠀⠀⠀⠀⡇⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠉⠑⠒⠤⠄⣀⣀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⡴⠁⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⠉⠉⠉⠉⠉⠉⠉⠁⠀⠀⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⢠⠊⠁⠀⢀⡤⠶⣂⣐⣀⣒⣒⣒⣒⣒⡒⠂⣀⡉⠉⠒⠂⢤⡀⠀⠀
⠀⠀⠀⢠⠃⠀⠠⢞⠥⡊⠥⠒⠒⠂⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠐⠒⠀⠀⠀⠀⢱⠀⠀
⠀⠀⡴⠃⠀⠀⠘⠁⢈⣀⣀⣀⣀⣀⣀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⣀⣀⣀⣀⠀⠀⠈⡆⠀
⠀⡜⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠻⠿⢯⣥⣾⣿⠿⠟⠀⠀⠾⣿⣯⣽⣿⡯⠿⠂⠀⠀⠘⡄
⢸⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⣤⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣿⡁⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢸
⠈⡆⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢠⣿⠏⠀⡠⠀⣴⠗⣀⠀⠀⠘⣿⣦⠀⠀⠀⡀⠀⠀⠀⢸
⠀⠘⡄⠀⠀⣠⣤⣶⠟⠁⠀⠘⠀⠀⠻⠟⠛⠃⣴⣶⡿⠛⠀⠀⠀⠸⣷⡀⠀⠆
⠀⠀⠘⡇⢸⡏⣿⡷⠿⠿⠿⠿⠿⠿⠿⠿⠶⢶⣾⣿⣤⣤⣤⣤⣤⣤⣼⣷⡜⠀
⠀⠀⠀⠸⡀⢿⡅⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⣀⠀⠈⠉⠉⠉⠉⠉⠉⠀⢹⠁⠀
⠀⠀⠀⠀⠙⢬⡛⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠠⠤⠄⣉⣉⣀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⡌⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⠑⠦⣀⠀⠀⠀⠈⠑⠒⠢⠤⠤⠄⠀⠀⠄⠀⠀⠀⠀⡇⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠉⠑⠒⠤⠄⣀⣀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⢀⡴⠁⠀⠀
⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠈⠉⠉⠉⠉⠉⠉⠉⠁⠀⠀⠀⠀
February 24, 2025
Не ми хареса изказа.
Не ми хареса историята.
Не ми хареса опита да се вкарат толкова много герои. Дори и след 100стр пак не разбрах кой на кого какъв е и откъде дойде.
Беше ми втори опит с Карабашлиев и последен. Общо взето нищо не ми хареса в тая книга.
Не ми хареса историята.
Не ми хареса опита да се вкарат толкова много герои. Дори и след 100стр пак не разбрах кой на кого какъв е и откъде дойде.
Беше ми втори опит с Карабашлиев и последен. Общо взето нищо не ми хареса в тая книга.
March 27, 2025
"Болката оставя тук, на тази земя, цялата своя болка.
От пръст е дошла тази болка и в пръстта ще остане.
И ще се предава от тяло на тяло, от живот на живот."
Благодарение на такива романи, болката и паметта за войните и историческите събития, които сме преживели като народ, няма как да останат забравени. Защото трябва да помним и доброто, и лошото.
От пръст е дошла тази болка и в пръстта ще остане.
И ще се предава от тяло на тяло, от живот на живот."
Благодарение на такива романи, болката и паметта за войните и историческите събития, които сме преживели като народ, няма как да останат забравени. Защото трябва да помним и доброто, и лошото.
April 1, 2024
Отдавна не бях чела толкова добра книга! Не само сред съвременните български, а и като цяло. Още повече с историческа тематика. Писателят така добре е успял да опише събитията, че да те пренесе все едно си там на място и съпреживяваш всичко с хората! Рана е от онези книги, които всеки читател трябва да прочете поне веднъж!
November 21, 2024
“18 процента сиво” ми хареса много, но оттогава нито една от книгите на Захари Карабашлиев не ме е впечатлила толкова. “Рана” не започна обещаващо, по-нататък леко се подобриха нещата, но пак не мога да твърдя, че ще е от топ книгите, който съм прочела тази година. Малко съм изненадана, че е спечелила “Роман на годината”. Подозирам, че е по-скоро свързано с тематиката на романа, отколкото с писането.
“Рана” разглежда един от най-неясните периоди от българската история, който за мое голямо съжаление почти не се изучава в училище (в следствие на соца?), а е безумно интересен и добре обяснява развитието на България по време и след двете световни войни. Чрез образа на Сава, българин бежанец от Одринска Тракия, Карабашлиев рисува жестокостта и безсмислието на Балканските войни и на Първата световна война. Доскорошни съюзници стават врагове, стари поробители стават съюзници и в тази политическа какафония България се бори за национално обединение. За наше най-голямо съжаление сме онеправдани - след Берлинския мирен договор, след Балканските войни, след Първата световна. И до днес чувстваме сякаш части от държавата ни са откъснати насилствено и наши сънародници живеят извън пределите на отечеството. Но така е - политиката е всичко друго, но не и честна игра.
По време на Балканските войни Сава живее в Одринска Тракия и чака с нетърпение обединението с България. За съжаление той и семейството му стават жертва на безумни зверства и опустошения от страна на турците и техния башибозук. Години по-късно, вече студент в София, Сава се включва в Първата световна война и зверствата се повтарят. Ранен в първата си битка, Сава спасява едно четиригодишно сираче от дома, където родителите му са поругани и убити. Заедно те поемат по пътя на спасението, по който Сава ще се върне към минали рани, за да се опита да обясни на детето и на себе си защо се случват тези зверства, има ли добри и лоши и какъв е смисълът на всичко това.
Ролята на румънския войник малко ми убягва. Карабашлиев е искал да представи и другата гледна точка от Добруджанския фронт, но тази сюжетна линия е скалъпена и не се вписва в цялостната картина. Със сигурност историята нямаше да пострада и без този герой.
Романът е интересен, основно заради периода, който покрива, за който знаем твърде малко. Но дотук. Повествованието не е нищо особено, сюжетът, в който възрастен човек се връща към стари и необработени рани заради разговорите си с дете, е твърде предвидим, а персонажът на Сава - клиширан. Не лош роман, но със сигурност не толкова впечатляващ за мен, колкото го изкарват останалите.
“Рана” разглежда един от най-неясните периоди от българската история, който за мое голямо съжаление почти не се изучава в училище (в следствие на соца?), а е безумно интересен и добре обяснява развитието на България по време и след двете световни войни. Чрез образа на Сава, българин бежанец от Одринска Тракия, Карабашлиев рисува жестокостта и безсмислието на Балканските войни и на Първата световна война. Доскорошни съюзници стават врагове, стари поробители стават съюзници и в тази политическа какафония България се бори за национално обединение. За наше най-голямо съжаление сме онеправдани - след Берлинския мирен договор, след Балканските войни, след Първата световна. И до днес чувстваме сякаш части от държавата ни са откъснати насилствено и наши сънародници живеят извън пределите на отечеството. Но така е - политиката е всичко друго, но не и честна игра.
По време на Балканските войни Сава живее в Одринска Тракия и чака с нетърпение обединението с България. За съжаление той и семейството му стават жертва на безумни зверства и опустошения от страна на турците и техния башибозук. Години по-късно, вече студент в София, Сава се включва в Първата световна война и зверствата се повтарят. Ранен в първата си битка, Сава спасява едно четиригодишно сираче от дома, където родителите му са поругани и убити. Заедно те поемат по пътя на спасението, по който Сава ще се върне към минали рани, за да се опита да обясни на детето и на себе си защо се случват тези зверства, има ли добри и лоши и какъв е смисълът на всичко това.
Ролята на румънския войник малко ми убягва. Карабашлиев е искал да представи и другата гледна точка от Добруджанския фронт, но тази сюжетна линия е скалъпена и не се вписва в цялостната картина. Със сигурност историята нямаше да пострада и без този герой.
Романът е интересен, основно заради периода, който покрива, за който знаем твърде малко. Но дотук. Повествованието не е нищо особено, сюжетът, в който възрастен човек се връща към стари и необработени рани заради разговорите си с дете, е твърде предвидим, а персонажът на Сава - клиширан. Не лош роман, но със сигурност не толкова впечатляващ за мен, колкото го изкарват останалите.
November 15, 2023
“Нашето племе се състои не само от живи човеци, а и от дълга върволица мъртъвци, които се губят в мрака на вековете! И тяхното влияние е несъмнено по-силно и по-неотразимо, защото са по-многобройни и защото те възпитават младите с чистите си дела и безкористния си пример.”
Displaying 1 - 30 of 103 reviews