Двама бездомни братя, Карол и Марек, се препитават, като ограбват хора в центъра на Будапеща. Един ден те внезапно се натъкват на ценен, но и смъртоносно опасен улов – чанта, пълна с дрога за милиони форинти, която е част от много по-голяма престъпна мрежа, в която са замесени едни от най-влиятелните личности в унгарската столица, както и самата полиция. Впоследствие Карол губи живота си, а десетгодишният Марек остава напълно сам и трябва да направи всичко по силите си, за да се спаси от хората, които искат да си върнат откраднатото.
Норвежката Марлен Глене е студентка по медицина първа година в Будапеща. Младата жена е измъчвана от проблемното си минало и чувството за вина, че е причинила смъртта на собствения си баща, затова и пребиваването ѝ в Унгария е вид бягство от болезнените спомени и от разкъсващите я угризения. Но и тук, в унгарската столица, съдбата ѝ е подготвила нови душевни терзания.
Пътят ѝ случайно се пресича с този на Марек, когато го преглежда в една болница и той открадва нейния медальон, подарък от баща ѝ. От този момент норвежката студентка бива въвлечена в кошмарен водовъртеж. Хората около нея започват да умират един след друг в бърза последователност, а онези, които искат да ѝ помогнат, като Шамуел Херцел, студент последна година, изследващ паметта и водещ лекциите по аутопсия, биват наранени. Кой я преследва и защо? Тези ужасяващи събития имат ли нещо общо с Марек, който непрестанно бяга от „лошите хора“ и който вижда в Марлен своя спасителка?
„Затваряй си очите“ е напрегнат психологически трилър, разкриващ красивата, но и брутална страна на Будапеща. С дълбока човечност и състрадание към малкия човек Торкил Дамхауг не създава просто една криминална история, а обрисува многопластова действителност, която българският читател ще почувства изключително близка до себе си.
Torkil Damhaug (1958–) has a degree in medicine with a specialisation in psychiatry. His début novel, Flykt, måne (The Flight of the Moon) caused a great stir when it appeared in 1996. Syk Rose (Ailing Rose) was also well received by the critics.
Слаба работа. Ама много слаба. Има някои достойнства и се чете бързо книжката (втората половина я четох диагонално, щото започна много да ме дразни, така че смея да твърдя, че я завърших с неособен ентусиазъм), но повече от две звезди не мога да дам. Героите ми бяха страшно антипатични и единственият, за когото ми беше поне малко жал, беше Марек, другите са безлични картонени изрезки, насочвани от автора в действията си. Особено ми лазеше по нервите Марлен - тя е главна женска героиня, но през цялото време биваше описвана като обект на фантазии и проекции на Шамуел или на онзи досаден доктор Стефан. Освен травматичното си минало на наркоманка и изпитването на вина за смъртта на баща си, други качества Марлен няма. Шамуел пък, който ѝ преподава по аутопсии, е нездравословно обсебен от нея без обяснима причина и непрекъснато се самосъжалява, подценява, в същото време се долавя и някаква злоба и ревност у него към света. Неговата сестра Лили също беше безполезен герой, с или без нея щеше да е все едно и също. Не усетих мащаба на сюжета така, както е загатнат в анотацията - с обещания за теми като расизъм, корупция, насилие, омраза и прочие. Очаквах много повече неща да се случат.
En ganske forvirrende bok alt i alt. Mye som skjer og veldig mange personer involvert og ofte usikkert hvilken rolle personene faktisk har. Legg til en unge med vrangforestillinger, ei jente som både flykter fra og hjemsøkes av minner og en god dose med korrupsjon og kriminalitet, så har du en bok der jeg som leser er veldig usikker på hva forfatteren vil jeg skal sitte igjen med etter å ha lest ferdig.
Jeg har læst de fleste bøger af Torkil Damhaug og denne er desværre ikke en af de bedste. Jeg syntes bogen var for længe om at komme rigtig i omdrejninger og derfor kan jeg kun give den 3 stjerner
Denne historien er strålende skrevet, innsiktsfull og spennende - skjønner godt at forfatteren har en faglig bakgrunn for å skrive så innsiktsfullt - ingen over, ingen ved siden i Norge.
Трупат се трилъри от норвежеца Торкил Дамхауг – наскоро прочетох “Стъклено сърце”, а преди това ме впечатли и с “Подпалвачът” и “Петият сезон”, определено е от високия ешелон скандинавски майстори на кримито. “Затваряй си очите” обаче предлага нещо различно – действието се развива в Будапеща, има норвежка главна героиня, но основният фокус е върху десетгодишно хлапе от цигански произход, Марек, което се оказва забъркано в прекалено голяма каша. А основната тема е всъщност корупцията в унгарската полиция и осигуряването на чадър върху наркодилърите и тяхната доходоносна дейност.