Non-Ui

by Лидија Димковска, Irena Šentevska (Translator)

Krajem Drugog svetskog rata mlada Splićanka Nedjeljka zaljubljuje se u italijanskog vojnika Karla i odlučuje da pođe sa njim na Siciliju. Za sobom ostavlja sve – porodicu, prijatelje, posao, svoj grad i domovinu. Vrlo brzo postaje svesna toga da će u novoj sredini, bez svog jezika i kulture, zauvek ostati tuđinka. Svoja tri sina nikada neće naučiti da govore hrvatski jezik i jedina osoba sa kojom će moći da komunicira na svom maternjem jeziku biće njena unuka.

U formi dnevničkih zapisa, Non-Ui je roman u kojem se smenjuju slike prošlosti i sadašnjosti, Splita i Sicilije, s mislima i životnim iskustvima bake i unuke identičnog i simboličnog imena – Neda. Događaji opisani u romanu odvijaju se u nelinearnoj strukturi i obuhvataju period između 1938. i 2016. godine, a imaginarni razgovor bake i unuke otkriva živote dveju žena odgajanih u drugačijoj kulturi i istorijskim okolnostima, i njihovu duboku međugeneracijsku povezanost.

Nagrađivana makedonska autorka Lidija Dimkovska donosi nam dirljivu i toplu priču o ljubavi, porodici, identitetu, o ratu i migracijama, životu u okruženju mafije, kao i o povratku fašizma u Evropu. Non-Ui je roman o usamljenosti, osećaju (ne)pripadanja i otuđenosti, ali i o netrpeljivosti i ubitačnoj mržnji koje su obeležile više generacija.

„Čudesna proza! I opet izvrsna Lidija Dimkovska čije oko vešto pronalazi i u prvi plan stavlja male ljudske sudbine i čini ih velikima kroz potresno tkanje uzbudljive tapiserije života.”
Olivera Nikolova, makedonska književnica

„Knjige poput Non-Ui događaju se sve ređe, a roman makedonske književnice nije samo majstorski napisan, s izuzetnom preciznošću i snagom, nego i sa ženskom nežnošću. Odličan, predivan roman.”
Jakub Sobjeralski, poljski književni kritičar

Genres: Historical Fiction, Contemporary, Fiction

167 pages, Paperback

Published January 1, 2023

About the author

Лидија Димковска е родена во Скопје на 11 август 1971 година. Завршила Филолошки факултет во Скопје на групата Општа и компаративна книжевност, а докторирала на тема од романската книжевност на Филолошкиот факултет во Букурешт, Романија. Работела како предавач по македонски јазик и книжевност на Филолошкиот факултет во Букурешт. Исто така, таа била уредник на одделот за поезија во електронското списание за култура и уметност „Блесок“.

Reviews

[Aleksandra Fatic · Rating 4 out of 5]

Prvo ću da pohvalim korice, toliko sam ovih oblačnih dana vukla po Beogradu more sa sobom, koje me je podsjecalo i na moju Crnu Goru i na ljeto i na neke bezbrižnije dane, a zapravo sam nosila Nedine dane ali starije Nede, Non-Ui, ispunjene burnim životom, ratovima, teškim sudbinama! Lijepa knjiga, posebno interesantna kada baka priča, dok mi je bila i dosadnjikava kada unuka priča, previše repetitivna, previše bez karaktera! Ipak, zbog kraja i nade da nijedna žrtva nikada nije pala uzalud za slobodu, idu 4 ⭐️ za Split i Siciliju!

[Andrei · Rating 5 out of 5]

Ајме, каква книга...
Длабока, прониклива, топла... Пишана со стил кој повелкува голема емотивност кон родољубието, иако ја опишува токму спротивната страна - како човекот кога решава да го напушта родното огниште поради мал милион причини, „за навек станува суштество без дом - странец кој талка и по небо и по море“.
Прекрасна драма, пишана со бескрајната мисла на Лидија Димковска, која течејќи, не запира и те носи де во сегашноста, де во нетолку далечното минато, де на самиот зачеток на животот на двете Неди, баба и внука. Дијалогот меѓу нив во форма на раскажување, толку присен, те навраќа во мислите да си речеш „барем некогаш да имам една личност на која би и` ја раскажал/а својата голгота од живот, а таа да ме разбере“.
Топло препорачувам да ја прочита секој оној кој во животот барем еднаш се соочил со животниот избор на одделување од своето родно огниште, како и на оние кои медитеранот им е нивен прв/втор дом.

[Aleksandra · Rating 5 out of 5]

Ајме, и не очекував никаков подруг резултат од тој дека повторно ќе се вљубам во книгава, благодарение на оригиналниот опус на Лидија Димковска. Оттука и моите дополнителни пет ѕвездички.

Емотивно, идилично и топло - токму овие чувства го обземаат човек кога ја вкусува содржината на романот и со љубопитност проникнува во животната приказна на ликовите. И' се восхитувам на целосната посветеност на Неда која го овековечува животот на нејзината баба-имењачка Недјељка или Неда.

Читателите можат да бидат толку вовлечени во приказната, што ќе си помислат дека навистина водат муабет и пијат кафе со нивните баби. Дневничките записи ги водат читателите на книжевна прошетка, те наваки-те натаки, и без разлика на кое место ќе се најдат следно, нема да останат рамнодушни. :')

Интересното е тоа што голем дел од параграфите ме потсетуваат на поетската книга на Ѓоко Здравески "Куќичка за птици-преселници".
Како и поетската книга така и "Но-Уи" ги разработуваат темите за дом(а), родната земја, осаменоста/самотијата, телото како дом, растргнатоста на срцето помеѓу преселбите/разделбите/пристигнувањата/тргнувањата.

Се чувствуваат и суптилните детали и затскриените знаци/навестувања коишто предизвикуваат одредени промени на сензибилитетот на приказната и ги опишуваат: "големите близини на светот"; "тоталната поврзаност со другиот човек".

Дефинитивно овој интимен роман ќе остане долго со/во мене и секогаш ќе му чувам посебно место во срцето.

[5rovsvet · Rating 5 out of 5]

Već neko vreme imam utisak kao da lutam. Malo mi se čita, malo mi se ne čita. Malo me knjige privlače, malo želim da se odmorim od čitanja. Malo mi se čitaju životne priče, malo mi se čita neki dobar i jeziv triler. I tako me u svom tom lutanju sretne Non-Ui i ne samo sretne, ne zakači me ramenom, već me obori svom silinom na pod.

Prvo ćete primetiti korice, koje su same po sebi prelepe i efektne da sam siguran da će skretati pažnju na sebe i privlačiti silne poglede (kao što su verovatno činile na upravo završenom Sajmu knjiga u Beogradu). Ali ove lepe morske korice kriju jednu mnogo lepšu i dirljiviju priču. Kao što morska so podiže nivo hormona sreće, tako ova priča budi nostalgiju, osećaj za grljenje i sećanja na srećno detinjstvo. Bar je tako bilo sa mnom.

Zbog sinopsisa sam očekivao nešto drugačiju knjigu. Ipak, ono što sam dobio me nije ni mrvicu razočaralo ili umanjilo utiske koje sam imao na početku čitanja ovog romana. Sam kostur romana su razgovori između bake i unuke, dve imenjakinje, dve Nedjeljke, dve Nede, od kojih su jednu zvali Non-Ui. I ti razgovori su me vratili u moje detinjstvo i koliko sam ja pričao sa mojom bakom. Odnosno, koliko mi je ona priča ispričala kojih se i dan danas rado sećam.

Priča je ispričana u formi dnevničkih zapisa, malo nam se obraća jedna, malo druga, odnosno njih dve se obraćaju jedna drugoj. Trenutno je jedna živa, a druga nije. Ipak, život ove druge itekako proživljavamo kroz ovu knjigu. Ovo je priča o njenoj mladosti, o odrastanju u Splitu u vreme kada se priprema i dešava Drugi svetski rat. I mislim da je ovo prvi put da čitam o tom ratu na našim prostorima. Postoje i tu emocije koje bude i knjige poput Kradljivice knjiga, Bibliotekarke iz Aušvica, ili Neba u kavezu. A opet, ova mi je bila drugačija. Non-Ui mi je bila ličnija, doživeo sam je kao svoju. Mogao sam itekako da se saosetim sa glavnim junakinjama ovog romana.

O obe Nede saznajemo dosta, ali daleko više o Nedi Non-Ui. I sva ta saznanja su toliko jedna topla ljudska priča koju bih mogao iznova da čitam. Autorka je toliko pitko napisala ovu knjigu, sa tako dobrim opisima pojedinosti da sam u više navrata ostao prijatno zatečen. Lidija o osećanjima piše na vrlo lep način. I veoma je opipljivo kako se Non-Ui osećala u određenim trenucima. I zaista, iz stranice u stranicu sam sve više uživao u knjizi. Čak ni povremeni vremenski skokovi nisu me zbunili. Sve je napisano tako dobro i sjajno. Sa ovom knjigom ću se veoma dugo družiti.

Osim samih emocija, Lidija je dosta lepo opisala i Split. Nikada nisam bio tamo, a sada je ova knjiga u meni probudila tu želju. I ne samo probudila, rasplamsala ju je u ogromnu buktinju. Veoma bih voleo da prilikom sledećeg čitanja ove knjige budem u Splitu. I potrudiću se da tako i bude. I već sad se radujem ponovnom čitanju ove knjige i zavideću svakom ko je bude čitao po prvi put. Zaista, sve preporuke!

Veoma mi je drago što je Dokaz uz saradnju sa EU kroz projekat Evropske porodične veze i identitet: Ožiljci i nade „doneo“ ovaj roman na naše tržište. Prethodni roman iz tog projekta Leto kad je mama imala zelene oči je bio veoma uspešan i čitan i iskreno se nadam da će ga ovaj roman nadmašiti. I veoma se radujem narednim romanima koje će taj projekat iznedriti.

Znam da će mi ovo biti jedna od najdražih knjiga pročitanih ove godine. I znam da će mi biti jedna od najdražih knjiga pročitanih ikada. Samim tim, ovo je jedna od najdražih knjiga koju je objavio Dokaz. I ovom prilikom želim da im se zahvalim još jednom na gostoprimstvu na Sajmu knjiga 2023. godine.

★ Za izdvojene citate i više detalja posetite blog Petrov svet
★ Možete me pratiti i na Instagram stranici

[Ivana Balnožan · Rating 4 out of 5]

Baš za grljenje. 🧡

[Nicko D]

„Всяка война затваря училищата и отваря гробищата. А между тях – скривалища, глад, бедност, страх.”

В младостта си хърватката баба Неделька, наричана Но-Уи, се влюбва в италиански войник и след края на Втората световна война го последва в Сицилия. След години смъртта й слага началото на напрегнато и вълнуващо пътуване на нейната внучка, носеща същото име. Пътуване в миналото, през собствените и разказаните й спомени, мотивирано от желанието й да проникне в същността на една драматична и изпълнена с превратности човешка история.

Построен като дневник, романът свободно преминава през пластовете на времето и пространството – зараждането на фашизма и неговия крах в Италия, окупацията на Хърватия, следвоенна Сицилия… А тези конфликтни, травматични сюжети, разположени между две морета – разделящи, всяко със свой собствен син цвят, са политическият фон, на който се разгръща историята на една голяма, устояла любов.

„В живота си сме по-близки с родителите си, отколкото с приятелите. И странно, на никоя от нас не й пречи, че родителите ни присъстват толкова много в живота ни, като че дори се подразбира от само себе си. Не знам болни ли сме, или такъв е светът? Може би родителите ни са виновни, че ние сме такива?”

[plavizec · Rating 4 out of 5]

3.5*
Uf, ovo sam kupila na Sajmu i imala baš velika očekivanja, od teme koju knjiga obrađuje do načina kako je priča predstavljena: fiktivni dijalog bake i unuke, koje dele isto ime Nedjeljka/Neda/Non- Ui.
Sa narativnom je sve ok, priča teče, saznajemo gotovo sve o životu bake i usput upoznajemo i unuku, njihove porodične miljee, dinamiku odnosa, turbulentne događaje. Ima tu dosta štofa i likova, ali meni je ovde nešto prosto falilo, i to suštinski.
Odmah mi je pala na pamet knjiga "Leto", Tuve Janson, možda instiktivno, jer i tu imamo priču koja se plete oko specifičnog odnosa i dijaloga jako originalne bake i nešto mlađe unuke.
Ali, dok je ova druga knjiga topla, puna metafora i nedorečenosti, a opet tako bogata i mudra, ovde nisam imala ništa slično kao čitalački iskustvo. Osim ličnih istorija, rata, fašista i partizana, došljaka i starosedeoca, traženja i bežanja, stradanja duše i tela (kada ovako napišem deluje kao ipak dosta), na nekom ličnom planu me ova priča nije dotakla, izmenila ili ostavila da razmišljam o čemu sam upravo čitala. Tako da mislim da je ovde marketing dobro odrađen, preporuke bookstagrama su učinile svoje, ali nažalost, kod mene nije dobacila dalje od solidne priče i to je to!

[Biljana · Rating 3 out of 5]

Roman ''Non-Ui'', makedonske autorke Lidije Dimkovske, predstavlja fiktivnu biografiju babe Nedjeljke, ispričane od strane njene istoimene unuke.

Rođena Splićanka, koja se nakon Drugog svjetskog rata udala za Italijana Karla, i odselila na Siciliju, u svojoj unuci pronaći će slušaoca, ispovjednika, za život kojem je uvijek nešto nedostajalo.

Opisujući teške godine rata i italijansku okupaciju Splita, mučne i komplikovane porodične odnose (posebno sa bratom), baba ''Non-Ui'' pričaće, ne samo o svojoj ličnoj sudbini, već i o kolektivnoj sudbini migranata, stalnom ojećaju nepripadanja, postojanju na dva mjesta - fizičko i ono gdje postoji kao duh.

Povezavši se sa unukom putem hrvatskog jezika, kojim su isključivo njih dvije razgovarale, stvorena je neraskidiva veza između dvije generacije, koje, iako vremenom udaljene, imaju slične izazove, traganje za identitetom i svijet u kojem su desničari ponovo aktuelni.

U svojoj cjelini roman je sasvim korektan, iako su mi likovi nekako nevoljivi, na granici antipatičnosti, a odnos između babe i unuke možda suviše mehanički prikazan.

[Stefani · Rating 4 out of 5]

Пријатно ме изненади книгава за сплиќанката која се мажи на Сицилија. Не се чуствува дека е дома во гратчето запоседнато од мафијата каде живее зад затворени врати, ни во двете прилики кога повторно го посетува Сплит. Во Сицилија секогаш е туѓинката чие име никој не може да го изговори, во Сплит заборевена од другарките и раскараното семејство. Политика, војни, фанатизам, распадот на Југославија…толку мала книга, а толку големи теми.
Книгата завршува со моќна порака дека секој го носи својот крст.
Ќе се читаат уште книги од Димковска.

[Elena · Rating 2 out of 5]

2.5

Самиот факт дека книгава ја влечам од декември а нема ни 200 страни кажува доволно за тоа колку не ми одеше читањето. За жал, многу ми беше напорна и развлечена, и секој пат кога ќе ја спуштев после 10 прочитани страни, немав желба повторно да ја фатам и да продолжам. И така, држ не дај, по автобуси, конечно успеав да ја прочитам.

[Jasmina Bocheska · Rating 5 out of 5]

Но - Уи - Лидија Димковска

Оваа приказна ќе ја започнам со кратко споделување на значението на самиот наслов, дека мене тоа многу ме копкаше, а авторка уште во првите страници го објаснува.
,, И подадов рака на госпоѓицата и тивко изустив ,, Недјељка ", но мојот учител веднаш ме поправи : ,, Не - Да ", ми го развлече името и на Шарлот и рече ,, Но - Уи ", така ја викаме на моите часови зошто не на француски е но, а да уи ".

Но, тоа не е се. За да сликата биде целосна, ја имаме Недјељка од Сплит Хрватска од старото време и Недјељка во денешно време од Кастеламаре дел Голфо Италија, односно баба и внука, крстена по својата баба.

Баба Недјељка се заљубува во партизанот Карло, за време на Втората светска војна, кој отслужува тука кај неа во родниот Сплит. Само што ќе го здогледа веднаш се заљубува. Се заљубува во неговите големи очи, кој до тогаш такви очи не видела. Очи кој кријат две мориња, нејзиното Јадранско море и неговото Тиренското море.
Дали очите, дали нивната длабочина и боите кој се дел од нив, дали животот кој ќе ја отсели од нејзиниот роден Сплит и ќе ја однесе во Кастеламаре дел Голфо, толку слични, а сепак толку различни.

Не е само времето на нејзиното живеење различно, туку и времето на внуката Недјељка е различно за баба и. Но, јазикот хрватскиот ќе им биде заеднички на бабата и внуката и ќе ги направи неразделни и засекогаш поврзани. Единствена е од целата фамилија кај која се буди интерес за тоа од каде е баба и, и што Хрватска и фамилијата во Хрватска која ќе остане таму, значат за неа. Сите други се површни, само Недјељка ги знае најдлабоките тајни, а за да може да се поврзе целосно ќе го посети и Сплит во чест на својата баба.

Започнав со името, а ќе завршам со желба за посета на Сплит, можеби во блиска или пак далечна иднина.
Толку слични, а сепак толку различни, Сплит и Кастеламаре дел Голфо, уверете се и сами.
Вистинско уживање во пишаниот збор ❤️
#поддршказамакедонскитеавтори

[Ива Попова · Rating 3 out of 5]

Книгата е построена като дневник, който позволява на читателя да сподели връзката между баба и внучка. Повежда те в лабиринт от спомени, белязани от Втората световна война в Сплит и мафията в Сицилия. В тези страници откриваме надежди, страхове, любов и омраза, но също и копнеж за свобода, за близост, за дом. И все пак … И все пак ми се искаше историята да не е просто добра, а да бъде по-емоционална, по-силна. До някаква степен тази липса се засилваше и от няколкото авторови повторения и припомняния, които за тези малко над 200 страници ми се сториха напълно излишни.

[Наталия Атанасова · Rating 1 out of 5]

Явно вече се е появил нов жанр в съвременната литература или по-скоро не жанр, а метод за списване. Правилата в него са прости - скалъпваш пъзел от незначителни историйки, които уж дообогатяват иначе безинтересния сюжет, като основната цел е да се провокира елементарно умиление. Въпросното умиление пък създава у по-ниско интелигентния читател усещане за стойностна литература. Така всички са доволни.
Точно по този метод в написан и романът "Но-уи". Впрочем доста напомня на Нарине Абгарян.

[Biblionata · Rating 5 out of 5]

Dve Nede, isprva, imenjakinje, ali, na mnogo načina povezane. Baka i unuka, dve najbolje prijateljice, povezuje ih i zajednički jezik. Zapitaćete se -šta je tu neobično? Neobičnost je u tome, jer baka nije Italijanka, kao njena unuka, već Jugoslovenka, Splićanka, i jedino njoj je, u nasledstvo, ostavila svoj maternji jezik. Time je, dodala dodatnu sponu, njihovom, već bliskom odnosu.
Roman je pisan u neobičnom stilu, u formi razgovora, misli i sećanja babe i unuke, istorijskim momentima, opisane su različite vremenske epohe, rat, ljubav, koja je pobedila mržnju i nadjačala bol.
Ne-Da, Non-Ui, šaljivi način da se kaže njihovo ime i simbolika koja se nalazi u tom kontrastu, koji stariju imenjakinju vodi kroz njen dug život. Život u dvema sredinama, u kojima se večno oseća kao tuđin. Govorila je da, osoba koja ode iz nekog mesta, praktično je duh, umrla za tu sredinu i njene stanovnike.

[Milentija · Rating 5 out of 5]

lepo, pitko i toplo.

[Eli · Rating 4 out of 5]

3.5/5

[Нина Тодоровска · Rating 2 out of 5]

Много исках да я харесам повече, но истината е тази - не беше зле и 2 звезди. Имаше потенциал, но някак нахвърляно седяха всички спомени, повтаряха се цели фрази, случки, разказани по един и същи начин. Силната връзка между баба и внучка, носещи едно и също име, за която постоянно се споменаваше в книгата, остана недоразвита, висяща и свърши в нищото.
Имаше повече за политическите събития около втората световна война.
За съжаление слабо изпълнение на една потенциално сърцата история. Може би ще донесе повече топлото и сантимент на местните хърватски читатели.

[Димитър Тодоров · Rating 4 out of 5]

Трудно се сещам за по-неблагозвучно заглавие на книга. И сто пъти да бъде обяснено (а то е обяснено сто пъти) в текста, че било остроумен посричен превод на името Неда от хърватски на френски, пак не може да ме убеди, че е добро заглавие за роман. В света на интернет има едно понятие click-bait. Нещо да събуди любопитството ти само с един ред и образ, за да полюбопитстваш и да кликнеш да отвориш страницата. За мене ефектът на надписа Но-Уи на лавица в книжарница е обратен. Не бих посегнал. Добре, че беше Божидар Манов да ме заинтригува с представяне по телевизията. От друга страна, признавам си гузно, като четох превода му, се замислям дали пък в нашумялата напоследък ултралевичарска кауза да се настоява за преводач от сходна на автора социална, полова или поне – възрастова – група няма зрънце смисъл. Например, колкото и да ратуваме за една традиционна чистота на езика, никой в България не казва умен телефон. И надали преводът на романтична драма от македонски е правилното бойно поле срещу чуждиците. Но … с мрънкането – дотук.

Книгата е много добра. За една далмати��ско-сицилианска любов, разказана от момичето, но под редакцията на внучката ѝ. И за Италия и Хърватия от 1940-те до наши дни. Искрата проблясва в Сплит през 1943 – точно след края на италианската окупация, но преди утвърждаването (с първоначален масов ентусиазъм) на комунистическия режим в Югославия. И следва преселването. „Преселването е кръст, който разцепва сърцето на две части: едното остава там, а другото – тук“. Там е Сплит, а тук е Кастелмаре дел Голфо. И между двете още не са полетели ниско-тарифните авиокомпании. Кораб до Триест, влакове и автобуси до Генуа, кораб до Палермо, мотоциклет с кош. Животът не разрешава повече от две или три завръщания по този маршрут. Изобщо! А веднъж преселила се, тя остава чужденец до края си. „За чужденеца всичко е кръст: и миналото, и настоящето, и бъдещето“.

На пръв поглед културата, религията, архитектурата, пейзажът (освен цвета на морето, който е по-ярък в Адриатическо) са сходни. Но начинът на живот няма нищо общо. Докато там по крайбрежното стъргало Рива се назначават регулировчици на вечерния пешеходен поток, за да не пострадат млади и стари в блъсканицата, тук, о��обено в годините на най-безцеремонна доминация на мафията след войната всяко излизане от къщи, а даже и - само отваряне на прозорец, носи риск. Междувременно децата и внуците растат, пръскат се по Италия, някои радват, други – разочароват с политическия си избор. Героите може да са преживели драматични обществени промени, семействата им да са дали жертви и на войната, и на нацистките гонения, и на комунистическите репресии, и на мафията, но ключови в животите им се оказват привидно случайни и незначителни неща като червена барета, счупен пръст, отместени рибарски обувки, препогребани кости, френски моден журнал, венчавка в заключена църква. Стари вражди губят чувство за време и пропорция, а приятелства – за национални граници. Но докато с годините мафията постепенно отпуска хватката си върху сицилианците, над свободния и толерантен дух в Хърватия надвисват все по-черни облаци.

„Нейната чудно хубава странна и чудовищна Хърватия! Страна пълна с живот според официалния туристически слоган. Живот, който забравя мъртвите, които са направили възможен точно този живот, и живот, който величае мъртвите, които са я погребали още жива“

[Marie Scatena · Rating 5 out of 5]

Grandma Non-Qui is an unusual name for a Croatian woman, and even stranger is the fact her namesake granddaughter Nedjeljka, is her only relative who speaks Croatian. Their bond is one that transcends time (1938-2016), places (Castellammare de Golfo, Sicily and Split, Croatia), and even Grandma Non-Qui’s death. Macedonian-born Dimkovska tells this biographical novel in the form of a diary, making it easy for readers to follow the complex personal and collective histories.

Grandma Nedjeljka was dubbed Non-Oui by a beloved childhood French teacher and his glamorous French wife who translated her nickname Neda, ne/non/no—da/oui/yes. When seamstress Grandma Non-Oui immigrates to the Sicily in 1947 to marry her Italian soldier lover she brings one trunk mostly filled with the wedding dress she sewed from a fashionable French pattern. Dimkovska muses on the vagaries of history by relating how Grandma Non-Oui unknowingly traded the horrors of post-WWII Split for the isolation and restrictions of life in Castellmmare del Golfo.

Dimkovska explores the paradoxes in Grandma Non-Oui’s life as she discards some traditions while holding others close. Granddaughter Neda’s contradictory parallels with her grandmother’s life choices are evidenced by her eschewing marriage and traveling freely while living with her family of origin— enduring a long, daily commute to do so. ‘I can’t imagine coming home and being met by an empty room, without the smell of dinner, the sounds of people.’ From my Croatian-Italian American perspective it seems an authentic description of how Croatian family life operates

Christina E. Kramer captures Dimkovska’s love song to her own and to all grandmother’s who left their ancestral homes for love but remain ancestral culture keepers. Since Grandma Non-Oui is also a tribute to the mother tongues whose job it is to transmit generational wisdom, Kramer’s translation is all the more impressive. As a story about women Grandma Non-Oui’s experiences birthing three sons (one was Neda’s father) alone in 1950s Mafia-terrorized Sicily seems lightly passed over. That’s it for negatives.

Grandma Non-Oui is a tour de force. It can be appreciated as a travelogue, family portrait and commentary on 20c. history in the Balkans (admitting my lack of imagination and limited terminiology here). Dimkovska repeatedly characterizes this history by the word ‘spite.’ Towards the end of the story Dimkovska speaks through granddaughter Neda’s mother about the family you’re born into and the family that you make with the refrain ‘Water is not blood, but blood is water.’ If you are interested stories of family relationships and what belonging meant in Croatia’s changing landscape between two devastating wars, this book is for you.

Many thanks to Peter Korshak the creative who developed Yugoblok https://yugoblok.com/ where I was introduced to Lidija Dimkovska in an online Yugoblock program. For participating I was the raffle winner of a free copy of Grandma Non-Oui!

[Albena]

Проверих отново датите да не би да има грешка и дали "Но-Уи" не е по-ранната книга на Лидия Димковска, защото бледнее в сравнение с мащабната, драматична, безрезервно интимни звучаща "Резервен живот".
Но въпреки това съдбата на баба Недeлька/Неда (Не-Да, Non-Oui) ме трогна. За мен това е основно книга за миграцията и този неизлечим кръст между "не" и "да", който тя имплантира в душевния свят на мигранта. Макар че баба Неделька е основният му носител, той се забелязва и при други жители и членове на семейството и жители на мястото - дали ще е поради принуда, избор, ген или просто съдба. Усеща се дори и у внучката Неда.
Болестта на баба Неделька в края на живота (Алцхаймер) звучи като последна, безнадеждна илюзия, че другият избор на младостта би бил възможен; че животът би могъл да се развие другояче. И след тази илюзия идват окончателното рухване и краят.
Въпреки това има оптимизъм - връзките между семейството не са абсолютно разрушени, колкото и това семейство да не се вписва в романтизирания (но дали наистина съществуващ?) стереотип на вдигащата чаши за наздравица балканската задруга. И гробът, макар и на чужда земя, не е някаква абсолютна чужбина.
Топла, мила, съпричастна книга, колкото и да отстъпва по ниво на предишната. А "Резервен живот" е висока летва.

[Marko Lapcevic · Rating 5 out of 5]

Roman ,,Non-Ui" makedonske spisateljice Lidije Dimkovske objavljen je 2016. godine.

Struktura romana nalikuje zapisima iz dnevnika ali u nelinearnoj strukturi. U središtu priče imamo dve žene istog imena - Nedjeljka, baku i njenu unuku.

Baka Nedjeljka zaljubljuje se u italijanskog vojnika Karla pred kraj II svetskog rata. Nakon problema sa njenim bratom koji ne prihvata njenog izabranika, ona napušta sve i odlazi na Siciliju sa Karlom.

Svoja tri sina nikada nije naučila hrvatski jezik, ali zato jeste svoju unuku koja nosi njeno ime. Pojedina poglavlja izuzetno su teška i tužna za čitanje. Bol, rat, netrepljivost, mržnja obeležili su živote većine likova u ovom romanu.

Naslov romana (Non-Ui) prestavlja igru reči, francuske reči ne i da koje spojeno daju nadimak imena glavnih junakinja i tako je baka Nedjeljku zvao njen profesor francuskog jezika.

Lepo i precizno napisan roman koji odiše nežnošću, tugom i nostalgijom.

[Katja · Rating 4 out of 5]

Lepa, topla, dirljiva priča.

Radnja je smeštena u Split tokom II Svetskog rata gde živi devojka Nedjeljka sa svojom porodicom. Ona se nakon kapitulacije Italije zaljubljuje u italijanskog vojnika Karla koji je došao u Split sa Sicilije.
Odlučuje da ode sa njim i uda sa za njega na Siciliji.

Roman je pisan kao dnevnik iz dva glasa, tj imaginarnog razgovora unuke i bake - Nedjeljkin glas u kome se obraća svojoj unuci koja se zove isto kao i ona; i iz glasa unuke Nede koja se obraća svojoj baki koju je mnogo volela i bila joj privržena.
U romanu se prepliće sadašnjost i prošlost, tj više različitih etapa u prošlosti, Split i Sicilija.

Autorka Lidija je na veoma pitak i nežan način napisala priču o odrastanju jedne devojke u ratna vremena, odnosima u porodici, i naravno o ljubavi. Njen odlazak za voljenim čovekom na drugi kraj sveta doneo joj je i teskobu, nedostajanje, usamljenost, osećaj nepripadanja.

Tokom čitanja ovog romana konstantno sam imala na licu blag osmeh jer, iako na nekim stranicama ima opisa rata i jako teških sudbina, sve je nekako opisano u veoma toplom i nostalgičnom tonu.

Zanimljivost - u romanu ćete ubrzo saznati i zašto se on baš zove Non-Ui, jedna veoma slatka anegdota :)

[Mariya Mincheva · Rating 3 out of 5]

Тази многообещаваща история напускам на страница 120, не ми се иска да губя време за неиздържани реализации дори, ако замисълът е добър.
Откровенията между баба и внучка ми доскучаха, но много ми хареса историята за любовта на баба Неделька, както и тази на французойката Шарлот.
Сплит е едно от любимите ми места, към които не мога да престана да се завръщам, но тук отсъстват описания географски, социални, икономически, етнографски и т.н. от периода на ВСВ и това определено е недостатък на прозата.
"Движението" по "Рива",което би могло да се нарече разходка, стъргало и т.н. ми разби сърцето...
Неестествено звучат някои обръщения и диалози, липсва паралел, контраст или баланс между историите на баба и внучка до степен да се изгуби заряда и темпото на историята, но добър опит.

[Ivana · Rating 5 out of 5]

Počela sam da čitam ovu knjigu krajem prošle godine, nakon što su je svi živi ishvalili i ne znam zašto sam prestala, mislim da mi je od samog početka bilo pretužno. Juče sam je pročitala za dan i i dalje je pretužno, iako ima nekih klišea. Slična je Đurđici po duhu, ali 'gušća', koherentnija, čvršće strukture.

[Neda · Rating 3 out of 5]

Приятна книга, но не мога да кажа, че ми хареса и наполовина колкото "Резервен живот". Ритъмът понякога ми се губеше, формата на моменти бе по-скоро маниерен, а съвременният персонаж (на внучката Неда) по никакъв начин не ме докосна.

[maga · Rating 4 out of 5]

Zemlja puna života, takvog ili onakvog. Život koji zaboravlja mrtve koji su taj život omogućili i život koji veliča mrtve koji su je zakopali još za vrijeme njezina života.

A život je uvijek Da, kao što je smrt uvijek Ne.
Obratno je bilo samo u tvojem imenu, bako Non-Oui.

[aschenputtelka · Rating 4 out of 5]

4,5⭐️
heartfelt delo koje će vas obuzeti..nisam se nadala ovoliko slojevitoj priči, a dobila sam je nežnu, dodatno oplemenjenu divnim stilom.
.
topla preporuka🥹

[Kosta Antonijević · Rating 4 out of 5]

Odlicna!

[Ivana · Rating 5 out of 5]

Dirljivo, lepo

[Joli Rachi · Rating 5 out of 5]

Pomno pratim Lidijin rad i svaki put se iznova oduševim! Odlično delo🌹