Домът на пчелите

by Цанко Лалев

Ако има врата между времената, ще посмееш ли да я отвориш?

В болничната стая Ралица Лазарова научава от телевизията, че децата ѝ – Никола и Яна, на 17 и 15 години, са изчезнали край древно светилище близо до къщата, която изненадващо е получила в наследство. Макар и да изглежда налудничаво, тя знае точно какво е станало. Въпреки коварната болест, майката се включва в издирването. В къщата, пристроена към стара каменна кула, тя открива изписани тетрадки и ковьори със странни сцени, които трябва да проучи и разбере, за да спаси децата си.

Миналото не свършва никога, а съществува като отделен свят и попадналите в него Никола и Яна, заедно със Съвършения – богомилски водач, и неговия спътник Гайдаря, дошъл от земите на френското кралство, преодоляват невероятни опасности, за да се завърнат у дома.

Сюжетът на „Домът на пчелите“ е непрекъсната игра между напрегнатото настояще и Средновековието в България от времето на първите Асеневци и превземането на Константинопол от латините. И въпреки че историята се оказва точно такава, каквато са учили в клас, двамата младежи откриват плашеща разлика. В този паралелен свят самодивите и върколаците от фолклора не са измислица, а реални създания, много по-страшни и по-силни от човека.

304 pages, Paperback

Published October 1, 2023

About the author

Цанко Лалев e роден през 1962 г. в София. Завършва Немската езикова гимназия и Софийския университет – специалности „Българска филология“ и „История и теория на културата“. От 2010 г. е съдружник в Издателска къща „Пан“. Автор е на две стихосбирки: „Тежки улици“ (1988, награда „Владимир Башев“) и „Майстор на окови“ (1994). За деца публикува шест поеми и книга със стихове. Цанко Лалев пише и научнопопулярни книги за българска история и фолклор.

Reviews

[Krasi Karaivanov · Rating 2 out of 5]

Не знам дали изобщо да пиша каквото и да е, защото тази книга е едно доста голямо разочарование за мен. Такава мешавица от събития, сюжетни линии, персонажи и светове не съм чел до сега. Идеята е доста интересна, но изпълнението не ми допадна. Постоянното навиране на християнската вяра в очите на читателя ми беше неприятно. Няколко пъти се замислих дали автора е чел фентъзи, защото структурата на романа е мега странна, сюжета също.

[Iva]

Ох! Не мога повече!
Прочетох първите 160 страници!
Като изключим, че минаха през някаква магическа порта/врата и се разказаха някакви кратки разкази за самодиви, не виждам нищо фентъзи в историята.
След първите 60-тина страници книгата се превърна в скучна книга по история за мене. Поне така се казва, че действието се развива в периода 1185 - 1218 година.
Персонажите потънаха и се обезличиха тотално. Не разбирам историята на Съвършения и Гайдаря какво общо имат с двамата тийнейджъри и изобщо какво им е специалното всъщност.
Изобщо очаквах съвсем друго от тази книга! Жалко и за красивата корица :(
Оценка изобщо няма нужда да давам. На някой може и да му хареса повече...не е моето нещо това.

[Eti · Rating 3 out of 5]

Началото е доста обещаващо и ако около средата сюжетът рязко не беше загубил яснотата си (в един момент започна да се размива защо и до какво води разказът) - щеше да има и по-висока оценка от мен.
Харесах вплитането на фолклор и история, и малко фантастика...

[Vasi · Rating 2 out of 5]

DNF. А до първите 100 стр. вървеше толкова добре…

[Стефан Котев · Rating 4 out of 5]

"- Прави добро. Така е възникнал светът- с добро. Злото иска да го затрие. На злото отговаряй с добро. Станеш ли зла, вече си им влязла в кошарата."

[Стефани Тотева · Rating 2 out of 5]

Началото и концепцията са обещаващи, но има нужда от още работа и редакция. На моменти губех нишката и дочетох книгата главно от упорство, с надежда нещата да тръгнат в по-добра посока.

[Anabel · Rating 3 out of 5]

„Домът на пчелите“ е от тези книги, които чета заради анотацията. Обичам сюжетната линия да се върти около пътуването във времето и как героите от настоящето попадат в миналото и се изправят срещу исторически личности и събития.

Романът има цели четири сюжетни линии, които в даден момент предизвикват объркване. Първата е на брата и сестрата Никола и Яна, които по време на разходка в близост до къщата им на село минават през порта и попадат в България от времето на първите Асеневци. Втората е на техните родители - майка им Ралица, която е болна, и чието семейство пази тайни за старата каменна кула, и баща им Димитър, който се опитва да запази семейството си цяло. Последните две са на монаха Дамян, който се превръща в богомила Съвършения и чрез който се проследява част от богомилската история и падането на Константинопол от латинците, и неговият спътник Гайдаря - трубадур, видял какво ли не.

Началото започна доста обещаващо и много ми хареса как Цанко Лалев е преплел историята и фолклора ни. В един момент обаче основната нишка се загуби и така и не разбрах защо беше нужно житейските пътища на Съвършения и Гайдаря да бъдат разказани и каква бе целта на преминаването на Яна и Никола през Вълчата порта.

[Виляна Христова · Rating 3 out of 5]

Може да има СПОЙЛЕРИ. Като цяло приятна тийнейджърска книга. Хареса ми съчетанието на българската история и фолклора ни( въпреки, че си бяха до болка познатите самодиви и змейове с някои подобрения). Описанията също ми допаднаха. Особено в началото където предизвикаха в мен носталгия по моето село и къщата на баба и дядо .Хареса ми и как автора се беше вкарал в историята.

Искаше ми се да видим повече от света отвъд портата. Единственото което разбрах за него беше чрез разказите за живота на Съвършения и Гайдаря. Именно заради историята на техния живот тези двамата ми бяха любими герои, защото само те изглеждаха ...ами цветни. Всички други ми бяха напълно безразлични, нищо с което да се различават или да будят нещо в мен. Изобщо не разбрах какво им беше специалното на Никола и Яна. Защо ги очакваха зад вратата? Някакво предсказани е ли е имало или нещо друго? Самото действие за мен се развиваше твърде бързо ,особено в нашето време където бяха родителите на децата. Също така диалозите в настоящето ми се видяха много неестествени и вдървени.

Като цяло приятна и като цяло интересна книга стига да я четеш за удоволствие без да се задълбочаваш в нещата.

[Magi · Rating 1 out of 5]

Книгата започна интересно, но след това някак много бързо и без връзка, поне за мен, започна да се развива историята. Първо, считам, че заглавието е грешно. Спокойно можеше да се казва "Вратата" или нещо подобно. Съгласна съм с повечето мнения, че натрапването на хрстиянството идва в повече, дори и заглавието. Както е споменато в книгата, след като умрем, всички ще сме еднакви, като пчелите. Да, в повече е. Също така ми бяха странни всички разкази за Съвършения и Гайдаря. Защо половината книга е заета от тези разкази? Тогава къде е историята на Церо? Той има същото присъствие като другите двама. Накрая, сякаш, много бързо се претупа историята. "Битката" беше 2-3 страници.

[Book Addict *D* · Rating 3 out of 5]

До последно не знаех харесва ли ми книгата или я чета на сила, че да я довърша. Същото беше и със сюжета, в някакъв момент уж разбирах какво става, а после излизаше, че нищо не съм разбрала. Много ми беше трудно да следя събитията, а имам доста опит с фентъзито и множеството, сюжетни линии, тук хаосът ми дойде в повече.

[Моника Василева · Rating 3 out of 5]

Книгата започна доста интересно, но... дотам. Слушах книгата, но през повечето време просто влизаше през едното ми ухо и излизаше през другото, тъй като не успя да задържи интереса ми.Замисълът е добър, подходът е интересен, но в един момент за мен нишката се загуби.

[Jivka · Rating 3 out of 5]

3,35/5