„От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ съдържа 42 лични разказа от хора, свързани по един или друг начин с писането и литературата, за техните първи стъпки в четенето, за книгите, които са ги вдъхновили и променили, както и техните анкетни карти с въпроси за нуждата от четенето и литературните им пристрастия. В тази книга ще срещнете имената на забележителни български писатели, автори на съдържание, издатели, журналисти, млади творци и дори деца.
Хубава книга! Топла и уютна! Пълна с разкошни препоръки за детски книги и такива за порастнали читатели. Много мило ми беше, докато четях историите кой как се е запалил по четенето. Върнах се в горещите лета на село, пътя до библиотеката, плачето на баба, опънато на двора, шума от играта на ръбчета на улицата и хубавата книга до мен. Четенето е като въздуха. Да се питаме защо се пишат и четат книги е като да се питаме защо дишаме.
Най-силно ме докоснаха историите на:
📚Цочо Бояджиев 📚Виктория Бешлийска (книгата на бюрото по време на работен ден❣️) 📚Юлия Спиридонова 📚Оля Стоянова 📚Аксиния Михайлова 📚Димитрина Иванова 📚Христо Блажев
“За книгите и четенето” е една малко по-различна книжка. Под наслов “от авторите за читателите”, тя ни запознава с други четящи хора, за които четенето е като дишането. Беше ми интересно да прочета различни истории за това как всеки един от тях е започнал да чете и се е влюбил в това начинание. Когато прочетеш за други хора, които обичат да правят това, което и ти е неминуемо да ги почувстваш близки на някое ниво.
Освен личните им истории има и анкети с едни и същи въпроси за всеки един от тях. Няма нужда да казвам, че списъкът ми стана още по-дълъг. Интересно ми беше, че повечето препоръчваха подобни книги що се отнася до децата и как да ги запалим по четенето. “Пипи, дългото чорапче”, “Малкият принц” и “Хари Потър” бяха с най-много гласове и има защо. Друго, което ми направи впечатление, че голяма част от хората се четяли много “Древногръцките митове и легенди”, което доста резонира с мен.
Макар всички истории да бяха много интересни, на мен три от тях ми бяха някак по-близки. Това са тези на Лора Инджова, Здравка Евтимова и Мария Касимова-Моасе. Личи си, че за създаването на книгата е положен изключително много труд. Корицата и оформлението са страхотни. Моите големи благодарности за издателство Колибри за копието от книгата.
- Обогатих списъка си с книги за четене. - Корицата е удоволствие за очите и пръстите. - Открих Палми Ранчев, чиято история е написана точно в стила и за темите, които търся в книгите от известно време.
"От авторите и читателите за книгите и четенето" от Анна Лазарова и Светлозар Желев
Любовта към книгите е неутолима. От най-ранна детска възраст до дълбока старост четящият винаги е с книга в ръка. Тази книга е събрала в себе си книжния път на толкова много писатели, издатели, редактори, преводачи и най-вече читатели. Всеки има своята уникална история как се е зародила обичта към книгите, кои книги са го изградили като личност, коя е първата книга и кои завинаги ще останат в сърцето му. От отговорите на тези въпроси си набелязах много препоръки, а други затвърдих.
Самият аз не помня точния момент, в който заобичах книгите, те винаги са били около мен. Спомням си как като съвсем малък водя баба в кварталната книжарница (забележете, аз я водя, не тя мен :) ), взимам няколко книжки, сядам на пода по турски и ги разлиствам с интерес. След известно време отивам при баба с въпроса "Бабо, може ли тази?", след малко пак - "Бабо, може ли и тази?". След всяко такова посещение се прибирах вкъщи с няколко книжки, които бяха почитани и препрочитани по няколко пъти. Така и до днес...
Препоръчвам книгата на книголюбители, които търсят сродни души, с които да споделят мириса и уюта на книжните светове. 📚🕯️📖✒️
Тази книга ми посочи толкова приказни препоръки, че ще си я гушкам винаги. Обожавам да чета за това, което четат другите. Някои есета ми харесаха доста повече от други, разбира се, както и отговори, но това е неизбежно. Задължително четиво за други литературни воайори:))
Много вълнуваща книга за книгите и четенето, разказана от някои от най-видните ни български съвременници. Някои истории се припокриваха и въпреки това всяка страница си струваше, за да припомни, че там някъде има още много съмешленици, които с емпатия и любопитство четат редовно, за да се учат да разчитат и живота.
Всеки четящ човек понякога усеща липса на съмишленици и точно такива книги му напомнят, че има и други четящи и че все още телефонът не е взел превес на 100%. Хареса ми и това, че освен разказите на авторите кога/защо/как са започнали да четат, които при някои доста се отклоняваха, има и след това директни въпроси тип интервю. Искаше ми се обаче да има и повече "простосмъртни" любители на книги, не само утвърдени имена, които се въртят от години. Доста препоръки си записвам и бих стиснала ръката на хората, които са решили да съберат цялата тази мъдрост на едно място.