Зачудих се в началото дали да я чета на английски или немски, защото първото издание е немско, а знам, че ван Вогт принадлежи към едно немскоговорящо православно малцинство в Щатите. В последствие видях, че немското издание си има преводач, така че предпочетох оригиналния език на автора. (Не, че някой го интересува.)
Еми, обичам му книгите на този човек.
„Магьосникът от Лин” е продължение на „Империята на атома”, за съжаление непревеждано на български. Книгата започва от там където свършва предишната, но се оказва, че тя е била само загрявка за грандиозните мащаби, които разгръща автора в продължението.
Този път историята на Цезарите не води повествованието пряко. Въпреки, че братът на Клейн (нашият Клавдий на дванадесетото хилядолетие) е убит и наследен от лудия си син Калиж (да се чете Калигула), който започва да властва, харчейки милиони за циркови игри и избивайки безразборно хора, ван Вогт смята да ни разкаже съвсем друга история.
Тялото, което намират при варварина Зинзар в първата книга се оказва от извънземна раса, която напада земята. Клейн успява да отблъсне първото нападение, благодарение на контрола си над Сферата. От там поема на далечно космическо пътешествие с превзетия извънземен кораб (което все пак може да се разгледа като Британската кампания на Клавдий). На края му намира човешка цивилизация, деградирала до аграрна анархия, но запазила напредничави умствени техники, така както хората от Земята са запазили атомната енергия. По-нататък в приключенията войните от Лин намират още посейки от бившата човешка империя, също живеещи като в средновековието, но запазили други парчета технология. Накрая разбираме, че само мутантът Клейн може да спаси човечеството от извънземната угроза.
Този път диалозите са на високо ниво. Много ми допадна сблъсъка между политика Клейн, милитариста Зинзар и философа Маркон и идеята, че е необходимо да се обединят трите за спасяване на човечеството. Няма как да не направа аналогия с цикъла „Дорсай” на Диксън(разделение на учените, военните и философите-езотерици, някой?), въпреки че винаги съм го смятал за отговор на Азимовата „Фондация”. То като става дума и самата „Фондация” може да се разпознае (мутант с нечовешки сили бутащ империи, някой?) в пълпи писанията на ван Вогт (първата книга излиза година след тази, а тази на Диксън - 10 години по-късно).
Другото което ми направи впечатление е отново наблягането на ефективността от анархистично упревление, както и тезата, че високо морален индивид със свръхспособности е способен да оправи дереджето на цялото човечество. И двете са застъпени в повечето книги на автора и май-май са пряко следствие от увлечението по харбъртовата Дианетика, на чието учение ван Вогт е бил духовен водач в продължение на години и периодът съвпада с написването на книгата. Въпреки че тези идеи се срещат и в по-ранни негови книги като „Слен.”
Ама стига съм плякал. Прочетете, препоръчвам на всеки зажаднял за класическа фантастична история.