От върха на перото

by Ivinela Samuilova, Ивинела Самуилова

За да разберем истинската природа на човека, трябва да разберем светците.
Габриел Марсел

Наистина ли човек се приспособява към пошлото толкова лесно, че да изгуби интерес към съвършенството, за което е призван от Твореца си? Как езикът ни е свързан със светостта и красотата? И как откликът на красивото може да възстанови радостта от живота и да върне в него светлината? Това са някои от въпросите, които тази книга поставя.

Определяна от читатели като автор със самобитен стил, който пише за важните неща умно и леко, в романа „От върха на перото“ Ивинела Самуилова ни отвежда до най-дълбокия източник на личната ни и национална жизнеспособност. Освен че отправя вдъхновяващо послание, тази книга напомня деликатно за отговорността ни към нашите деца.

За да се разтуши от мрачните си мисли, породени от злободневието, познатата на читателите от „Бабо, разкажи ми спомен“ и „Тъй рече баба Ега“ главна героиня посещава любимия си Търновград. Целта й е да разгледа стенописите в Арбанашките църкви заради материал за светостта, върху който работи. Но когато случайно попада на обява за уроци по калиграфия, тя решава да пооправи и почерка си. Срещата й с възрастния калиграф Владимир обаче се оказва начало на неподозирано по своята дълбочина духовно пътешествие. Краснописанието не само ще възроди душата й, но и ще я отведе при тайната на старобългарската книга.

Старата столица е подготвила още изненади за младата богословка и тя е въвлечена в училищна организация за честването на 24 май. Поканата на директора г-н Болярски да участва в обсъждането на открит урок за стила „плетение словес“ на Търновската книжовна школа я превръща в съучастник на идеята му да въведе в учебния процес принципа „по лепоте“, използван от старите книжовници. Ентусиазмът на физика Болярски и необичайният му подход да преподава удивление са заразителни и двамата бързо намират общ език. И става ясно, че физиката и метафизиката са една и съща страна на битието, в което е настанен човекът, копнеещ да осмисли земния си живот, да го извая красиво, да го изпълни с добро и радост.

208 pages, Paperback

First published October 17, 2023

About the author

Ivinela Samuilova is a writer from Bulgaria, where she is considered an influential, original and spirited voice. Her readers claim that her books work as a therapy - lifting their spirits and inspiring them to look at life as a wondrous adventure.

Ivinela's fascinating debut novel "Life Can Be a Miracle", which was ranked first in "The Most Inspiring Book" contest in 2014 in Bulgaria was recently released in English and is available on Amazon. Ivinela's novel "Where Are You Going, Pilgrim?", based on her experience of the Camino de Santiago fell in the Top 20 "Best Read Books" for the year in 2015 and was ranked second in the national competition for "The Most Inspiring Book" in 2014. The novel is not translated yet, but Ivinela's inspiring travelogue "The Camino from Leon to Santiago: Short, practical and inspiring travel notes for a two-week uplifting experience along the Way" is now available in English on Amazon.

After the French route to Santiago, in 2015 Ivinela walked part of the lesser known Portuguese Way to Santiago de Compostela too. Her travelogue "The Portuguese Way: Short, informative and inspiring travel notes for the lesser-known Portuguese Camino from Porto to Santiago and beyond" is also available in English on Amazon.

Ivinela Samuilova has a Master degree in Theology. The writer's creative searches are focused on the inner world of man and his relationship with God, the world and other people.

Reviews

[Елина Генова · Rating 2 out of 5]

Макар темата за калиграфията поначало да ми е интересна, начинът, по който е представена тук - чрез християнско бръщолевене, маловажна, но претенциозна история и сладникави клишета - изобщо не ми хареса. През цялото време имах чувството, че писателката използва безвкусния сюжет, за да мрънка за „пошлостта на съвременното гнило общество”. Пропуснах да извадя цитати, но в книгата има изобилие от пресилена и грозна критика за обезверените хора в момента, която изключително много дразни. Аз лично предпочитам мрънкането да си остава само във Фейсбук, а някои части от книгата като че ли бяха написани тъкмо за там…

Давам 2 звезди заради описанията на Търново и някои по-интересни факти, които научих от книгата.

[Adelina · Rating 2 out of 5]

Семпло написан, булевардски роман за толкова интересна тема.
Героите нямаха развитие, всяка глава имаше един и същи мотив, нищо ново не каза.
Ох, тези милиони препратки и неловко поставени извадки от статии и книги просто бяха толкова не на място, а реакцията на героинята при прочита им беше все същата.
Не ми хареса, но като човек,който не е вярващ ме накара да се замисля за пошлостта на сегашното ни време и на красотата на словото.

[LGmba Dess · Rating 3 out of 5]

Първо четиво на български език от доста време.
Явява се трета част след Бабо, разкажи ми спомен и Тъй рече баба Ега... ами предните две са си от друго месо. При тази авторка, както може една книга да ми хареса много, така друга може да ми остави чувство за написана как да е, защото е трябвало да се издаде нещо. Замисъла тук е много хубав покрай буквите ни и писането, ученето, но нещо не ми достигна, за да съм пленена. Един от героите бе <сюрпризиран>, малко след една сцена на общо негодувание на чуждиците в езика. И нека не издавам, но имаше една много актуална социална тема, от която нямаше нужда...
накрая, препратка към Пер Гюнт много силно ме навя на Сестрите и особено на 3а част.
и все пак си извадих много цитати. някои от които :
Старайте се, защото не само вие изписвате буквата, ами и тя изписва вас.
По онова време думата и буквата са живели неразделно, следвайки интонацията на речта, а ритъмът на почерка е предавал динамиката на вътрешния живот у живия човек
Човек пише със сърцето си, а не с ръката си

[Marie-Jeanette De Lioncourt · Rating 5 out of 5]

"Едва ли ще видя свръхнова, понеже не съм астроном, но и това, което успявам да зърна понякога, ми стига като уверение, че звездното небе над нас съществува по една-единствена причина: да ни напомня, че светлината не спира да си проправя път към нас..."

[Yana Minkova · Rating 5 out of 5]

„Знаете ли, че най-красивите неща са кръгли?“

Рядко си позволявам да излея тук мислите си относно някое произведение, но Ивинела Самуилова за пореден път ме вдъхновява да го направя.
Това е книга с дълбок духовен сюжет. Имах честта да се сблъскам с нея в момент, в който всяка дума ме караше да възкликвам с удивление на това колко истински и директно са представени актуалните проблеми за глобалното погрозняване. Имах нужда да бъда извадена точно толкова плавно от спиралата на тъмнината и да погледна нагоре, към красивото. Като откровен почитател на творчеството на Ивинела Самуилова, смея да кажа, че това е поредната творба, от която имах нужда.
:)

[Eli Graminova · Rating 5 out of 5]

„От върха на перото“ е дълбока и затрогваща книга, която ми хареса много. Стилът на Ивинела Самуилова е топъл и човечен – кара те да се замислиш и да се обърнеш навътре към себе си. Единственото, което ми дойде в повече, беше прекаленото акцентиране върху това колко е западнало обществото ни. Въпреки това, книгата оставя следа и определено си заслужава времето.

[Veselina · Rating 5 out of 5]

Прекрасно би било да има повече такава литература.

[Pavi]

Абе няма ли кой да му плати на това момиче да спре да пише?

[Tanya Kostova · Rating 2 out of 5]

Би било добре основното послание на тази книга да стигне до всеки, но е трудно да бъде осмислено съдържанието й от невъоръжено око. Богословски, филосовски, литературоведски, исторически и не само е представен смисълът на съществуването, синтезирано изглеждащ ето така: “С търпение и дисциплина да извайваш всеки ден от живота си, без да откъсваш очи от Красотата…”
Липсва ми сюжет, няма ангажиращ фон, който да предразположи емоциите за нещата, над които разсъждава. Получило се е наслагване на суха фактология, а можеше да я поднесе далеч по-въздействащо, Ивинела Самуилова може, но предполагам, че не е искала да отмества фокуса и ударението от истински важното. Все пак е художествен роман, а не научно есе. Стигна до мен, полезно се замислих, но ми липсваха цвят и вкус, които очаквам от нея.