Диада

by Яна Титова, Мартин Марков (Cover Art)

Дида седеше на любимото си място – беше ѝ като запазена марка. На ръба. На ръба на прозореца, точно там, където започват мечтите и свършва адът. Обичаше да е с гръб към всички останали мизерни същества и за части от секундата да се пренесе някъде другаде. Някъде, където…

Шестнайсетгодишната Дида е оградила себе си, мечтите си и живота си с правила, които спазва стриктно. До един безумен майски ден, в който всичко се променя.

Ден, изпълнен с толкова много противоречия. Ден, в който маковете са кървавочервени, а мечтите – болезнено далечни…

Ден, в който една-единствена дума пулсира натрапчиво в мозъка ѝ като все още жива пъпна връв:

МАМА

Яна Титова е белязана с дарбата да разказва по оня магичен начин, който не се придобива, а е вграден по рождение. Малцина са улучените с този дар и за него се плаща скъпо – носещите го са призвани да виждат, да разбират и да лекуват света, като го разказват.

Веселина Седларска

„Диада“ нарушава каноните на приличното писане и те оставя без дъх. Блестящ литературен дебют на Яна Титова! Начинът, по който разказва, надмогва това, за което разказва.

Захари Карабашлиев

Genres: Bulgarian Literature, Audiobook, Contemporary, Drama

232 pages, Paperback

Published November 10, 2023

About the author

Яна Титова e българска филмова режисьорка и актриса. Завършва музикалното училище в Пловдив, а през 2007 г. актьорско майсторство в НАТФИЗ.

Reviews

[Valya Kobakova · Rating 2 out of 5]

Предвид съдържанието на книгата, наистина ми е трудно да формулирам адекватно уводно изречение. Считайте това за такова. Защото ревюто ми ще бъде предимно критично и много отрицателно. Ще има спойлери, не мога да ги избегна, за да бъда максимално изчерпателна. Защото силно поддържам тезата, че щом някой иска да сипе критика, то задължително трябва да е обоснована. Освен това, в текста много ще прозира и позицията ми като учител, нито има как, нито пък искам да го избегна.


"Диада" е историята на едно изтерзано младо момиче, десетокласничка, която има огромни мечти за светло бъдеще. Като всички нейни връстници. Или, да погледнем обективно на нещата (и както е описано в книгата!) - поне такива мечти имат повечето български тийнейджъри.


На пръв поглед, само по анотация, книгата предлага обещаващо съдържание, което включва житейски проблеми от сериозно естество. Самотен алкохолизиран родител, проблемна тийнейджърка с недопустимо поведение, но с големи мечти и амбиции. Труден период в живота и на двамата. На по-дълбоко ниво, обаче, "Диада" е по-скоро книга, която твърде ограничено и едностранчиво представя днешното объркано и сбъркано поколение младежи, които са точно в болезнената тийн възраст.


Главната героиня се казва Дида. На галено от Методинка. Кръстена на баща си Митьо. В книгата се срещат и още производни имена, сред които обръщенията "Дидо / Дидка / Диде". Тя е на 16 години и е ученичка в 10. клас, в местната езикова гимназия. Живее само с баща си - алкохолизиран самотник, най-безцеремонно зарязан от жена си, която заминава за Щатите. Да работи, да изкарва пари, да ги праща в България. Или поне така си мислят Дида и Митьо. Въпреки всички махленски клюки, които се сипят из малкия град.


Какво ще откриете сред страниците на “Диада”: гнусна чалга култура, наркотици, безразборен секс, вулгарно, пошло и абсурдно поведение както в училищната институция, така и навсякъде извън нея.


Цялостният замисъл на романа има известна доза смисъл, дори и логика, не отричам. Но начинът, по който Яна Титова е описала един ден от живота на Дида, в това число и малко от спомените й в ретроспекция, е всичко друго, но не и качествено структуриран текст. ЗАЩО сега хейтвам (да сме в крак с модерната терминология, нали?) толкова много? :) Аз дори още не съм започнала... :)))))


Да видим сега, за какво иде реч в това четиво, този иначе свръх нашумял продукт, който се натрапва както в книжарниците, така и по кината.


Сюжетът е болезнено нискокачествен и невероятно долнопробно изграден. С риск да се повторя от предишния си абзац - трудният живот на една съвременна българска гимназистка е описан крайно едностранчиво, депресарско, гротескно, пошло, вулгарно. Крайно време е да секнат оправданията от сорта на "той/тя има тежко детство/юношество и затова постъпва по еди-какъв-си-начин". Да, има страшно много съвременни младежи, които са точни копия на нашата Дида/Методинка. Че дори и по-потресаващи от нея. Но НЕ, уважаеми харесващи това "произведение". Не всички са такива. Не всички, носещи тежкото бреме на проблемно детство и/или юношество, са долна и гнусна измет - както е описана Дида. Защото романът това загатва. Какви обстоятелства превръщат младия човек в боклук и нищожество. Поставянето на "съвременната младеж" под общ знаменател е, меко казано, нелепо. Защото всичко е ВЪПРОС НА ЖИТЕЙСКИ ИЗБОР. И нашата мила Дидка е ИЗБРАЛА именно това - лесният вариант, да бъде уличница, да спи с учителите си за пари, с нотариуси също, за други облаги, в междучасията да ощастливява и съучениците си от мъжки пол. За пари, разбира се. За блясък, престиж, по нейни думи и за "контрол". Че за какво друго? Да унижава учителите си, да им проваля учебния процес, да ги "респектира", едва ли не, да псува като долна каруцарка.


Дида е един крайно противоречив персонаж, който, ако не беше описан толкова елементарно, гнусно и просташки, вероятно щеше да събуди у мен някаква емпатия. Дори и на някакво ниво да представлява събирателен образ на различен типаж гимназисти, си остава все така безхаберно изграден герой. Нулево уважение към училището, като институция, към баща си, като родителско тяло (въпреки личната му несгода), към Ива, дори, най-добрата й приятелка. Злоба, завист и некотролируемо желание да се доказва, да бъде първа, да мачка, да унижава, да упражнява власт и конрол. Освен всичко това - да, да, ооооо, да, има и още (ако все още не сте разбрали, това е крайно негативно ревю, хейтърско, ако така ви е по-удобно) - Дидка практикува, при това доста успешно и доходоносно, най-древната професия на света. И то със самочувствие, разбира се. "Елитна" проститутка в гимназиална възраст, която силно вярва, че едно или друго сексуално упражнение й гарантира стопроцентова власт над мъжкия пол. Житейската й драма от 13-годишна възраст - понеже това събитие се изтъква почти на всяка страница - по никакъв начин не я оправдава да се превърне в уличница. Да, изнасилена е от приятел на баща си, който в последствие й става и учител по физическо, но прави своя ИЗБОР и никога, на никого не споделя за случилото се. Житейски избори, какво да се прави... :)))


Като за финал ще отделя и заслужените "5 минути слава" на структурата на текста. Изразът "писателските умения" на Яна Титова, според мен, далеч не е най-удачния в случая. Тя е, все пак, актриса и режисьор. Уважавам желанието й да се пробва и като писател. Филмовото и писвменото изкуство имат немалко допирни точки. Но дебютът й е плачевно трагичен, нелогически издържан, пагубно клиширан. Основната идея - трудната тийнейджърка, лишена от майчина ласка, иска да си спести пари за самолетен билет, да замине за Щатите завинаги, да се измъкне от българската мизерия - се губи в тинята, в помията от псувни и клишета, абсолютно излишни повторения, правописни и пунктуационни грешки, отчайващо тромави описания на Дидините разсъждения. Коректурата на книгата също търпи известна критика, но ще се изкажа по-обрано (имам просто бегли познания в областта). Наличието на цели абзаци, изречения и отделни изрази в италик, твърде често по една-две думи по ред / през ред, потресаващото количество удивителни знаци - всичко това ми дойде в повече. Излишно, безкрайно излишно. Безвкусен пълнеж, за запълване на страниците, за "обем". Файдата от обема при липсата на качество... нали. :)))


И ако още не сте разбрали - не, изобщо не ми хареса. Нищо в цялата книга. Напразно похарчени пари и безвъзвратно загубено време. Не, не я препоръчвам. :))) Нищо, че всички знаем клишето "то лоша реклама няма". Крайна оценка - нещо средно между 1.5 и 2, но да речем, че за нуждите на Goodreads ще е 2.
...

[Антоанета · Rating 3 out of 5]

Ако трябва с една дума да се опише историята, в тази книга, тя ще е просто - БРУТАЛНА!
Ще ми се да вярвам, че разказаното в нея се отнася само за отделни случаи ученици в българските училища, но не съм съвсем идеалистка и се опасявам, че го има много по-масово. Когато едно дете отрасне в семейство без любов и без грижа, то много бързо се научава да бъде хищник и да постъпва така и спрямо другите.
Диада е такова дете - живее с баща си от много малка, майката ги е изоставила. Тя много бързо е разбрала, че от него не може да получи нищо, той е просто поредната пиянка, оплакваща се от живота си и положението в България. Научила се е да се справя сама с всичко, сама да си изкарва парите, а когато е унижавана да не го показва с нищо, но пък когато ѝ се отдаде шанс да мачка (разбира се по-слабите), го прави по най-отвратителен начин. И все пак Диада не се е предала напълно - тя вярва, че един ден майка ѝ ще я вземе при себе си в Америка и тогава тя ще покаже на всички боклуци около нея как ще възтържествува...
Всички, които са гледали филма (надявам се и аз скоро) казват, че е много въздействащ и емоционален, а актьорската игра е великолепна. ЯВно Яна Титова като режисьор наистина знае какво прави и силата ѝ е именно там. Тя е сценарист на филма, но като автор на книга не ѝ са се получили много добре нещата - не ми хареса стила на писане. Книгата ми звучеше като сценарии - не почувствах грам емоция четеейки! Накъсани мисли, хаотично представени сцени, кратки изречения с по една дума без задълбоченост. Много ме е яд, защото историята наистина е много добра и ако беше попаднала в ръцете на истински писател щеше да е много по-емоционално написана.
Сега хем историята ми харесва, хем книгата е много слаба и не знам какава оценка да дам. Все пак ще оставя 3*, което е с голямо поощрение и ще се надявам наистина филмът да се окаже много по-хубав, за да му дам много по-висока оценка в IMDb!

[Teodora · Rating 2 out of 5]

Брутална книга, описваща един живот, за който силно се надявам да не е част от ежедневието на тийнейджърите в България, към които намеква авторката. Давам с една звезда повече само заради мисълта да се включи изненадващ край, въпреки че сюжета преди него бе пълен с всички възможни клишета и стереотипи, макар да не съм сигурна дали някои от тези стереотипи не биха пасвали повече на американски роман, отколкото на български. Не съм много убедена и дали ще изгледам филма - ако историята е същата като тази и главната героиня се държи по същия начин, не знам от къде бих могла да усетя емпатия към нея.

[Valentina Novakova · Rating 1 out of 5]

Изключително слаба и елементарна книга, пълна с клишета история.

[Radost · Rating 4 out of 5]

В потрес съм колко много хора не са разбрали в действителност какво се случва в книгата и какво олицетворява. Не, не е чалга културата, не, не са наркотиците, не, не е “курвеенето”. Имаме разказ за едно обречено дете. Дете, което мечтае, дете, което чувства дълбоко, чувствително и ранимо. Преждевременно порастнало, заради средата, в която се намира. Житейският път на всеки човек е изпълнен със своите си перипетии, някои по-тежки от други. Но, не съм съгласна, че романът цели да покаже “днешната младеж”. Не, показва Дида, чиста и истинска. Имаме поглед над мислите и чувствата й, над историята й. Да, от стила на писане има какво да се желае. Но аз смятам, че историята беше разгърната чудесно, проследихме я стъпка по стъпка и видяхме рухването на мечти, на цял един свят, желан толкова дълго, сламката, която я е държала до пагубния момент. От филма съм също толкова доволна и се надявам повече хора да надникнат в реалния смисъл на историята, защото за мен е просто “Уау!”.

[Aneliya · Rating 2 out of 5]

Иска ми се да вярвам, че упадъкът на днешната младеж не е в такава степен и че тук е силно преувеличен. Да, доближава се до реалността, но тази книга е брутална. И то не в хубавия смисъл. Прекалено вулгарна, прекалено изопачена. На моменти безсмислена...
Героинята за мен е нереалистична личност. Не можах да я съжаля в нито един момент за съдбата ѝ, за това, че е изоставена от всички. В крайна сметка това какъв да си като човек е въпрос на личен избор, не винаги на оцеляване. Психологическият ѝ профил за мен се размива и по-скоро го смятам за характерен за разглезени богаташки деца, които смятат, че всичко им е позволено. Въпреки че авторката крайно силно е искала да я съжалим и да съпреживеем драмата ѝ от изоставянето, нещо не се получава.
Не харесах историята, нито героинята. Нито пък извлякох нещо ценно от тях.

[5centreview · Rating 5 out of 5]

За психологическия портрет: 5 ⭐
За ансамбъла от антагонисти: 5 ⭐
За наследствената травма: 5 ⭐
Като ми мине главоболието от прочитането на тази книга, ще напиша по-смислено ревю.

[Велислава Величкова · Rating 1 out of 5]

Е, какво беше това?!

[maria · Rating 5 out of 5]

10000⭐️/10 🫶🏼🫶🏼🫶🏼

[Emma · Rating 3 out of 5]

Диада, диада… какво да кажа за теб?

“Диада” е книга, която остави у мен доста смесени чувства. “Диада” е богата на българските стереотипи, които оживяват пред теб, защото си ги срещал (или срещаш…) все някога. “Диада” е отражение на реалността, която ние подминаваме или забравяме, че съществува просто, защото така избираме. Точно както учителите, точно както бащата на Дида в книгата.

Яна Титова е пресъздала провокираща история с много послания за куп наболели социални проблеми - образователната система, проблемните и трудни деца, пубертета, тийнейджърството, заминалите за чужбина родители, благородните лъжи, връзката между родителите и техните деца, очевидната разлика между социалните прислойки, културата и възпитанието на децата.

Начинът, по който е написана книгата, е интересен и нестандартен. В сравнение с филма, който изгледах на следващия ден, след като прочетох книгата, твърдя, че книгата дава по-широк обзор над вътрешния свят на Дида и малки детайли, които имат роля в по-голямата картинка и са интригуващи като начин на изграждане на образите. Друг плюс е, че Яна Титова не ни занимава с излишни подробности и сцени, нямащи тежест в историята, а напротив. Действието тече бързо, без излишно забавяне.

Като човек, който сравнително скоро е бил част от ученическите среди, романът наистина остави впечатление у мен.

Огромен плюс за мен беше краят - неочакван, драматичен, суров и такъв, който те оставя да се чудиш какво е станало след това.

Все още се чудя как да оценя книгата, тъй като въпреки всички изброени неща до момента, нещото, което ме остави със смесени чувства е целият тон на книгата, начинът, по който е написана. Да, оценявам това, че Яна е писала автентично, без да се съобразява с правопис, оформяне на абзаци и прочее, но тук не става въпрос за това, а за стилът.

Предполагам е много трудна задача да жонглираш с всичките неща, които искаш да оставиш в дебютния си роман и да искаш да е различен и помитащ, но от самото начало до самия край останах с това чувство, че нещо не ми достига като начин на писане.

Колебая се между 3 и 4 звезди, но пък може и златната среда 3.5 ⭐️

[Aneta Batakchieva · Rating 4 out of 5]

Потресаваща история, и покъртителна и поучителна. Не знам защо е недооценена тук?! Вулгарна, брутална и много, много тъжна.

[Lazar Lazarov · Rating 4 out of 5]

По принцип не съм фен на българските автори. Никога не съм бил нетърпелив да купя някоя, а винаги съм го правил от любопитство. И с тази е така. Трейлъра на филма ми хвана интереса, а след това негативните отзиви за книгата ме накараха да видя за какво става въпрос. Не съжалявам. За дебютна книга Яна се е справила много добре. Почти.

Харесва ми как е показала живота и мислите на тийнейджърите по възможно най-вулгарния и брутален начин без да спести или омекоти нищо. Стилът на писане не е изчистен и натруфен, а на места е изпълнен с диалекти, цинизъм и разговорна реч, което го прави истински и достоверен.
Историята е тежка, отблъскваща за някои и в нея няма капка оптимизъм. В нея мечтите се разбиват и остава едно нищо.
Дида не е много добър човек, но живота и историята ѝ са наистина тъжни.През цялото време ми се искаше поне едно нещо добро да ѝ се случи, но си останах с искането .

Както на много места казват-финала е неочакван. Да, наистина е неочакван, но не в добрия смисъл. Той ми попречи да дам още по-висока оценка. Объркващ е, и оставя много неотговорени въпроси. Ако знаех, че ще има продължение нямаше да ми пречи толкова, но не мисля, че ще има та ще си остана с чуденията.

Всеки родител трябва да я прочете или гледа филма, за да осъзнае до какво може да доведе родителската обич и най-вече нейната липса.

[Maria · Rating 1 out of 5]

Тази книга не е хубава. Пълна е с негативност. Но аз не приемам тези неща, тъй като моят начин на мислене е по-позитивен. Разбирам, ��е авторката е написала първият си дебют, за което поздравления. Но лично на мен тази книга не ми хареса. Разказва се за една 16-годишна тийнейджърка с много проблеми - наркотици, обаждане и тормоз на учители и ученици, светът ѝ е пълен с негативност, а нещата, които тя си представя в ума си също не са цветущи. Малко съм емоционална в това ревю, но от рационална гледна точка, авторката е засегнала един проблем - за тийнейджърите на днешното време, обаче не всички са такива. Да, показва как едно дете, когато не е израснало с любов от родителите си как става ужасно в тази крехка възраст, но все пак за тези неща си има хора, които могат да помогнат на тези деца. Затова ще приключа това ревю, че тази книга не я препоръчвам на хора, които искат да седнат и да разговарят, защото по-скоро ще ги натовари, особено ако сте с по-положително мислене (говоря за тези хора, които работят върху себе си). И да, макар и да има филм, не смятам да го гледам, въпреки че се казва, че иглата е много добра, все пак авторката я е режисирала. Уважавам това, че е излезнала от зоната си на комфорт и е написала книга. Всеки има право на това да пише, каквото си желае, но не на всеки би се харесало и аз съм от тези хора. Така че, поздравления още веднъж на авторката, че е изчезнала от зоната си на комфорт и се опитала да пише. За мен четенето на тази книга е малко загуба на време, но ще остана субективна, тъй като има хора, на които би им харесало такъв тип писане, а за тези, на които не има харесва постоянно да четат негативност, не я препоръчвам. Бързо се чете, но няма глави в нея, сякаш като сценарий е написана и описва един ден на главната героиня Дида. Оценявам я с една звезда, защото това не е моя тип книги и защото не ми хареса и стилът на писане. Но все пак, ако ви се струва интересна и харесвате такъв тип книги, дайте ѝ шанс, не се влияите от ревюто ми.

[Теодора Маринова · Rating 3 out of 5]

Много гнусна книга.
Странно ми е, че автора е жена.
Винаги съм смятала, че творбата, без значение каква е тя, е отражение на своя автор, тук никак не ми се иска да правя такова твърдение, но... Гнусна книга.
Твърде много гнусни думи, гнусни постъпки, гнусни мисли и... гнусно съществуване.
Жалко. Очаквах доста повече.
Искаше ми се поне да съжаля героите, но.. не успях.
Тъжно е, че Яна Титова е видяла ТОВА в българските деца... Много тъжно.

[K. · Rating 2 out of 5]

Филмът не беше нещо особено. Книгата е същата като филма. Дадох две звезди, защото се смях до сълзи на някои сцени.

[Мария Георгиева · Rating 4 out of 5]

НЯМА ЛОШИ И ПРОБЛЕМНИ ДЕЦА
ИМА ДЕЦА, КОИТО НЕ СЕ ЧУВСТВАТ ОБИЧАНИ!

[Radoslava · Rating 1 out of 5]

Отвратителна, зле написана книга. Не заслужава дори 1 звезда.

[Plamena Manolova · Rating 3 out of 5]

"Диада" е книга, която предизвика у мен много смесени чувства. От една страна, персонажът на Дида е описан по изключително брутален начин, който предизвиква в огромна степен отвръщение и това е основното чувство, с което четях книгата до самия край. От друга страна, аз като човек, който най-вече обича да си взема поука (ако може така да се каже) от всяка книга, която чете, а също така се опитвам и да анализирам написаното от всяка възможна гледна точка, намирам и дълбоко скрития (ама много дълбоко скрит) замисъл, а именно в случая - докъде е склонен да стигне човек в преследването на мечтите си. Каква е цената, която е готов да плати? И най-вече заслужава ли си?

Не искам да описвам сюжета с цел да не "спойлвам", но тези, които са чели книгата ще ме разберат. Персонажът на Дида определено ме накара да се погнуся. За мен той е описан изключително крайно, но тъй като съм гледала и филма, със сигурност мога да кажа, че това е търсен ефект. Да, Дида наистина е преживяла много в ранната си възраст, преживява и към сегашния момент на действие на сюжета, но въпреки това моето лично мнение е, че в историята на Дида цената НЕ оправдава средствата. Предполагам, че това е и една от основните идеи на проекта. Именно затова давам 3⭐️, защото примерът, който аз съм взела за себе си от книгата е, че на първо е място трябва да имаме за цел да останем хора, да съхраним достойнството си, да не забравяме за моралните принципи и да се научим да си даваме сметка за цената, която сме готови да платим в стремежа на това да постигнем мечтитие си.

[Чарли Паркър · Rating 1 out of 5]

Човече, тея мастити „културоведи“ така и не се отскубнаха от представянето на родните тийнове като реликва от ранните ’00. Титова е закъсняла с две десетилетия. Или може би е застинала в призрака на собствените си тийн години?

Рязко ми се вдига драйфане фактора, когато видя такъв подход. Да покажеш на сегашните млади, че ги виждаш като едни абсолютно счупени човешки същества. Ама после ще им искаш сметка защо „от тях нищо не става“, нали? Или пък ще предъвкваш темата как "ма тя родната действителност си е такава", добавяйки поредната клиширана "реалистична критика".

Как пък един от въпросните „културоведи“ не изведе нещо позитивно? Драма може да има и в по-балансирани сюжети. Не е нужно всичко да е ебаси мизерията.

„Диада нарушава каноните на приличното писане“, казва Захари Карабашлиев.

Да бе, да. „Диада“ спазва каноните на буумърско писане, което приравнява новите поколения със старите. Щото му е удобно. Щото сме България, Балканите, тийновете ни винаги трябва да са в кофа с мазут и страдание. Нищо друго.

Междувременно както и Джен Зи (които вече отдавна пораснаха), и поколението Алфа са различни. Да, споделят някои пороци на родната обстановка, но не прекопират миналото. И е хубаво родните автори, решили да задъвчат темата, най-сетне да загреят това – ако ще пишат за събития от последните петнайсетина години.

Иначе това недоразумение го дропнах някъде към една трета. Кратичко е, ама седемдесетина страници са ми предостатъчни.

[Ralitsa Koleva · Rating 3 out of 5]

Колебая се между 2 и 3 звезди и ще се спра на 2.5. Обожавам екранната работа на Титова, но тази книга...

Историята е брутална, груба и за съжаление е част от нашата действителност. Момичета и момчета като Дида има из цяла България. Не беше самата история, което не ме спечели от книгата въпреки бруталността и грозотата си, това е история с ужасно много потенциал и възможност за послания.

Това, което ме изгуби беше как е написана историята. Някак не успя да ме докосне емоционално. Изразните средства бяха някак по-общи, някак по-бедни. Чела съм и други книги на подобна тематика, които така са играли с емоциите ми по време на прочита, че да има сълзи и горчилка. Тук някак си не успях да усетя... Сякаш книгата минава покрай теб като сив пешеходец сливащ се с тълпата, без да изпъква по никакъв начин.

Ще изгледам филма и имам усещането, че той ще постигне това, което книгата не успя да постигне в играта с емоциите на "получателя" на крайния продукт - историята на Дида.

[Bistra Ivanova · Rating 2 out of 5]

Доста гнусна книга за жалкия живот на момиче с трудно детство от малък български град, където сякаш всичко е безсмислено, няма никаква надежда, светлина, прогрес. Бащата - пияница, майката - напуснала семейството и заминала за Америка, главната героиня събира пари, като проституира, за да отиде в Ню Йорк при майка си, има най-добра приятелка, на която всъщост завижда, мрази училището, мрази учителите, мрази България, мрази себе си... В българското кино има тонове от този обществен провал, затова ми е толкова противно да го гледам. Със сигурност няма да гледам филма. Иначе ми хареса, че историята разказва за само един ден от живота на Дида, но пък какъв ден... Някой беше написал, че краят е бил неочакван и реално това ме накара да я завърша. Не я препоръчвам. Ако ви се чете нещо гадно за прехода, по-добре пробвайте Направени от вина.

[Emilia Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Адмирации към авторите, които са успяли да покажат днешната реалност при по��растващите. За жалост такива истории са често срещани, тъй като някои деца са лишени от родителски грижи или са от бедно семейство, които на тази възраст лесно се подлъгват и стигат до този унизителен начин,за да постигнат целите си. Да не говорим, че днешното общество е егоист. Всеки сам да се оправя в този живот,но
" Колелото на живота се върти" и когато ти самият стигнеш до там, тогава разбираш ,
че не всичко е толкова красиво в този живот.
Надявам се да стане "чудо" и ние хората да бъдем по-добри едни към други. Да започнем да си помагаме взаимно, а не да се унижаване и подиграваме едни на други.
Само тогава животът ще стане по-добър и весел.

[Мони Трайкова · Rating 1 out of 5]

Изключително слабо написана книга. Повърхностна и не дотолкова детайлна, каквато би трябвало да е идеята на доста привличащата й реклама. Лесно четиво, без база за вникване в смисъл. Има части, които си заслужават, но като цяло е доста лековата. Дори предвид факта, че главните герои са тинейджъри има доста паразитни думи, които правят четенето доста объркващо.
Дано филмът да си заслужава повече от книгата!

[Millie · Rating 5 out of 5]

Противно на много от мненията тук за не дотам издържания литературен стил, аз харесах историята. А тогава сякаш другото остава на малко по-заден план. Трагична и брутална, но съвсем реалистична история, за съжаление. Чудовищата не се раждат, те се създават, често напълно неусетно и несъзнателно. Като онази хубава сцена на Breaking Dawn, където последната капка кръв на Бела бива обвита от вампирската отрова и сърцето ѝ спира.

[Hristina · Rating 3 out of 5]

Сигурно трябваше да разбера Дида. Но не успях. Знам, че много деца днес са Дида. И съжалявам за това. Наистина много съжалявам. Но книгата постига това, заради което е написана. Да разбуни духовете около младото поколение. Да ни покаже, че тези деца са тук, сред нас. И имат нужда от всички нас, не само от най-близките си.

[V · Rating 1 out of 5]

Не препоръчвам!

[Diana Ilieva · Rating 3 out of 5]

Интересна книга, но края някак си ме озадачи, определено ще изгледам и филма.

[Liliq Eneva · Rating 4 out of 5]

Хи-по-пно-ти-зи-ращо изживяване💫

[gera · Rating 5 out of 5]

обожавам тая книга.

[Aluona Borisova · Rating 5 out of 5]

This book make me to whant to reading books i just love this book it's amazing 😍