Слънчеви лъчи в мрака

by Изабел Овчарова

„Ако си в мрака и имаш нужда от малко слънчеви лъчи,
които да те сгреят… тази книга е за теб.“

Изабел Овчарова - безспорно една от най-популярните български YouTube влогъри и автори разказва открито за собствения си сблъсък с мрака.

Той има много лица и всеки от нас се сблъсква с него. Но не е нужно да търсиш пътя сам – тази книга ще бъде с теб.

Genres: Bulgarian Literature

192 pages, Hardcover

Published October 16, 2023

About the author

Изабел Овчарова е автор, влогър и създател на съдържание. Едва на 18 години, тя пише дебютната си книга “Щастливей”, която печели “Детска Вазова награда за литература” за 2019 г., няколко месеца след издаването ѝ. Изи има над 400 000 последователи в социалните си мрежи, които ежедневно се забавляват, учат и променят заедно с нея.

Тя пренася тази магия и в книгите си, с които цели не само да накара хората да четат и да преоткрият любовта към тях, но и да се огледат в света около себе си, да го оценят и обикнат.

Reviews

[christine ♡ · Rating 2 out of 5]

Признавам си, че бях любопитна да я прочета, но не достатъчно любопитна да си я купя. Признавам си също, отидох до книжарницата и за едно сядане я прочетох. Не ме е срам. Не ти трябва повече от половин час да го направиш.

Книгата се усеща като подкаст... като дневник, който трябва да си остане само и единствено за пред очите на собственика му. Никой не може да ме убеди, че изречението ''Заслужаваш да бъдеш обичан дори когато имаш гнойна пъпка на челото.'' трябва да ме накара да се чувствам добре за самата мен. Който е бил редактора на тази книга е можел да реже толкова много от съдържанието, но просто или не са му платили достатъчно да си свърши работата или въобще не му се е занимавало по никакъв начин.

Книгата е някак плоска откъм цялостен смисъл, като един дълъг tumblr пост. Искрено ви казвам, not worth the hype at all. Не знам как книгата толкова бързо се е разпродала, че е трябвало да печатат втори тираж. Просто името на Изабел е толкова добре промотирано вече, че каквото направи няма значение - важното е да се подхранва капитализма.

Признавам на Изабел, че тук таме имаше по някое изречение (а те се брояха на пръстите на едната ми ръка), които биха те накарали да мръднеш малко повече от две мозъчни клетки, но до там.

Двете звезди, които дадох са за шрифта на книгата (приятен е за очите), и за илюстраторката на корицата (Цвети, mad respect for what you do). Но каквото и да е, уж книгата мотивира младите и тийнейджърите да четат, което е толкова важно в жестокото и неграмотно общество, в което живеем. След всяка една книга, която прочитам от български 'автор' се ужасявам колко ниско е нивото на литература в нашата родина, което колективно се опитват да ни принудят да мислим, че е някъде там във висините.

[ila · Rating 5 out of 5]

I can’t describe the feeling when i am reading one of her books. It’s like coming home after a long time and everything has changed but at the same time it’s still the same.
I love this girl and all her books with my whole heart ❤️

[Temi Panayotova-Kendeva · Rating 2 out of 5]

Една звезда в повече, заради прекрасната корица

[Диана Петрова · Rating 2 out of 5]

Прочетох я без никакви очаквания, имаше добри примери, но стилът на писане не ми допадна. По-скоро се напрягах да я чета заради използваните клишета и монотонния ритъм на написаното. Личеше си неопитност в сферата. Чете се бързо, но ми направиха впечатление многото празни страници за попълване от читателя. Можеше и без тях.

[Maggie · Rating 5 out of 5]

На един дъх я прочетох. Истинска, специална, разтърсваща...Книга, към която знам, че ще се връщам и всеки път ще ми дава това, от което имам нужда. Много храна за размисъл получих...

[K. · Rating 5 out of 5]

Новата ми любима книга. Доста се забавям с ревюто, защото напоследък не чета толкова много и съм в някакъв период, в който не се чувствам толкова добре.

Тази книга определено я прочетох в подходящият момент. Няма да давам кой знае какви спойлери, но ще кажа, че е невероятна и страшно много помага. Показва колко истинска е Изабел всъщност. Аз страшно много ѝ се възхищавам, че има смелостта да говори за менталното си здраве и споделя толкова лични мисли в тази книга. Дава съвети, показва ни, че ни разбира и че е ОК да не се чувстваш добре.

Някои хора приемат болката ни като нещо, за което се превземаме и използваме, за да другите да ни съжаляват. Единственото нещо, което искаме обаче е да бъдем подкрепени и разбрани...

Обичам тази книга с цялото си сърце и не исках да свършва. Когато я приключих знаех, че ще я чета отново и отново още доста пъти...

[Nasya Georgieva · Rating 2 out of 5]

Нищо специално, даже ме е яд, че дадох пари за нея. И тези оставени празни страници да пишеш вътре - просто НЕ. Не знам кой ви е научил, че е ок да се пише, подчертава и драска по книгите. 😀
Не мисля, че ми помогна по какъвто и да е начин и не мисля, че може да помогне на някой. Момичето просто е изливало каквото ѝ дойде на ум и го е писала. Сама на себе си може и да си е помогнала, но на някой друг не знам.
Цялото нещо ми даде същата енергия все едно чета нечий дневник, в който дневник пак се е сдържал и си е поставял цензура.

[Liyana Lumbarska · Rating 4 out of 5]

Не съм сама. ✨

[Yuliq Kamenova · Rating 5 out of 5]

Еми хора, хайпът си струва, изключително подходяща книга е за хората, които се намират в мрака и търсят своите слънчеви лъчи.

Припомних си колко е важно да валидираш чувствата си, да опознаеш себе си, да си позоволиш да изпиташ цялата болка, която те мъчи, да разбереш защо страдаш и да си дадеш колкото време е нужно, за да я преодолееш, да не се затваряме в себе си, да не потискаме чувствата си и да не се насилваме и да не бързаме да се оправим вътрешно.

Припомних си, че е важно да се радваме на момента и да не очакваме, че бъдещето ще е по-добро, че трябва да живеем за момента и да сме истински щастливи тогава.

Когато ти е мрачно, е хубаво да правиш нещо, които ти харесва (got) и когато нещо ти тежи или очакваш нещо от някого, е хубаво да си кажеш.

Невинаги хората са злодеи в нашата история, понякога можем и да сме самите ние, и това ни кара да се развием от самосебе си като си задаваме въпроси “Каква поука мога си взема от това?”.

За да получим нещо хубаво в живота си, трябва да пуснем онова, което ни наранява и не ни прави щастливи. Загубите ни носят нещо по-добро, което можем и да не разберем на момента, но някой ден ще ни стане ясно и ще сме благодарни.

Извинението е извинение, когато след него се видят желанията и делата за поправяне.

Трябва да бъдем себе си, автентични, истински и да не се влияем от мнението на другите, тъй като всеки човек има различно мнение и всеки е специален и съвършен по свой си начин.

Едно от най-хубавите неща, които можем да направим за себе си, е да се обичаме. Да обичаме детето в нас, да бъдем до него и да му помагаме, и да го подкрепяме без да го съдим, че не се справя с нещо. Да му позволим да чувства болката и тъгата и да стоим до него в мрака.

На моменти е хубаво да си припомняме през колко трудни моменти сме минали и сме се справили. Не трябва да забравяме за нещата, от които сме се научили да сме такива каквито сме сега - пораснали и осъзнати.

“Когато се погледнеш в огледалото и видиш че човекът срещу теб е намръщен, не се сърдиш на огледалото, нали?”. Всяка една ситуация, която не е благоприятна за нас, ни помага да разберем нещо за себе си. Ако един човек ни лъже и крие неща от нас, то той е отражение на нас самите. В някои ситуации и ние постъпваме по същия начин и точно това може да бъде променено, стига да не оставим егото да надделее.

“Понякога най-усмихнатите хора, които осветяват стаята в момента, в който влязат, имат най-много нужда от светлината, която дават.”
Никога не сме сами..

[Ivana Ivanova · Rating 5 out of 5]

Точно в този момент имах нужда да прочета тази книга и смятам, че ми повлия много зареждащо.

[Misha ʕ⁠っ⁠•⁠ᴥ⁠•⁠ʔ⁠っ · Rating 5 out of 5]

Една от книгите, която всеки трябва да прочете <3

[Mira Panova · Rating 4 out of 5]

след мат хейг е 4, ама той е на 45. дамата е топ.

[Stefani Stefanova · Rating 3 out of 5]

2,5* - Изключително много харесвам Изабел като инфлуенсър, но за мен лично има много още хляб да яде, за да е добър писател. (Да, знам че има награди, но това не значи нищо) Като цяло все едно преписани цитати от Pinterest, Instagram, etc.
Но поне главно я четат деца, което от една страна good for them. От друга - 25 лв. за книга пълна с цитати, малко too much.

[zlatoplast · Rating 5 out of 5]

Тази книга е прекрасна има определени страници които страшно много ме разчустваха и се чувствах все едно тази книга е писана за моята ситуация в момента. Ще си я нося навсякъде с мене за за си напомням за нея когато отново ми стане мрачно.

[Ekaterina Qu · Rating 3 out of 5]

Книгата е истинска,вдъхва ти кураж,кара те да се чувстваш разбран-горе-долу това,което очаквах от нея.За мен имаше много клишета и честно казано ми беше леко трудно да я чета-пропусках страници или просто минавах редовете доста бързо ,за да я приключа.Също така ми направиха впечатление и многото празни страници за попълване от читателя-можеше и без тях…

[Daria · Rating 5 out of 5]

Най-хубавата книга я която има страхотни съвети и е за малки и големи.Тази книга те променя и те прави по перфектен💗

[Ангелина · Rating 5 out of 5]

Уникална книга за трудни моменти. 🥹❤️

[Ivana Andonova · Rating 5 out of 5]

Това е книга, която трябва да се чете по няколко пъти. Сигурна съм, че с всеки прочит ще се намери още нещо, което да те накара да се замислиш и да станеш по-добър към себе си. ❤️

[Hristina · Rating 2 out of 5]

Бих казала, че тази книга за жалост е 2 звезди. Корицата и описанието ме привлякоха да я купя. Felt too personal and invasive

[Anna V. · Rating 5 out of 5]

Нямах намерение да чета тази книга. Бях достатъчно запозната със съдържанието, за да знам, че в конкретната фаза от живота ми нямам нужда от нея и няма да има кой знае какво въздействие. Днес я купих за подарък за приятелка. Понеже наскоро изпаднахме в ситуация, в която се появи напълно неочаквано и неоправдано озлобление между нас. И след като една цяла нощ размишлявах с какво съм заслужила такова токсично отношение, ми просветна, че всъщност това няма нищо общо с мен. Осъзнах, че щом тя се държи по този начин, това отхвърляне е насочено предимно от нея към самата себе си. И го приех за знак, че трябва да й помогна някак да приеме себе си, щом толкова категорично отказваше да приеме едно мое незасягащо я решение. И така, накратко, още тогава реших, че тази книга би й била от полза, и ето я днес тук, за да й я подаря заедно с коледните подаръци. Естествено, разлистих да видя някои от често акцентираните моменти и се зачетох. Да, започнах отзад напред, после си я почнах от начало до край. Кратка е, чете се лесно, но разбира се, трябва да се отделя необходимото време за осмисляне на прочетеното. Но тъй като аз съм в състояние на духа, в което тези неща съм ги отработила и в момента си синхронират чудесно с мен, не ме хвърли в размисли. Обаче подозирам, че ако си в тежък период, би ти помогнала да се погледнеш отстрани и да преосмислиш нагласата си.

Успех на всички, които имат нужда от тази книга! Ще се справите!

[Tsvetomir Ivanov · Rating 5 out of 5]

Последната глава ми даде свобода на мислите и емоциите и ми позволи да изразя това, което ме беше страх преди да направя. Благодаря ти, Изи!

[yoana · Rating 5 out of 5]

Давам 5 звезди, защото много харесвам Изи и искрено искам да я подкрепям. Въпреки това ми се иска в следващите си книги да си позволи да навлезе много по-надълбоко в историите, които разказва. Личи си, че е преживяла много и има какво да каже, но не задълбочава достатъчно. Това създава усещането, че има по малко за всеки, но не достатъчно, за да се усети истинската тежест на което и да е преживяване.

По мое мнение не е нужно една книга да успява да говори на абсолютно всеки. Понякога именно когато авторът се осмели да остане по-дълго в една конкретна история и да я разгърне в цялата ѝ сложност, текстът става много по-въздействащ. Вярвам, че ако Изи си позволи да бъде още по-лична и да задълбава повече в преживяванията си, следващите ѝ книги ще бъдат още по-силни.

[Michaela Doyna · Rating 5 out of 5]

Много смелост е нужна да извадиш страница от Дневника си и да я публикуваш. Много самота и чувствителност са нужни, за да се напише книга, която поставя правилните въпроси, когато една личност се оформя. Това не е просто книга, която да те разсее или да ти представи любопитно съдържание, или просто да те потопи в заплетен сюжет с неочакван край. Това е Дневник, какъвто всеки млад човек трябва да има, поне за кратко в живота си. Много е трудно в свят като днешния да намериш време да анализираш себе си, да погледнеш дълбоко в себе си и да си зададеш въпроси. Кой съм аз в собствените си очи? И какъв искам да бъда?
Браво на Изабел :)

[Siyana Ivanova · Rating 2 out of 5]

Това беше първата книга на Изабел ,която прочетох.Признавам си ,че много исках да я прочета,но за мен тази книга не може да се брои и за лирика.Тези думи ,нахвърлени върху хартия за мен бяха като дневник на една петокласничка,която се мисли за тайнствена и мистериозна,но всъщност е едно момиче,което не е изпитвало толкова емоции ,за колкото тя си представя.Все пак keep-вах се мотивирана,но за мен тази книга не беше нищо.Много съжалявам за думате,но и аз съм фен на Изи просто тази книга не ѝ беше на нивото.😕

[Yoana Yoncheva · Rating 5 out of 5]

Уникална е, може да измъкне всеки от гадна ситуация, най-много ми хареса последната глава наистина ме накара да се замисля над много неща. Изабел е човек който обожавам и следвам от над 4 години купих си и "Розов изгрев след дъждовна нощ" но не съм я прочела все още. За мен тя е постигнала много, много се гордея с нея и е човек който ще продължавам да подкрепям, който има огромен потенциал💗🤍

[Iliana · Rating 5 out of 5]

Нямам думи. Само сълзи.

[Izabella · Rating 5 out of 5]

Тази книга ми чете душата! Невероятна

[V · Rating 5 out of 5]

Тази книга заслужава много повече от 5 звезди....

[Nia Givecheva · Rating 5 out of 5]

Красива история,истинска.Не се нуждае от описание

[Plamen Georgiev · Rating 5 out of 5]

По принцип не оставям ревюта, след като прочета дадена книга, но няколко негативни такива ме провокираха да оставя такова за книгата. „Слънчеви лъчи“ е лесна за четене откъм формат и размер на главите, но посланието, което носи, не всички хора ще разберат. Най-силно впечатление и най-големи емоции в мен остави последната глава, озаглавена „Остани“. В нея Изабел разкрива части от душата си, които не иска да показва пред най-близките си, камо ли пред аудиторията си.
Като човек, минал през „мрака“ в живота, прекрасно разбрах посланието на книгата и нещата, които Изи е предала и е искала да научим. Докато човек не премине през така наречения мрак, трудности и проблеми в главата си, които не може да обясни на никого, няма как да разбере (буквално) какво е искала да каже авторката. Дори няма да навлизам в темата за ниското самочувствие, тревожността и мислите за самоубийство, които РЯДКО се засягат в публичното пространство, още по-малко от популярни личности.
А за всички, които не са успели да разберат смисъла на книгата и коментират, че „Изабел е добре разпознаваема и всичко, което прави, ще се продаде“ и тем подобни — скъпи лелки, като не разбирате смисъла на книга, насочена главно към тийнейджъри и по-млади хора, моля, запазете си мнението за вас. Менталното здраве е тема, която трябва да се дискутира свободно в пространството, било то публично или не, и се радвам, че има хора като Изабел, които освен да говорят за това, го включват и в книгите си.
Като човек, който предимно чете чуждестранна литература, оценявам дълбоко тази книга, тъй като се припознавам в нея.