What do you think?
Rate this book
Нови и избрани разкази
В новите си разкази Алек Попов се обръща към стилистиката на класическата ренесансова новела, позната ни от „Декамерон“ на Бокачо, за да я обогати и надгради с нови теми, съвременно светоусещане и лексика. Той дава пълна свобода на въображението си, като създава виртуозни сюжети и галерия от ярки, запомнящи се образи, чиито житейски перипетии и вътрешни катарзиси ги карат да търсят и да преоткриват себе си.
В книгата са включени и някои от най-впечатляващите разкази и новели на писателя, излизали през годините. Необикновени истории с привкус на магия и мистерия, изпълнени със смайващи обрати, свеж хумор и самоирония.
Средата, в която се разгръщат сюжетите на Алек Попов, често е екзотична – от топлите средиземноморски брегове, обвеяни с дъх на билки, до джунглите на Африка и Азия и суровия пейзаж на Северна Европа, – но той изследва с еднакво внимание и най-непосредствената реалност, като търси вратички към магическия свят на духа дори сред шубраците във вътрешния си софийски двор.
Парадоксът, иронията, виталната еротика, в съчетание с будното социално чувство на писателя, произвеждат една правдива и пластична картина на човешкото състояние в началото на ХХI век, очертавайки вечните разломи между атавизма и прогреса, истината и лицемерието, творчеството и технологията, духа и материята, родното и чуждото.
В книгата са включени и някои от най-впечатляващите разкази и новели на писателя, излизали през годините. Необикновени истории с привкус на магия и мистерия, изпълнени със смайващи обрати, свеж хумор и самоирония.
Средата, в която се разгръщат сюжетите на Алек Попов, често е екзотична – от топлите средиземноморски брегове, обвеяни с дъх на билки, до джунглите на Африка и Азия и суровия пейзаж на Северна Европа, – но той изследва с еднакво внимание и най-непосредствената реалност, като търси вратички към магическия свят на духа дори сред шубраците във вътрешния си софийски двор.
Парадоксът, иронията, виталната еротика, в съчетание с будното социално чувство на писателя, произвеждат една правдива и пластична картина на човешкото състояние в началото на ХХI век, очертавайки вечните разломи между атавизма и прогреса, истината и лицемерието, творчеството и технологията, духа и материята, родното и чуждото.
300 pages, Paperback
Published October 1, 2013
2 people are currently reading
25 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
May 27, 2025
Съдържание: 1. Small Woman 2. Светицата (Критска магия) 3. Мъжът котка (Сън в портокалови градини) 4. Короната на целомъдрието 5. Пътят на охлюва. По действителен случай 6. Стипендиантът 7. Ниневия 8. Ciber_Faust 9. Ниво за напреднали 10. Руска електронна поща 11. Услугата 12. Фенки, фенки 13. Linking Parts 14. Идването на Дерида 15. Малко Брауново движение 16. Вълшебният дюшек 17. Телесни плевели 18. Душевадецът 19. Вятърът на старостта 20, Solve et Coagula
Мяркал съм някъде, че Алек Попов е бил доста критичен към прозата си - постоянно препипвал и редактирал вече написани творби, преди да ги включи в по-новите си издания, и, факт - прозата му е полирана до съвършенство, няма излишна думичка, вкарва те от самото начало във филма. Плюс другия факт – че е космополитна, сиреч, макар и все с герои българи, отделните произведения са захвърлени из различните континенти – Азия, Африка, Европа. Дузина от разказите вече бях чел в „Пълен курс 2… за напреднали“, но пък те бяха и най-кратките в сборника. Истинското пиршество за ума си го причиних с новелите и по-дългите разкази, а за първи сред равни ще посоча №4, №17 и №18.
Магически реализъм, гротеска, сатира, фантастика, хорър, философия... Алек Попов с лекота громи жанрови и стилови рамки, демонстрирайки същевременно завидна обща култура и безкомпромисно писателско майсторство.
Мяркал съм някъде, че Алек Попов е бил доста критичен към прозата си - постоянно препипвал и редактирал вече написани творби, преди да ги включи в по-новите си издания, и, факт - прозата му е полирана до съвършенство, няма излишна думичка, вкарва те от самото начало във филма. Плюс другия факт – че е космополитна, сиреч, макар и все с герои българи, отделните произведения са захвърлени из различните континенти – Азия, Африка, Европа. Дузина от разказите вече бях чел в „Пълен курс 2… за напреднали“, но пък те бяха и най-кратките в сборника. Истинското пиршество за ума си го причиних с новелите и по-дългите разкази, а за първи сред равни ще посоча №4, №17 и №18.
Магически реализъм, гротеска, сатира, фантастика, хорър, философия... Алек Попов с лекота громи жанрови и стилови рамки, демонстрирайки същевременно завидна обща култура и безкомпромисно писателско майсторство.
Read
December 15, 2023Алек Попов - "Нови и избрани разкази", изд. "Сиела" 2023
Прочетох новоизлязлата книга на Алек Попов.
И вече почти цял ден още не мога да "изляза" от нея, не мога да си тръгна от тези истории и не мога да си представя как ще започна да чета нещо друго.
Първото ми "запознанство" с Алек Попов беше чрез "Мисия Лондон", която ми беше колкото забавна, толкова и горчива - дори май по-скоро второто. През годините прочетох и други негови книги и всичките ми харесаха - с изключение на "Митология на прехода", чиито истории ми бяха твърде трудни за преглъщане. Започнах да чакам с нетърпение всяка нова негова книга, защото знаех, че няма да се разочаровам.
Затова и с такова нетърпение чаках тази. Имам за нея само добри очаквания. И те се оправдаха напълно.
Лично за мен, историите в тази книга могат да се разделят на няколко групи. 1.Разкази в стил "Магически реализъм. 2.Истории по действителен случай. 3.Разкази с неочакван край. 4.Разкази с фантастичен елемент. Някои ми бяха забавни, други ме изплашиха, трети - като "Телесни плевели" /чието заглавие ми се стори смътно познато/ ме смутиха. Всичките обаче имат една обща черта - непрекъснато подбуждат любопитството на читателя и книгата е безкрайно трудна за оставяне.
Искаше ми се да спомена поотделно по нещо за всеки разказ. Но едва ли ще успея - тези истории са толкова богати, толкова въздействащи, че дори сега като че ли мислите ми за тях още не са напълно подредени и мога да описвам въздействието им, но не и да правя анализ. Мога да говоря за притегателната им сила, за изненадата от някои от обратите, за смущението и дори страха, които предизвика у мен "Телесни плевели" и за удивлението ми след прочитането на "Короната на целомъдрието" - мисля, че ако трябва все пак да посоча разказ от книгата, който ми стана любим, това ще е именно той, - или за ужаса, когато прочетох "Вятърът на старостта", но не мисля, че мога да се впусна в описване на стила. Защото тук като че ли не може да се говори за само един определен стил. Всеки разказ е различен по тема, жанр и стил. И всичките звучат убедително - дотолкова, че читателят е готов да повярва на всичко описано, да си го представи и да влезе в историята така, че после едва да излезе от нея.
Някои от разказите - като например споменатият вече "Телесни плевели" и "Душевадецът" - ми се сториха много близки като атмосфера. По-въздействащият и запомнящ се поне за мен обаче е "Телесни плевели" - може би защото темата за племенни магьосници, крадци на души и проклятия не е толкова нова за мен, колкото описаното в "Телесни плевели".
Споменах "Короната на целомъдрието". Имаше нещо много трогателно в цялата история. Героинята е от тези, които веднага ти стават симпатични и ми съчувстваш през цялото време - дори когато стигнеш до края на историята, който, като споменах, наистина ме удиви безкрайно.
Единственият разказ, който не можах да възприема докрай, беше последният. В него имаше нещо, което ме отблъсна, а и краят като че ли дойде някак неочаквано, остави ми усещане за незавършеност.
Като цяло обаче, новата книга на Алек Попов е от тези, които те оставят с хубаво чувство - и докато четеш, и когато затвориш последната страница. Едновременно не можех да я оставя и се опитвах да не бързам, за да има за по-дълго. Но понеже всичко все някога свършва, а хубавите неща свършват най-бързо, стигнах до края. Нареждам я сред най-хубавите книги, които прочетох през тази година, и със сигурност ще я препрочитам и препоръчвам.
Беше удоволствие, благодаря!
Прочетох новоизлязлата книга на Алек Попов.
И вече почти цял ден още не мога да "изляза" от нея, не мога да си тръгна от тези истории и не мога да си представя как ще започна да чета нещо друго.
Първото ми "запознанство" с Алек Попов беше чрез "Мисия Лондон", която ми беше колкото забавна, толкова и горчива - дори май по-скоро второто. През годините прочетох и други негови книги и всичките ми харесаха - с изключение на "Митология на прехода", чиито истории ми бяха твърде трудни за преглъщане. Започнах да чакам с нетърпение всяка нова негова книга, защото знаех, че няма да се разочаровам.
Затова и с такова нетърпение чаках тази. Имам за нея само добри очаквания. И те се оправдаха напълно.
Лично за мен, историите в тази книга могат да се разделят на няколко групи. 1.Разкази в стил "Магически реализъм. 2.Истории по действителен случай. 3.Разкази с неочакван край. 4.Разкази с фантастичен елемент. Някои ми бяха забавни, други ме изплашиха, трети - като "Телесни плевели" /чието заглавие ми се стори смътно познато/ ме смутиха. Всичките обаче имат една обща черта - непрекъснато подбуждат любопитството на читателя и книгата е безкрайно трудна за оставяне.
Искаше ми се да спомена поотделно по нещо за всеки разказ. Но едва ли ще успея - тези истории са толкова богати, толкова въздействащи, че дори сега като че ли мислите ми за тях още не са напълно подредени и мога да описвам въздействието им, но не и да правя анализ. Мога да говоря за притегателната им сила, за изненадата от някои от обратите, за смущението и дори страха, които предизвика у мен "Телесни плевели" и за удивлението ми след прочитането на "Короната на целомъдрието" - мисля, че ако трябва все пак да посоча разказ от книгата, който ми стана любим, това ще е именно той, - или за ужаса, когато прочетох "Вятърът на старостта", но не мисля, че мога да се впусна в описване на стила. Защото тук като че ли не може да се говори за само един определен стил. Всеки разказ е различен по тема, жанр и стил. И всичките звучат убедително - дотолкова, че читателят е готов да повярва на всичко описано, да си го представи и да влезе в историята така, че после едва да излезе от нея.
Някои от разказите - като например споменатият вече "Телесни плевели" и "Душевадецът" - ми се сториха много близки като атмосфера. По-въздействащият и запомнящ се поне за мен обаче е "Телесни плевели" - може би защото темата за племенни магьосници, крадци на души и проклятия не е толкова нова за мен, колкото описаното в "Телесни плевели".
Споменах "Короната на целомъдрието". Имаше нещо много трогателно в цялата история. Героинята е от тези, които веднага ти стават симпатични и ми съчувстваш през цялото време - дори когато стигнеш до края на историята, който, като споменах, наистина ме удиви безкрайно.
Единственият разказ, който не можах да възприема докрай, беше последният. В него имаше нещо, което ме отблъсна, а и краят като че ли дойде някак неочаквано, остави ми усещане за незавършеност.
Като цяло обаче, новата книга на Алек Попов е от тези, които те оставят с хубаво чувство - и докато четеш, и когато затвориш последната страница. Едновременно не можех да я оставя и се опитвах да не бързам, за да има за по-дълго. Но понеже всичко все някога свършва, а хубавите неща свършват най-бързо, стигнах до края. Нареждам я сред най-хубавите книги, които прочетох през тази година, и със сигурност ще я препрочитам и препоръчвам.
Беше удоволствие, благодаря!
July 24, 2024
Клиширано, но вярно - преждевременната смърт на Алек Попов лиши съвременната ни литература от ярък талант. Сатирата всъщност е много труден жанр, а той боравеше смело с него. Не се боеше да бъде предизвикателен, да изследва границите на хумора и абсурда, но не самоцелно. Този сборник разкази е много силен и определено възобнови интереса ми към книгите му.
November 26, 2023
Разказите на Алек Попов – най-доброто и новото: https://knigolandia.info/book-review/...
Винаги съм приемал Алек Попов основно като изключителен романист – и чудесните му книги ”Черната кутия”, “Сестри Палавееви в бурята на историята” (и продължението ѝ “По пътя към Новия свят”) и “Мисия Туран” демонстрират размаха му недвусмислено. Но в последните години новите издания на “Митология на прехода” и “Спътник на радикалния мислител” ме въведоха и в кратката му проза, която се оказа не по-малко бляскаво-забавна и ерудитско-задълбочена, и все си мислех, че трябва да се добера до издаваните му някога сборници с разкази, за които съм чувал само легенди и хвалебствени отзиви. Но докато се наканя, дойде и идеята за сборника “Нови и избрани разкази”, събирателен и на години страхотни творения, и на няколко нови, които да покажат как перото му с годините не просто не губи силата си, а става все по-остро и пробиващо реалността.
Ciela Books
https://knigolandia.info/book-review/...
Винаги съм приемал Алек Попов основно като изключителен романист – и чудесните му книги ”Черната кутия”, “Сестри Палавееви в бурята на историята” (и продължението ѝ “По пътя към Новия свят”) и “Мисия Туран” демонстрират размаха му недвусмислено. Но в последните години новите издания на “Митология на прехода” и “Спътник на радикалния мислител” ме въведоха и в кратката му проза, която се оказа не по-малко бляскаво-забавна и ерудитско-задълбочена, и все си мислех, че трябва да се добера до издаваните му някога сборници с разкази, за които съм чувал само легенди и хвалебствени отзиви. Но докато се наканя, дойде и идеята за сборника “Нови и избрани разкази”, събирателен и на години страхотни творения, и на няколко нови, които да покажат как перото му с годините не просто не губи силата си, а става все по-остро и пробиващо реалността.
Ciela Books
https://knigolandia.info/book-review/...
January 21, 2024
Първа среща с автора, но определено книгата не ми допадна. Някои от разказите започнаха много интересно и обещаващо, но в края просто ей така приключват в нищото, все едно автора е бързал или нямал идея как да завърши историята и това определено ми развали удоволствието от четенето. Други разкази за мен бяха меко казано без идейни и плоски. Определено книгата не ме грабна. Иначе този леко телеграфен стил на автора с къси изречения не е никак лош.
April 13, 2024
Припомних си защо толкова обичам да чета Алек Попов - майстор е на разказите.
April 20, 2024
Чисто величие.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews