Наистина реалистична и точно затова тъжна книга. За пределите си, които тестваме ежедневно - умението да оцеляваме в среда, където не цъфтим, а вехнем. Без достатъчно самочувствие, подкрепа, кураж и удовлетворение от онова, което сме принудени да правим/работим, за да плащаме сметки, да се харесваме, да не разочароваме... И, ако има пример за безполезни опити за вписване в среда, където не ни е мястото, то това е Нора Ноември. Някъде бях чела, че никога няма да можем да си поемем въздух там, където не ни е писано да бъдем! Вярно! Правилно! Точно!
Беше трудно за четене! А предполагам, че би било трудно и за гледане на живо! Как целият ентусиазъм и желание за оптимистично развитие на Нора пропадаха.Наистина ли е възможно човек да не умее нищо извън сферата, в която се е забил с цел печелене на пари? Или с цел просперитет? И всичко, до което се докосне в опита си да се разсее, да се развие настрани, да е провал? Проследявайки характера на Нора, може да се съглася, че е възможно! Депресията не е шега работа! Паническите кризи- също! Тормозът от страна на семейството и бащата - акула във фамилната адвокатска фирма е убийствен. Самата Нора е спорно способен адвокат - взема изпита за православност от втория път и така или иначе не намира интерес в правните казуси, унижаващи хората. Бленуваното й желание да се научи да готви е провал! Възраждането на градината на дядо й е мисия невъзможна! Разсеяна, неуверена и с не достатъчно желание да се задълбочи!
Има такива хора! Които целите са желание, цели, ентусиазъм и говорене за намеренията си. И когато се стигне до реализирането им.... нула! Наистина реалистична и точно затова тъжна книга. За пределите си, които тестваме ежедневно - умението да оцеляваме в среда, където не цъфтим, а вехнем. Без достатъчно самочувствие, подкрепа, кураж и удовлетворение от онова, което сме принудени да правим/работим, за да плащаме сметки, да се харесваме, да не разочароваме... И, ако има пример за безполезни опити за вписване в среда, където не ни е мястото, то това е Нора Ноември. Някъде бях чела, че никога няма да можем да си поемем въздух там, където не ни е писано да бъдем! Вярно! Правилно! Точно!
Беше трудно за четене! А предполагам, че би било трудно и за гледане на живо! Как целият ентусиазъм и желание за оптимистично развитие на Нора пропадаха.Наистина ли е възможно човек да не умее нищо извън сферата, в която се е забил с цел печелене на пари? Или с цел просперитет? И всичко, до което се докосне в опита си да се разсее, да се развие настрани, да е провал? Проследявайки характера на Нора, може да се съглася, че е възможно! Депресията не е шега работа! Паническите кризи- също! Тормозът от страна на семейството и бащата - акула във фамилната адвокатска фирма е убийствен. Самата Нора е спорно способен адвокат - взема изпита за православност от втория път и така или иначе не намира интерес в правните казуси, унижаващи хората. Бленуваното й желание да се научи да готви е провал! Възраждането на градината на дядо й е мисия невъзможна! Разсеяна, неуверена и с не достатъчно желание да се задълбочи!
Има такива хора! Които целите са желание, цели, ентусиазъм и говорене за намеренията си. И когато се стигне до реализирането им.... нула! В някои моменти балонът на самочувствието ни ще засмучи въздух. Ще се огледаме, както Нора Новембър, и ще видим планини от сметки. Ще открием провал в някои нови стари опити да се проявим. Но, ако поне семейството ни не чака като гладни лешояди в публиката да закуси с нашето мъртво самочувствие, нещата пак ще тръгнат... нанякъде.
В Nice Work, Nora November има една тема, която ние много старателно се стремим да не обмисляме. И да не обсъждаме. Освен, ако по някакъв нещастен начин не сме принудени. Срещата със смъртта. Краят на живота ни. Краят на идеята, че можем да кроим планове занапред. Много жестока тема! И наред с борбата да отстояваме себе си, дори лутайки се в търсенето, темата за края на живота превръщат книгата в такава, в която ще подчертаваме строфи постоянно.
Ирония, реализъм, класически наблюдения, философски размисли и дори лека романтика се смесват в историята от Julia London.
* "
She immediately understood that she was not acting like a November, a family in which you learned early on to be happy no matter how you felt. "
/ Nice Work, Nora November
Julia London