Картинно-словесни съзерцания на живота, чиста поезия в думи и картини. Не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото. Великолепните графики, минималистично ословесени, проправят пътеки към основанията на живеенето и се разтварят към Вселената, Творението и Твореца в арткнигата „Острови”. Чува се само един глас, който рисува и говори едновременно. Изпъстрена с детайли и състояния, книгата води зрителя/читателя през пътеките на смисъла до утехите на едно бъдеще, което в огледалните отражения на Тук и Там, винаги и Е, тук и сега.
Два радикално различни езика. Два свята, които не могат един без друг. Образите не са илюстрация на словото. Словото не е интерпретация на образите. Езикът на образа и езикът на словото в едно.
Проф. Георги Фотев
Лиляна Дворянова работи в различни области на визуалното изкуство – илюстрация, графика, живопис, фотография и концептуални форми.
Има над десет самостоятелни изложби в България, в Европа и САЩ, както и над 20 участия в сборни изложби на съвременно българско изкуство у нас и в чужбина; автор и илюстратор на учебници по изобразително изкуство, както и на детски книги.
Емилия Дворянова e сред най-четените и превеждани съвременни български писатели. Книгите ѝ са постоянно във фокуса на българската литературна критика. Завършила е Софийската музикална гимназия, специалност пиано, после завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор е по философия, а темата на дисертацията ѝ „Естетическата същност на християнството“, слага отпечатък на цялото ѝ последващо творчество.
Завършила Графичен дизайн в НБУ и Философия” в СУ “Св. Климент Охридски”, София.
Работи в областта на съвременното изкуство. Има артистични изяви в България, Германия, Франция, Полша и Турция. Участва в арт акции на сдружение Изкуството в действие, илюстрира книги, има самостоятелни фотоизложби.
Винаги съм вярвала, че книгите ни намират, но срещата ми с “Острови” е наистина съдбовна! Имам книгата от 3 месеца и точно днес на 24 декември изпитах силен порив да разгърна страниците и… Нямах ни най-малка представа какво ме очаква и след прочита и не съм сигурна, че знам какво точно съм преживяла. Кое е водещо? Текста или визуалното оформление? Не знам и не съм убедена дали искам да намеря отговора… макар за мен той да е само един…
Иска ми се да ви споделя малко от текста в тази книга и някак не бих могла, защото той е просто неотделима част от визуалното преживяване!
“Особена мъдрост струи от тези 78 страници, например възрадвах се да видя познанието за думата Е, разстлана в минало и бъдеще , често неразпознавана за дума в дигиталната ера. Всяка книга разбираме и не разбираме, по различен начин, когато я четем на 20, на 40, и, отново, на 60.”
Проф. Мони Алмалех
“Острови” не е за всеки читател, но определено е великолепна книга и съм щастлива, защото аз я получих като подарък от скъпа моя приятелка, която не виждам толкова колкото ми се иска, но тя ме познава отлично ❤️
Книгата печели награда *Златен лъв* за най-добър цялостен издателски проект за 2023.
Великолепна, нарежда се на едно от първите места в скъперническата ми класация за графични книги! Текстът на места ми се стори излишно претенциозен, но като цяло се свързва добре с илюстрациите. Бих закупила екземпляр за личната ми библиотека.
"Казват, Някои острови нямат котва, и никога не са имали. Водата ги носи където реши. Тези острови не могат да бъдат намерени, но могат да бъдат срещнати."
прекрасни илюстрации и текст, но сп0ред мен книгата страда от реализацията: прекалено набито е всичко като информация по разтворите. аз бих го разтеглил на доста повече страници, но в случая е издателско решение може би..
на моменти ми напомни на шон тан, но при него наратива тече доста по-плавно..