Спокойният живот на кроткото семейство риби балони приключва, когато в дома им се появява малкото раче. Ще намерят ли общ език неудържимият палавник и почитателите на реда? Ще се научат ли да живеят заедно? И кой ще спаси семейството от страшните акулови зъби?
Една вълнуваща история в рими за порастването и за силата на обичта.
Цвета Брестничка е родена през 1963 г. в Чирпан. Завършила е руска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. След кратко учителстване и аспирантура се посвещава на кариерата на щастливо омъжена майка на четири деца. Автор на “Лятото свършва в неделя” (стихове), “Пътешествие надолу с главата” (2014), приказки в стихове за деца, пиесата “Среща с ропотам”. Живее и твори в София.
Заглавието е леко банално (думата "юначе" сякаш се е поизпразнила от съдържание и връзката с подвига на рачето към края на историята на мен по-скоро не ми беше пряка и бърза) и едва ли чях да посегна към книгата, ако не бях видяла препоръка за нея и – по-важното – две страници с текст. Текстът наистина е много приятен и лек, без насилия към словореда и прозодията, каквито често ми се случва да срещам в детски книги (една или две от инверсиите лесно биха могли да се изправят, но като цяло са малко и не дразнят), а римите са интересни и изобретателни, има дори вътрешни рими, алитерации и заигравки като:
Акули ли? – Рибата писва. – Акули ли? Чу ли?
И Рибата смита стъклата, Рибока подрежда, а после към малкото раче под вежди поглеждат
И бързо се спуска, лети като хала през хола
Илюстрациите са сладки (октоподът прилича доста на Хемул, но може би просто Хемулът доста прилича на октопод), а историята показва двама мъдри възрастни, които приемат спокойно нуждите и различията на едно малко дете, без буквално и дидактично да е приказка ЗА нещо, за осиновяване, имиграция или "различните от нас".
Заслужава да е книга с твърди корици, още повече, че моят екземпляр се е измачкал още при пътуването с куриера.
Целенасочено търсих книжки с раче и признавам, че случайно попаднах на тази, но тя е просто очарователна - римите, визуализациите, поуката - всичко!
Често сме свикнали да живеем в една рутина не си представяме да излезем от нея или когато някой изкаже друга гледна точка/идеи го гледаме на криво. Всъщност имаме много да се учим едни други и не знаем колко много ще се промени животът ни, когато едно раче влезе в него.