Изабел Овчарова е автор, влогър и създател на съдържание. Едва на 18 години, тя пише дебютната си книга “Щастливей”, която печели “Детска Вазова награда за литература” за 2019 г., няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 400 000 последователи в социалните си мрежи, които ежедневно се забавляват, учат и променят заедно с нея.
Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към тях, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат.
Признавам си, че бях любопитна да я прочета, но не достатъчно любопитна да си я купя. Признавам си също, отидох до книжарницата и за едно сядане я прочетох. Не ме е срам. Не ти трябва повече от половин час да го направиш.
Книгата се усеща като подкаст... като дневник, който трябва да си остане само и единствено за пред очите на собственика му. Никой не може да ме убеди, че изречението ''Заслужаваш да бъдеш обичан дори когато имаш гнойна пъпка на челото.'' трябва да ме накара да се чувствам добре за самата мен. Който е бил редактора на тази книга е можел да реже толкова много от съдържанието, но просто или не са му платили достатъчно да си свърши работата или въобще не му се е занимавало по никакъв начин.
Книгата е някак плоска откъм цялостен смисъл, като един дълъг tumblr пост. Искрено ви казвам, not worth the hype at all. Не знам как книгата толкова бързо се е разпродала, че е трябвало да печатат втори тираж. Просто името на Изабел е толкова добре промотирано вече, че каквото направи няма значение - важното е да се подхранва капитализма.
Признавам на Изабел, че тук таме имаше по някое изречение (а те се брояха на пръстите на едната ми ръка), които биха те накарали да мръднеш малко повече от две мозъчни клетки, но до там.
Двете звезди, които дадох са за шрифта на книгата (приятен е за очите), и за илюстраторката на корицата (Цвети, mad respect for what you do). Но каквото и да е, уж книгата мотивира младите и тийнейджърите да четат, което е толкова важно в жестокото и неграмотно общество, в което живеем. След всяка една книга, която прочитам от български 'автор' се ужасявам колко ниско е нивото на литература в нашата родина, което колективно се опитват да ни принудят да мислим, че е някъде там във висините.
I can’t describe the feeling when i am reading one of her books. It’s like coming home after a long time and everything has changed but at the same time it’s still the same. I love this girl and all her books with my whole heart ❤️
Новата ми любима книга. Доста се забавям с ревюто, защото напоследък не чета толкова много и съм в някакъв период, в който не се чувствам толкова добре.
Тази книга определено я прочетох в подходящият момент. Няма да давам кой знае какви спойлери, но ще кажа, че е невероятна и страшно много помага. Показва колко истинска е Изабел всъщност. Аз страшно много ѝ се възхищавам, че има смелостта да говори за менталното си здраве и споделя толкова лични мисли в тази книга. Дава съвети, показва ни, че ни разбира и че е ОК да не се чувстваш добре.
Някои хора приемат болката ни като нещо, за което се превземаме и използваме, за да другите да ни съжаляват. Единственото нещо, което искаме обаче е да бъдем подкрепени и разбрани...
Обичам тази книга с цялото си сърце и не исках да свършва. Когато я приключих знаех, че ще я чета отново и отново още доста пъти...
Нищо специално, даже ме е яд, че дадох пари за нея. И тези оставени празни страници да пишеш вътре - просто НЕ. Не знам кой ви е научил, че е ок да се пише, подчертава и драска по книгите. 😀 Не мисля, че ми помогна по какъвто и да е начин и не мисля, че може да помогне на някой. Момичето просто е изливало каквото ѝ дойде на ум и го е писала. Сама на себе си може и да си е помогнала, но на някой друг не знам. Цялото нещо ми даде същата енергия все едно чета нечий дневник, в който дневник пак се е сдържал и си е поставял цензура.
Прочетох я без никакви очаквания, имаше добри примери, но стилът на писане не ми допадна. По-скоро се напрягах да я чета заради използваните клишета и монотонния ритъм на написаното. Личеше си неопитност в сферата. Чете се бързо, но ми направиха впечатление многото празни страници за попълване от читателя. Можеше и без тях.
На един дъх я прочетох. Истинска, специална, разтърсваща...Книга, към която знам, че ще се връщам и всеки път ще ми дава това, от което имам нужда. Много храна за размисъл получих...
Тази книга е прекрасна има определени страници които страшно много ме разчустваха и се чувствах все едно тази книга е писана за моята ситуация в момента. Ще си я нося навсякъде с мене за за си напомням за нея когато отново ми стане мрачно.
Това е книга, която трябва да се чете по няколко пъти. Сигурна съм, че с всеки прочит ще се намери още нещо, което да те накара да се замислиш и да станеш по-добър към себе си. ❤️
Нямах намерение да чета тази книга. Бях достатъчно запозната със съдържанието, за да знам, че в конкретната фаза от живота ми нямам нужда от нея и няма да има кой знае какво въздействие. Днес я купих за подарък за приятелка. Понеже наскоро изпаднахме в ситуация, в която се появи напълно неочаквано и неоправдано озлобление между нас. И след като една цяла нощ размишлявах с какво съм заслужила такова токсично отношение, ми просветна, че всъщност това няма нищо общо с мен. Осъзнах, че щом тя се държи по този начин, това отхвърляне е насочено предимно от нея към самата себе си. И го приех за знак, че трябва да й помогна някак да приеме себе си, щом толкова категорично отказваше да приеме едно мое незасягащо я решение. И така, накратко, още тогава реших, че тази книга би й била от полза, и ето я днес тук, за да й я подаря заедно с коледните подаръци. Естествено, разлистих да видя някои от често акцентираните моменти и се зачетох. Да, започнах отзад напред, после си я почнах от начало до край. Кратка е, чете се лесно, но разбира се, трябва да се отделя необходимото време за осмисляне на прочетеното. Но тъй като аз съм в състояние на духа, в което тези неща съм ги отработила и в момента си синхронират чудесно с мен, не ме хвърли в размисли. Обаче подозирам, че ако си в тежък период, би ти помогнала да се погледнеш отстрани и да преосмислиш нагласата си.
Успех на всички, които имат нужда от тази книга! Ще се справите!
Много смелост е нужна да извадиш страница от Дневника си и да я публикуваш. Много самота и чувствителност са нужни, за да се напише книга, която поставя правилните въпроси, когато една личност се оформя. Това не е просто книга, която да те разсее или да ти представи любопитно съдържание, или просто да те потопи в заплетен сюжет с неочакван край. Това е Дневник, какъвто всеки млад човек трябва да има, поне за кратко в живота си. Много е трудно в свят като днешния да намериш време да анализираш себе си, да погледнеш дълбоко в себе си и да си зададеш въпроси. Кой съм аз в собствените си очи? И какъв искам да бъда? Браво на Изабел :)
Това беше първата книга на Изабел ,която прочетох.Признавам си ,че много исках да я прочета,но за мен тази книга не може да се брои и за лирика.Тези думи ,нахвърлени върху хартия за мен бяха като дневник на една петокласничка,която се мисли за тайнствена и мистериозна,но всъщност е едно момиче,което не е изпитвало толкова емоции ,за колкото тя си представя.Все пак keep-вах се мотивирана,но за мен тази книга не беше нищо.Много съжалявам за думате,но и аз съм фен на Изи просто тази книга не ѝ беше на нивото.😕
Уникална е, може да измъкне всеки от гадна ситуация, най-много ми хареса последната глава наистина ме накара да се замисля над много неща. Изабел е човек който обожавам и следвам от над 4 години купих си и "Розов изгрев след дъждовна нощ" но не съм я прочела все още. За мен тя е постигнала много, много се гордея с нея и е човек който ще продължавам да подкрепям, който има огромен потенциал💗🤍
2,5* - Изключително много харесвам Изабел като инфлуенсър, но за мен лично има много още хляб да яде, за да е добър писател. (Да, знам че има награди, но това не значи нищо) Като цяло все едно преписани цитати от Pinterest, Instagram, etc. Но поне главно я четат деца, което от една страна good for them. От друга - 25 лв. за книга пълна с цитати, малко too much.
Изабел е изключителна, каквато е и книгата й. Интелектът и мъдростта на авторката надминават стократно тези на повечето й връстници, което си личи от години. Тази книга е отражение на Изабел. Истинска, искрена, дълбока, смислена и вдъхновяваща. Всяка глава си заслужава да бъде прочетена и посланията от нея си струва да бъдат приложени, защото всяка глава е създадена с цел да помогне и е толкова добра, че наистина би могла да го направи. Аз лично приемам слънчевата творба на Изи като наръчник за по-щастлив и осъзнат живот, който ще използвам, и съм благодарна, че имам възможността да се докосна до поредното малко чудо, създадено от тази ходеща, сияеща, цветна, всепоглъщаща магия и безграничната й фантазия, която ползва като предано оръжие, за да разкъсва мрака около всеки, избрал да прекара времето си с Изабел (независимо дали чрез нейно видео, книга или подкаст епизод). Изи заслужава цялата любов на света и се радвам, че се е научила и тя самата да си я дава. Аз също й изпращам своята. 💛🖤🌞🌚
Книга, която е доста прехвалена. Корицата е прекрасна, но дотам. Първо ми направиха впечатление страниците за писане. Аз съм човек, за когото е недопустимо да прегъвам книгата прекалено много, за да не се начупи spine-а ѝ, камоли да подчертавам, че дори и да пиша в нея. Идеята я бива, но за хора, които не ценят книгите. Второ.. доста бърза за четене. Първоначално си казах, че ще си дам време, за да попия всички “мъдрости” и наистина да намеря тези “слънчеви лъчи”, но уви.. Книгата наистина може да е полезна за някое дете с по-незначителни проблеми предполагам. Има тук таме интересни неща, над които да се замислиш и да опиташ да промениш, но има къде къде по-смислени автори точно на такъв жанр книги. Авторката на книгата е страхотна. Гледам влоговете ѝ, слушам подкаста ѝ. Свежа е, но не е за този жанр. Може да е преживяла много и да иска да помогне на някого, но не бих избрала точно нейната помощ. Бих се замислила дали ще дам шанс на другите ѝ книги. Може би просто това не е правилната, знам ли :)
Написаното в тази книга докосва читателя и говори лично на всеки един отворил тези страници.
Авторката споделя много лични моменти и преживявания от своя живот, които имат пресечна точка и можем да съотнесен пряко с нашите слаби и трудни моменти.
Вътрешната борба със собствените емоции представени в хода на написаното, определено оказаха своето влияние върху мен и начина по-който приемам някои породили се чувства.
Не случайно заглавието е "Слънчеви лъчи в мрака", защото наистина думите написани върху тези страници, могат да помогнат и да ни подтикнат да се замислим и да позволим на слънчевите лъчи да проникнат сред непрогледния мрак притаил се дълбоко в нас.
Вярвам, че всеки от нас има своите страхове, моменти на слабост, емоционални сривове и какво ли още не, и точно тук се появява тази книга, която ни поставя в позицията, да си зададем точните въпроси и не само.
Изключително съм впечатлена от тази книжка. Изабел пише толкова хубаво и е достигнала до такива осъзнавания, които някои хора не достигат и цял живот. И когато се хвана да се замислям дали да направя нещо така както аз искам и усещам за себе си, защото се притеснявам какво ще си кажат хората, се спирам и си казвам: Чакай малко Изи за кого живееш?
Бъди такъв какъвто си и прави избори, които ти носят щастие!!!
Когато губиш, невинаги знаеш какво печелиш, но винаги печелиш!!!
Афирмации Аз съм щастлива Всичко с мен е наред Всичко в моя свят е наред Аз съм най голямата късметлийка Винаги ми се случва най доброто Обичам и приемам всички части от себе си Позволявам си да чувствам всичко, което имам нужда да чувствам