Домът на пчелите

by Цанко Лалев

Ако има врата между времената, ще посмееш ли да я отвориш?

В болничната стая Ралица Лазарова научава от телевизията, че децата ѝ – Никола и Яна, на 17 и 15 години, са изчезнали край древно светилище близо до къщата, която изненадващо е получила в наследство. Макар и да изглежда налудничаво, тя знае точно какво е станало. Въпреки коварната болест, майката се включва в издирването. В къщата, пристроена към стара каменна кула, тя открива изписани тетрадки и ковьори със странни сцени, които трябва да проучи и разбере, за да спаси децата си.

Миналото не свършва никога, а съществува като отделен свят и попадналите в него Никола и Яна, заедно със Съвършения – богомилски водач, и неговия спътник Гайдаря, дошъл от земите на френското кралство, преодоляват невероятни опасности, за да се завърнат у дома.

Сюжетът на „Домът на пчелите“ е непрекъсната игра между напрегнатото настояще и Средновековието в България от времето на първите Асеневци и превземането на Константинопол от латините. И въпреки че историята се оказва точно такава, каквато са учили в клас, двамата младежи откриват плашеща разлика. В този паралелен свят самодивите и върколаците от фолклора не са измислица, а реални създания, много по-страшни и по-силни от човека.

304 pages, Paperback

Published October 1, 2023

About the author

Цанко Лалев e роден през 1962 г. в София. Завършва Немската езикова гимназия и Софийския университет – специалности „Българска филология“ и „История и теория на културата“. От 2010 г. е съдружник в Издателска къща „Пан“. Автор е на две стихосбирки: „Тежки улици“ (1988, награда „Владимир Башев“) и „Майстор на окови“ (1994). За деца публикува шест поеми и книга със стихове. Цанко Лалев пише и научнопопулярни книги за българска история и фолклор.

Reviews

[Krasi Karaivanov · Rating 2 out of 5]

Не знам дали изобщо да пиша каквото и да е, защото тази книга е едно доста голямо разочарование за мен. Такава мешавица от събития, сюжетни линии, персонажи и светове не съм чел до сега. Идеята е доста интересна, но изпълнението не ми допадна. Постоянното навиране на християнската вяра в очите на читателя ми беше неприятно. Няколко пъти се замислих дали автора е чел фентъзи, защото структурата на романа е мега странна, сюжета също.

[Iva]

Ох! Не мога повече!
Прочетох първите 160 страници!
Като изключим, че минаха през някаква магическа порта/врата и се разказаха някакви кратки разкази за самодиви, не виждам нищо фентъзи в историята.
След първите 60-тина страници книгата се превърна в скучна книга по история за мене. Поне така се казва, че действието се развива в периода 1185 - 1218 година.
Персонажите потънаха и се обезличиха тотално. Не разбирам историята на Съвършения и Гайдаря какво общо имат с двамата тийнейджъри и изобщо какво им е специалното всъщност.
Изобщо очаквах съвсем друго от тази книга! Жалко и за красивата корица :(
Оценка изобщо няма нужда да давам. На някой може и да му хареса повече...не е моето нещо това.

[Eti · Rating 3 out of 5]

Началото е доста обещаващо и ако около средата сюжетът рязко не беше загубил яснотата си (в един момент започна да се размива защо и до какво води разказът) - щеше да има и по-висока оценка от мен.
Харесах вплитането на фолклор и история, и малко фантастика...

[Vasi · Rating 2 out of 5]

DNF. А до първите 100 стр. вървеше толкова добре…

[Стефан Котев · Rating 4 out of 5]

"- Прави добро. Така е възникнал светът- с добро. Злото иска да го затрие. На злото отговаряй с добро. Станеш ли зла, вече си им влязла в кошарата."

[Стефани Тотева · Rating 2 out of 5]

Началото и концепцията са обещаващи, но има нужда от още работа и редакция. На моменти губех нишката и дочетох книгата главно от упорство, с надежда нещата да тръгнат в по-добра посока.

[Anabel · Rating 3 out of 5]

„Домът на пчелите“ е от тези книги, които чета заради анотацията. Обичам сюжетната линия да се върти около пътуването във времето и как героите от настоящето попадат в миналото и се изправят срещу исторически личности и събития.

Романът има цели четири сюжетни линии, които в даден момент предизвикват объркване. Първата е на брата и сестрата Никола и Яна, които по време на разходка в близост до къщата им на село минават през порта и попадат в България от времето на първите Асеневци. Втората е на техните родители - майка им Ралица, която е болна, и чието семейство пази тайни за старата каменна кула, и баща им Димитър, който се опитва да запази семейството си цяло. Последните две са на монаха Дамян, който се превръща в богомила Съвършения и чрез който се проследява част от богомилската история и падането на Константинопол от латинците, и неговият спътник Гайдаря - трубадур, видял какво ли не.

Началото започна доста обещаващо и много ми хареса как Цанко Лалев е преплел историята и фолклора ни. В един момент обаче основната нишка се загуби и така и не разбрах защо беше нужно житейските пътища на Съвършения и Гайдаря да бъдат разказани и каква бе целта на преминаването на Яна и Никола през Вълчата порта.

[Виляна Христова · Rating 3 out of 5]

Може да има СПОЙЛЕРИ. Като цяло приятна тийнейджърска книга. Хареса ми съчетанието на българската история и фолклора ни( въпреки, че си бяха до болка познатите самодиви и змейове с някои подобрения). Описанията също ми допаднаха. Особено в началото където предизвикаха в мен носталгия по моето село и къщата на баба и дядо .Хареса ми и как автора се беше вкарал в историята.

Искаше ми се да видим повече от света отвъд портата. Единственото което разбрах за него беше чрез разказите за живота на Съвършения и Гайдаря. Именно заради историята на техния живот тези двамата ми бяха любими герои, защото само те изглеждаха ...ами цветни. Всички други ми бяха напълно безразлични, нищо с което да се различават или да будят нещо в мен. Изобщо не разбрах какво им беше специалното на Никола и Яна. Защо ги очакваха зад вратата? Някакво предсказани е ли е имало или нещо друго? Самото действие за мен се развиваше твърде бързо ,особено в нашето време където бяха родителите на децата. Също така диалозите в настоящето ми се видяха много неестествени и вдървени.

Като цяло приятна и като цяло интересна книга стига да я четеш за удоволствие без да се задълбочаваш в нещата.

[Мария Раднева · Rating 1 out of 5]

Достигнах до петия час, но се отказвам да я слушам. Агностик съм и това натрапване на религията ми дойде в повече. Сюжетните линии ме объркаха и по никакъв начин не успяха да ме ангажират. Разказвателният елемент ми бе досаден, прекалено назидателен и в един момент тези мемоари (ако мога така да ги нарека!) ме дразнеха неимоверно много. Сякаш не мога сама да достигна до идеите, та авторът трябва да ми ги дъвче като малко дете.

Предполагам, че на други читатели и слушатели този подход ще им допадне, но аз не съм от тази група. Корицата е прекрасно, но подвежда неприятно. Героите на нея и тяхната сюжетна линия се размива, докато накрая дори забравяш, че съществуват, защото сюжетът прекалено много натежава от историческа фактология, която няма нищо общо с всички персонажи. Разочарована съм.

[Magi · Rating 1 out of 5]

Книгата започна интересно, но след това някак много бързо и без връзка, поне за мен, започна да се развива историята. Първо, считам, че заглавието е грешно. Спокойно можеше да се казва "Вратата" или нещо подобно. Съгласна съм с повечето мнения, че натрапването на хрстиянството идва в повече, дори и заглавието. Както е споменато в книгата, след като умрем, всички ще сме еднакви, като пчелите. Да, в повече е. Също така ми бяха странни всички разкази за Съвършения и Гайдаря. Защо половината книга е заета от тези разкази? Тогава къде е историята на Церо? Той има същото присъствие като другите двама. Накрая, сякаш, много бързо се претупа историята. "Битката" беше 2-3 страници.

[Book Addict *D* · Rating 3 out of 5]

До последно не знаех харесва ли ми книгата или я чета на сила, че да я довърша. Същото беше и със сюжета, в някакъв момент уж разбирах какво става, а после излизаше, че нищо не съм разбрала. Много ми беше трудно да следя събитията, а имам доста опит с фентъзито и множеството, сюжетни линии, тук хаосът ми дойде в повече.

[Моника Василева · Rating 3 out of 5]

Книгата започна доста интересно, но... дотам. Слушах книгата, но през повечето време просто влизаше през едното ми ухо и излизаше през друг��то, тъй като не успя да задържи интереса ми.Замисълът е добър, подходът е интересен, но в един момент за мен нишката се загуби.

[Jivka · Rating 3 out of 5]

3,35/5