What do you think?
Rate this book
На око : кулинарни приключения на село
„На око“ е необикновена книга. Замислена като кулинарен пътеводител, тя се превръща в пътеводител в дебрите на българската душа. Първоначалната идея на Рори Милър, американец, който от години живее в България, е да посети няколко отдалечени села да се срещне с местните хора и да опита от традиционните български гозби. Вместо това той намира приятели, докосва се до тяхната богата душевност и човещина. Така неговите записки са не само за вкусните блюда, приготвяни на око от сърдечните домакини, но и за топлината в домовете им, за радостите и болките им. Така този израз, който първоначално е катализаторът на неговите пътешествия, става символ на цяла житейска философия.
Книгата е богато илюстрирана, текстът е с изключително чувство за хумор, каквито са героите в нея - автентични, а разказаните истории – колоритни.
Книгата е богато илюстрирана, текстът е с изключително чувство за хумор, каквито са героите в нея - автентични, а разказаните истории – колоритни.
336 pages, Paperback
Published January 1, 2023
3 people are currently reading
32 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
May 4, 2024
Когато получих предложение да отида на представянето на книгата на Рори Милър в Отава, имах известни...реверви относно нейното естество.
Предвид заглавието, в главата ми неконтролируемо нахлуха картини на дълги рецепти, сложни съставки от бита на българското село и т.н. В този ред на мисли, радвам се изключително много, че не се поддадох на предразсъдъците си и си подарих преживяването, което бяха Рори и Милена през онази леко хладна и дъждовна вечер.
Веднага осъзнах, че в случая се касае по-скоро за пътепис, отколкото за рецептурник, и веднага се въодушевих. Българското село винаги е било загадка за мен, поради факта че моите баби и дядовци си живееха в града. Но може да се каже, че бях подобаващо запозната с него от един...американец. Страшно ми допадна колко откровено авторът описваше всичко, на което ставаше свидетел - и хубавото, и лошото. На кротката и тиха любов между две остарели телом, но сякаш винаги млади души, които споделят живота и бита си както един с друг, така и с всеки непознат, който пожелае да надникне. Защото авторът беше изключително прав за едно - в българското село има много неподправена и непохвалена добрина, която човек вижда във всеки малък жест или дума.
Освен на философските страни на това пътуване, обърнах подобаващо внимание и на всички абсурдни ситуации в нашето ежедневие - за специалното питие на всеки дядо („Мечка“, „Компютърче“), за множеството чаши на Тодор Живков и портрети на Ленин и Сталин (които май всяко домакинство на село си има), за манталитета „на око“ - да се довериш на интуицията си не само когато готвиш и добавяш съставки, но и когато живееш и взимаш на пръв поглед сложни решения.
Авторът някакси нито за миг не подслади неговите истории. Често в тях се намираше и тъгата на българските пенсионери, забравени на село от обществото, от близките си, от държавата дори. Макар да не назова множеството примери на битов алкохолизъм, на които са натъкна, той някак ги припозна без да ги осъжда.
Книгата дава много интересна перспектива. Отвежда читателя на пътешествие, през което ще се смее и ще плаче, ще се радва и ще тъжи, ще потрива ръце или стържещ корем от апетитните описания на някои гозби, но най-вече ще го накара да се почувства сякаш е преживял всичко това лично.
Надявам се българските издателства да съберат кураж да издадат книгата и на английски, защото силно с усеща вещата ръка на редакторката, която е направила чудеса от ръкописа на Рори. Любопитно ми е да видя как звучат всички тези истории на английски, в неговата глава и през перспективата на неговата култура.
Благодаря! Беше истинско удоволствие.
Предвид заглавието, в главата ми неконтролируемо нахлуха картини на дълги рецепти, сложни съставки от бита на българското село и т.н. В този ред на мисли, радвам се изключително много, че не се поддадох на предразсъдъците си и си подарих преживяването, което бяха Рори и Милена през онази леко хладна и дъждовна вечер.
Веднага осъзнах, че в случая се касае по-скоро за пътепис, отколкото за рецептурник, и веднага се въодушевих. Българското село винаги е било загадка за мен, поради факта че моите баби и дядовци си живееха в града. Но може да се каже, че бях подобаващо запозната с него от един...американец. Страшно ми допадна колко откровено авторът описваше всичко, на което ставаше свидетел - и хубавото, и лошото. На кротката и тиха любов между две остарели телом, но сякаш винаги млади души, които споделят живота и бита си както един с друг, така и с всеки непознат, който пожелае да надникне. Защото авторът беше изключително прав за едно - в българското село има много неподправена и непохвалена добрина, която човек вижда във всеки малък жест или дума.
Освен на философските страни на това пътуване, обърнах подобаващо внимание и на всички абсурдни ситуации в нашето ежедневие - за специалното питие на всеки дядо („Мечка“, „Компютърче“), за множеството чаши на Тодор Живков и портрети на Ленин и Сталин (които май всяко домакинство на село си има), за манталитета „на око“ - да се довериш на интуицията си не само когато готвиш и добавяш съставки, но и когато живееш и взимаш на пръв поглед сложни решения.
Авторът някакси нито за миг не подслади неговите истории. Често в тях се намираше и тъгата на българските пенсионери, забравени на село от обществото, от близките си, от държавата дори. Макар да не назова множеството примери на битов алкохолизъм, на които са натъкна, той някак ги припозна без да ги осъжда.
Книгата дава много интересна перспектива. Отвежда читателя на пътешествие, през което ще се смее и ще плаче, ще се радва и ще тъжи, ще потрива ръце или стържещ корем от апетитните описания на някои гозби, но най-вече ще го накара да се почувства сякаш е преживял всичко това лично.
Надявам се българските издателства да съберат кураж да издадат книгата и на английски, защото силно с усеща вещата ръка на редакторката, която е направила чудеса от ръкописа на Рори. Любопитно ми е да видя как звучат всички тези истории на английски, в неговата глава и през перспективата на неговата култура.
Благодаря! Беше истинско удоволствие.
Read
July 7, 2024"На око" е не само кулинарен, но и географски, културологичен и социологичен пътеводител, в който Рори Милър отправя поглед към българското село - както забравено, така и вечно живо. Следвайки импулса си, заедно с двама фотографи той тръгва на пътешествие от Северозапада до Югоизтока, като ни среща с обикновени хора, които с радост споделят с гостите си както трапезата, така и непретенциозната си мъдрост, а радостта от преживяването е взаимна.
Разбира се, в "На око" се говори за вкусна храна, докато четях, сякаш усещах аромата, идващ от пълните чинии от снимките. Любимите ми зелеви сарми и трахана заемат своето място в книгата, но имаше и такива ястия, за които научих за първи път - например кумския петел, характерен за Северозапада.
Най-голямата радост обаче за мен бе, че сред страниците на книгата срещнах учителката си по география от гимназията - г-жа Радка Цингова, която участва в разказа за ямболското село Воден и неговите самобитни гозби.
Даниела,
07.07.2024 г., гр. Ямбол
Разбира се, в "На око" се говори за вкусна храна, докато четях, сякаш усещах аромата, идващ от пълните чинии от снимките. Любимите ми зелеви сарми и трахана заемат своето място в книгата, но имаше и такива ястия, за които научих за първи път - например кумския петел, характерен за Северозапада.
Най-голямата радост обаче за мен бе, че сред страниците на книгата срещнах учителката си по география от гимназията - г-жа Радка Цингова, която участва в разказа за ямболското село Воден и неговите самобитни гозби.
Даниела,
07.07.2024 г., гр. Ямбол
July 29, 2024
Авторът пречупва през своята призма на човек, израснал в Америка, порядките на забравени от Бога български села. Запознаваме се с бабите и дядовците и се докосваме до магията на селската българска кухня. Няма как да не му стане мило на душата на човек, като прочете за усмихнатите старци, тяхната доброта и гостоприемство. Всичките ни предци са такива. А дали и ние ще съумеем да запазим и да продължим традициите и добродетелите им?
January 8, 2024
Надмина много очакванията ми. Купих я по-скоро от чисто любопитсво, а се оказа много добро попадение. Пътешествия из българските села, техния живот и кулинарни шедьоври.
July 29, 2024
"На око - кулинарни приключения на село" от Рори Милър е събрала толкова цвят, вкусове, носталгия и надежда из страниците, че чак ти става мъчно като свърши. Авторът ни отвежда на пътешествие из родните села, където ни запознава с различни хора и ни споделя техните любими семейни рецепти.
Беше ми интересно да чета за села, за които дори не бях чувала. Срещнах се с хора с толкова различни и интересни истории. Вълнувах се за всяка нова среща с поредните баба и дядо. Интересувах се как и къде живеят, какви са сега и какви са били, а и какво ще ни сготвят. Тайничко завиждах на автора за възможността да види и вкуси всичко това от първо лице.
Отделям внимание и за красивата корица и чудесното оформление. Също така снимковия материал е чудесен и напълно допълваше историите. Макар и на различни места, селата имат доста сходни неща. Централния площад с читалището или пощата и с неизменния магазин пред който се събира половината село. Обичайните заподозрени са там, за да гледат със смесица от интерес и подозрение непознатите лица, а после ще обсъждат видяното със седмици.
Донякъде ми е тъжно за съдбата на селата. Децата ми определено няма да имат същото детство като мен. По цяло лято бях на село и беше толкова весело. Сега няма как да ги оставя на баба, защото и сама и е трудно да се оправя. Водя ги обаче, когато мога и на тях много им харесва. Изключително са впечатлени от избата, на която и авторът е обърнал специално внимание и ни показва мазетата на хората. А, там виждаме пълни рафтове със зимнина и питиета. А, специфичният мирис можех да усетя само като погледнех снимката.
Може би има надежда за българското село. Все повече млади хора се връщат там търсейки спокойствие. Някой ден нашите деца може да възродят селата, а техните деца да имат като нашето детство. Книгата определено те кара доста да мислиш и не само за това кога да направиш поредната вкусна рецепта споделена в нея. Надявам се авторът да се реши да направи продължение и да видим и други кътчета на родината ни.
Препоръчвам книгата, защото тя е един прозорец, от който гледаме едновременно в миналато и настоящето, а когато го отворим ни лъхва аромат на ястия, които ни напомнят за детството. Моята баба все още ни чака с мекици всеки път като идем. Даже миналото лято заедно си правихме домати за зимата. Напомням си следващия път да си запиша бабините рецепти и ще си ги пазя като злато. Много благодаря на автора за копието от книгата му и за това, че ми донесе толкова усмивки. Благодарение на него си допълних и книжката с рецепти. Предупреждавам да не четете на гладно!
Беше ми интересно да чета за села, за които дори не бях чувала. Срещнах се с хора с толкова различни и интересни истории. Вълнувах се за всяка нова среща с поредните баба и дядо. Интересувах се как и къде живеят, какви са сега и какви са били, а и какво ще ни сготвят. Тайничко завиждах на автора за възможността да види и вкуси всичко това от първо лице.
Отделям внимание и за красивата корица и чудесното оформление. Също така снимковия материал е чудесен и напълно допълваше историите. Макар и на различни места, селата имат доста сходни неща. Централния площад с читалището или пощата и с неизменния магазин пред който се събира половината село. Обичайните заподозрени са там, за да гледат със смесица от интерес и подозрение непознатите лица, а после ще обсъждат видяното със седмици.
Донякъде ми е тъжно за съдбата на селата. Децата ми определено няма да имат същото детство като мен. По цяло лято бях на село и беше толкова весело. Сега няма как да ги оставя на баба, защото и сама и е трудно да се оправя. Водя ги обаче, когато мога и на тях много им харесва. Изключително са впечатлени от избата, на която и авторът е обърнал специално внимание и ни показва мазетата на хората. А, там виждаме пълни рафтове със зимнина и питиета. А, специфичният мирис можех да усетя само като погледнех снимката.
Може би има надежда за българското село. Все повече млади хора се връщат там търсейки спокойствие. Някой ден нашите деца може да възродят селата, а техните деца да имат като нашето детство. Книгата определено те кара доста да мислиш и не само за това кога да направиш поредната вкусна рецепта споделена в нея. Надявам се авторът да се реши да направи продължение и да видим и други кътчета на родината ни.
Препоръчвам книгата, защото тя е един прозорец, от който гледаме едновременно в миналато и настоящето, а когато го отворим ни лъхва аромат на ястия, които ни напомнят за детството. Моята баба все още ни чака с мекици всеки път като идем. Даже миналото лято заедно си правихме домати за зимата. Напомням си следващия път да си запиша бабините рецепти и ще си ги пазя като злато. Много благодаря на автора за копието от книгата му и за това, че ми донесе толкова усмивки. Благодарение на него си допълних и книжката с рецепти. Предупреждавам да не четете на гладно!
December 30, 2023
Не мога да повярвам какво удоволствие ми достави тази книга! Реално ми хареса МНОГО повече, отколкото очаквах - респект към Рори, който 3 г. обикаля българските села, за да се среща с бабите и дядовци и да опитва и записва техните любими рецепти. Това е едно невероятно кулинарно богатство, което обаче е само 1/3 от цялата книга. Останалото са смешни истории за недоразумения, изненади, пиене на кила ракия, просълзяване при красиви спомени, размисли над битието и смисъла на живота, селска тишина, просълзяващи народни песни, спиращи дъха гледки, оптимизъм и тъга, суетене, очаквани срещи, смях, внимание, чист шок, среща на градските очаквания със селската реалност и чисти вкусове, чисти помисли и чисти думи.
Мисля, че всеки човек, който е имал баба и дядо на село, ще бъде трогнат. Моите бяха от София и нямам никаква лична връзка с тази реалност, затова ми беше супер мило да я разгледам през погледа на един американец, в смисъл чужд като мен. Респект и за Миленка, която бог знае колко е преправяла текстовете, за да звучат толкова мило и естествено.
Наистина изключителна книга, мисля, че най-много ми хареса, че няма никакво изкуствено романтизиране! По-скоро е искрена и забавна, дори някои от снимките показват шока по лицето на Рори в срещите с реалността. В нея има много саморефлексия, самоирония и чисто любопитство към света.
Нямам търпение да си сготвя и лютиката на леля Божка, а още повече - да посетя с. Дряново в Родопите.
ПП: Респект и към Фабрика за идеи за проекта Резиденция Баба, който ражда такива спин-оф проекти!
Мисля, че всеки човек, който е имал баба и дядо на село, ще бъде трогнат. Моите бяха от София и нямам никаква лична връзка с тази реалност, затова ми беше супер мило да я разгледам през погледа на един американец, в смисъл чужд като мен. Респект и за Миленка, която бог знае колко е преправяла текстовете, за да звучат толкова мило и естествено.
Наистина изключителна книга, мисля, че най-много ми хареса, че няма никакво изкуствено романтизиране! По-скоро е искрена и забавна, дори някои от снимките показват шока по лицето на Рори в срещите с реалността. В нея има много саморефлексия, самоирония и чисто любопитство към света.
Нямам търпение да си сготвя и лютиката на леля Божка, а още повече - да посетя с. Дряново в Родопите.
ПП: Респект и към Фабрика за идеи за проекта Резиденция Баба, който ражда такива спин-оф проекти!
Displaying 1 - 6 of 6 reviews