What do you think?
Rate this book
Братята генерали разказват. Спомени на Владимир и Георги Вазови
България дължи наистина много на фамилия Вазови. Произведенията на Патриарха на българската литература са добре познати на поколенията, но не по-малка заслуга за развитието на обществото ни имат Владимир и Георги Вазови.
„Братята генерали разказват“ е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба – от 1887 до 1917 г., така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 г.
Изданието е ценно с това, че в него се съдържат и спомени за недотам известни периоди от биографиите на двамата братя. Владимир Вазов често е свързван с Дойранската епопея, но малцина знаят за изминатия му път от младши офицер до назначаването му за командир на 9-Плевенска дивизия. Георги Вазов пък е свързван най-вече със завладяването на Одринската крепост през март 1913 г., но неговите спомени покриват и един период, в който той е повече политик, отколкото военен.
Освен всичко това, книгата представя и неподправен разказ от бойните полета на Балканската, Междусюзническата и Първата световна война, в който героизмът на българската армия често се сблъсква с проблеми, излизащи извън възможностите на обикновения войник.
„Братята генерали разказват“ е книга, която трябва да прочетете. Нейните страници ни разкриват вътрешния свят на тези две бележити личности, посветили живота си в служба на България. Читателят ще се запознае както с мемоарите на Владимир Вазов, обхващащи три десетилетия военна служба – от 1887 до 1917 г., така и със спомените на Георги Вазов, описващи атмосферата на Балканските войни през 1913 г.
Изданието е ценно с това, че в него се съдържат и спомени за недотам известни периоди от биографиите на двамата братя. Владимир Вазов често е свързван с Дойранската епопея, но малцина знаят за изминатия му път от младши офицер до назначаването му за командир на 9-Плевенска дивизия. Георги Вазов пък е свързван най-вече със завладяването на Одринската крепост през март 1913 г., но неговите спомени покриват и един период, в който той е повече политик, отколкото военен.
Освен всичко това, книгата представя и неподправен разказ от бойните полета на Балканската, Междусюзническата и Първата световна война, в който героизмът на българската армия често се сблъсква с проблеми, излизащи извън възможностите на обикновения войник.
284 pages, малък формат, меки корици
Published January 1, 2023
About the author
Владимир Вазов
2 booksВладимир Минчев Вазов е български офицер (генерал-лейтенант). Той ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.
По време на Руско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година части на Предния отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко достигат до родния му град. Налага се отрядът временно да се оттегли, при което турски редовни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това налага част от местното население да напусне градчето. По това време е убит и баща му Минчо Вазов. Така децата и жените от семейството заминават за Пловдив. Османските власти разбират за бежанците и в резултат на предприетите мерки, Владимир Вазов, заедно с майка си и баба си са изпратени на заточение в Араповския манастир „Св. Неделя“ около Асеновград.
След Освобождението брат му Никола издига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, заедно с майка си Съба се преместват да живеят в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас (съвременен 7 клас), след което заминава за Пловдив, където са майка му и брат му Иван. В Пловдивската гимназия Вазов завършва четвърти и пети клас (съвременни 8 и 9 клас). Когато постъпва в 6 клас (съвременен 10 клас), през есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет.
След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. Така на 14 януари 1886 година юнкер Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей юнкер Вазов завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От 163-мата от този випуск, той завършва 4-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. След производството си е зачислен във 2-ри артилерийски полк в Шумен.
В Шумен служи в 3-та батарея от полка, командвана от майор Пантелей Ценов. На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея.[6] През 1893 година трябва да се получат новите германски оръдия, за което е формирана комисия с председател майор Калин Найденов, в която е включен и поручик Вазов. Във връзка с тази комисия през 1892 година Вазов и Найденов са командировани в заводите на Круп в Есен, Германия. По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия, като за целта са формирани две сборни планински батареи, като едната от които е поверена на поручик Вазов. На 2 август 1894 е произведен в чин капитан, след което през ноември с.г. е приведен като старши офицер в батарея от 4-то артилерийско отделение в София.
През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк, а през 1900 година Владимир Вазов служи като командир на 1-ва батарея в 4-и артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. В периода 1902 – 1903 г. е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия, при избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция, а през 1905 г. завършва курс за обучение по стрелба във Франция. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.
На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Саво
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот и е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов, генералът Георги Вазов и политикът Борис Вазов.
По време на Руско-турската война (1877-1878), през юли 1877 година части на Предния отряд, под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко достигат до родния му град. Налага се отрядът временно да се оттегли, при което турски редовни и нередовни войски нахлуват в Сопот и го опожаряват. Това налага част от местното население да напусне градчето. По това време е убит и баща му Минчо Вазов. Така децата и жените от семейството заминават за Пловдив. Османските власти разбират за бежанците и в резултат на предприетите мерки, Владимир Вазов, заедно с майка си и баба си са изпратени на заточение в Араповския манастир „Св. Неделя“ около Асеновград.
След Освобождението брат му Никола издига нова къща, на място на опожарената през войната, а той, заедно с майка си Съба се преместват да живеят в Стара Загора, където се е установил като лекар по-големият му брат Кирил. Там Владимир Вазов завършва трети клас (съвременен 7 клас), след което заминава за Пловдив, където са майка му и брат му Иван. В Пловдивската гимназия Вазов завършва четвърти и пети клас (съвременни 8 и 9 клас). Когато постъпва в 6 клас (съвременен 10 клас), през есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско-българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет.
След като завършва шести гимназиален клас през 1886 г. Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. Така на 14 януари 1886 година юнкер Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей юнкер Вазов завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. От 163-мата от този випуск, той завършва 4-ти по успех, което му дава правото да избира рода на оръжието и гарнизона, в който да служи. След производството си е зачислен във 2-ри артилерийски полк в Шумен.
В Шумен служи в 3-та батарея от полка, командвана от майор Пантелей Ценов. На 18 май 1890 г. e произведен в чин поручик. През 1891 г. е командир на новосформираната в полка планинска полубатарея.[6] През 1893 година трябва да се получат новите германски оръдия, за което е формирана комисия с председател майор Калин Найденов, в която е включен и поручик Вазов. Във връзка с тази комисия през 1892 година Вазов и Найденов са командировани в заводите на Круп в Есен, Германия. По това време се поставя началото на планинската артилерия в българската армия, като за целта са формирани две сборни планински батареи, като едната от които е поверена на поручик Вазов. На 2 август 1894 е произведен в чин капитан, след което през ноември с.г. е приведен като старши офицер в батарея от 4-то артилерийско отделение в София.
През 1896 г. е преместен в 4-ти артилерийски полк, а през 1900 година Владимир Вазов служи като командир на 1-ва батарея в 4-и артилерийски полк, а през 1909 г. е и началник на отдел в същия полк, като достига до длъжността командир на бригада. В периода 1902 – 1903 г. е командирован в Стрелковата артилерийска школа в Царское село в Русия, при избора на скорострелни оръдия за българската артилерия през 1904 г. е избран за член на специалната комисия, която прави сравнителни изпитания в Германия и Франция, а през 1905 г. завършва курс за обучение по стрелба във Франция. На 31 декември 1906 година е произведен в чин подполковник.
На 17 февруари 1906 г. със заповед на военния министър генерал Михаил Саво
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
April 2, 2026
Книгата е изключително четиво- наръчник по чест, мъжество и родолюбие. Проследява спомените на великите братя генерали за най-големите победи и трагедии на българската армия от третата българска държава.
Изключително познаваме на българската душевност в описанието на българските офицери и войници.
Препоръчвам на всеки българин да я прочете и да намерим своя национален “цяр”, по думите на ген. Г.Вазов:
“Има ли цяр на злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България, да бъдем честно спрямо нашия народ, да мразим и да се борим със злото, да презираме личните интереси и така да станем достойни синове на нашия хероичен народ, достойни за една Велика България.”
Изключително познаваме на българската душевност в описанието на българските офицери и войници.
Препоръчвам на всеки българин да я прочете и да намерим своя национален “цяр”, по думите на ген. Г.Вазов:
“Има ли цяр на злото? Да, има! Но за това трябва да се преродим, да се облагородим, да обикнем повече от всичко България, да бъдем честно спрямо нашия народ, да мразим и да се борим със злото, да презираме личните интереси и така да станем достойни синове на нашия хероичен народ, достойни за една Велика България.”
January 6, 2026
Мемоарите на ген. Владимир Вазов изграждат пълнокръвна документална картина от бойното поле в критичен за българската история момент. Спомените на по-големия му брат - ген. Георги Вазов, допълват разказа със свидетлства за политическите междуособици.
Както често пъти се случва с разказите за миналото, те звучат актуално и след 100 и повече години. В България век по-късно имаме същото разделение, същото дърпане на колата - едните на Запад, другите на Изток, и същата претенция, че всички са българофили. Страниците на книгата не оставят и капка съмнение, че братята генерали са воювали с чисто сърце за България. Не бива да жертваме легендата за героите от войнте в днешните ни противоборства, но за сметка на това можем да обърнем внимание на пагубния ефект от липсата на единство. Може би българите сме орисани още дълго да се лутаме между криворазбраната благодарност към Русия и порива за достигане на другите европейски народи.
Дори и в това лутане обаче българският воин не е губил бойно знаме в битка. Част от това завещание е писано лично от братята генерали Владимир и Георги Вазови.
Както често пъти се случва с разказите за миналото, те звучат актуално и след 100 и повече години. В България век по-късно имаме същото разделение, същото дърпане на колата - едните на Запад, другите на Изток, и същата претенция, че всички са българофили. Страниците на книгата не оставят и капка съмнение, че братята генерали са воювали с чисто сърце за България. Не бива да жертваме легендата за героите от войнте в днешните ни противоборства, но за сметка на това можем да обърнем внимание на пагубния ефект от липсата на единство. Може би българите сме орисани още дълго да се лутаме между криворазбраната благодарност към Русия и порива за достигане на другите европейски народи.
Дори и в това лутане обаче българският воин не е губил бойно знаме в битка. Част от това завещание е писано лично от братята генерали Владимир и Георги Вазови.
May 22, 2025
Интересна книга за преживяванията на братя Вазови по време на войните. Лично предпочитам спомените на ген. Вл. Вазов, заради описанията на войнишкия живот и преживените битки. Има редки откровения за нашия войник, рядко срещани в други книги. Напр. сравнението колко сърби и колко българи са се предали по време на битките.
Ген. Г. Вазов описва по-скоро политическата страна на нещата. Не че и там няма живи описания на българската армия.
Русофилството им е ясно изразено. Ген. Вл. Вазов често се оплаква, но ген. Жеков е бил прав като казва: "Това проклето русофилство". Вазов е прав като казва, че на страната на Антантата щяхме да победим. Но напълно греши по отношение на териториите, които щяхме да вземе. Освен Одринска Тракия нищо друго нямаше да получим. Нито от Румъния камо ли от Гърция или Сърбия. Да ни дадат Кавала е просто химера.
Жалко за тяхното така силно русофилство предвид как се отнесоха с фамилия Вазови след идването на "народната" власт.
Като цяло препоръчвам на всеки любител на военната история с интерес в този период.
Ген. Г. Вазов описва по-скоро политическата страна на нещата. Не че и там няма живи описания на българската армия.
Русофилството им е ясно изразено. Ген. Вл. Вазов често се оплаква, но ген. Жеков е бил прав като казва: "Това проклето русофилство". Вазов е прав като казва, че на страната на Антантата щяхме да победим. Но напълно греши по отношение на териториите, които щяхме да вземе. Освен Одринска Тракия нищо друго нямаше да получим. Нито от Румъния камо ли от Гърция или Сърбия. Да ни дадат Кавала е просто химера.
Жалко за тяхното така силно русофилство предвид как се отнесоха с фамилия Вазови след идването на "народната" власт.
Като цяло препоръчвам на всеки любител на военната история с интерес в този период.
April 3, 2025
Ценни от чисто информационна гледна точка, спомените на братята генерали Владимир и Георги Вазови са важен исторически извор. От тях можем да добием сведения относно бойните действие в двете Балкански войни и Голямата война.
Определено спомените на Владимир Вазов са далеч по-тежки за четене, особено имайки предвид военния език, който е използвам в тях. Сякаш те са писани от военен за военни, а не за масовия читател. Освен това, те изискват географски познания по Балканския полуостров. Тоест, читателят трябва да има обща представа от това къде се намират различните села, градове, области, региони и т.н. Въпреки привидните негативи, спомените на Владимир Вазов са едно изключително информативно четиво, което представя подробно военните действия в Балканската и Първата световна война от първо лице.
Далеч по-интересни са спомените на по-големия от двамата братя - Георги Вазов. Чрез неговия разказ имаме възможност да надникнем зад завесата на бойните действия при превземането на Одринската крепост, както и зад тази на българската политика по време на критическите за отечеството дни. Изказът е далеч по-увлекателен и достъпен. Чете се с лекота. Текстът успява да те потопи в епохата на времето. Със сигурност, спомените на Георги Вазов са по-интересните в тази книга.
А фотографиите накрая са това, което носят допълнителна добавена стойност и по своеобразен начин визуализират спомените на двамата велики български генерали - Владимир и Георги Вазови.
P.s.
Личат си русофилските наклонности и при двамата братя.
Определено спомените на Владимир Вазов са далеч по-тежки за четене, особено имайки предвид военния език, който е използвам в тях. Сякаш те са писани от военен за военни, а не за масовия читател. Освен това, те изискват географски познания по Балканския полуостров. Тоест, читателят трябва да има обща представа от това къде се намират различните села, градове, области, региони и т.н. Въпреки привидните негативи, спомените на Владимир Вазов са едно изключително информативно четиво, което представя подробно военните действия в Балканската и Първата световна война от първо лице.
Далеч по-интересни са спомените на по-големия от двамата братя - Георги Вазов. Чрез неговия разказ имаме възможност да надникнем зад завесата на бойните действия при превземането на Одринската крепост, както и зад тази на българската политика по време на критическите за отечеството дни. Изказът е далеч по-увлекателен и достъпен. Чете се с лекота. Текстът успява да те потопи в епохата на времето. Със сигурност, спомените на Георги Вазов са по-интересните в тази книга.
А фотографиите накрая са това, което носят допълнителна добавена стойност и по своеобразен начин визуализират спомените на двамата велики български генерали - Владимир и Георги Вазови.
P.s.
Личат си русофилските наклонности и при двамата братя.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews