"Поезия, която знае, че сме направени от рани и светлина. Ренета Бакалова черпи от дълбинното, от неизповедимото, от утаеното в болката. Там, където и майката, и влюбеният, и войникът са разпнати между силите на съзиданието и жестокостта. Точно там светът оцелява с всеки от нас отново и отново. И търси помирение. Чуйте сложния, самотен звук, уловен в тези стихотворения. "Звукът между свободата и оковите." Ина Иванова
Смело казвам една от най-силните поетични книги на годината, а и в последните години изобщо. Ренета Бакалова надгражда предишната си книга "И други езици", но със сигурност тя поставя основата на тази. Ако в "И други езици" жените са образи на любовта, нежността и поражението, тук вече те категорично символизират спасението, единственото изкупление. И все пак това не е женска книга, а бих казала обратното - това е мъжка книга, за мъже и към тях. Евридика се пробужда бавно, но сигурно, за да прогледнем и ние заедно с нея. Кървава книга. Много често Ренета споменава, че е време светът да се възобнови, да се роди наново, да се построи отначало. Заради разрухите, войните и загубата на човешкото в него. Но за разлика от повечето стихове, писани първично и емоционално за тази загуба, тук липсва тази инстинктивна емоция на заболялото, популярността на болката, а именно обратно - тук болката е осмислена, многократно разглеждана, извървяна и овладяна. Тук войните не са само бомби и липса на дом, а "посегателство върху човека", всеки човек.
Страхотна книга, стихотворенията преливат едно в друго, всяко следващо е продължение на предишното, от всеки ъгъл изскачат нови и нови причини, заради които светът да се роди наново. Успех на книгата и на добър час!
Обичам щедрата поезия на Ренета Бакалова, думите, които те черпят със сладкия си сок дори когато оставят болезнен натиск. "Пробуждането на Евридика" е книга, която те приканва да я погълнеш цялата, за да можеш да разгадаеш тайнствените и нишки. Книга, гмуркаща се в красотата и мъката на женското ядро, но и книга за мъжа, който трябва да опитоми себе си, да разбере началата си, да овладее силите, които рушат света. Харесва ми как зрелищните теми не огрубяват текстовете, а напротив - Ренета обвива в мекота както тежестта, така и тъгата, като в същото време това не намалява значимостта им и усещанията, които оставят в читателя.