„Да разсмееш куче и седем нови разказа“ е ново, допълнено издание на първия сборник с разкази на Оля Савичевич, което ни я представя в различна светлина – към свежестта на първите ѝ прозаични опити се добавят по-зрели творби, които разширяват диапазона на характерните за нея теми и доказват безспорните ѝ качества на умел разказвач.
Книгата е амалгама от забавни, причудливи истории за различните форми на бягство, и е наситена с характерните за Средиземноморието хумор и меланхолия, независимо дали става дума за модерни чудеса, любовни терзания, убийствени страсти или горчив опит. Всяка от историите ни разкрива частица от одисеята на порастването. Героите често са фантазьори с иронично, лежерно отношение към живота, което не ги лишава от човешки драматизъм, дори напротив – те сякаш искат да ни внушат, че животът е нещо твърде сериозно, за да го обременяваме с допълнителна сериозност. Тогава той просто би изгубил своята виталност и красота.
Ако не бях срещнала случайно Русанка Ляпова на Панаира на книгата, вероятно никога нямаше да прочета тези разкази. Още едно доказателство, че понякога книгите те намират по неведоми пътища. От сборника струи лекотата и бунтарството на младостта, а дори безнадежните и мрачни разкази са като че ли огрени от слънцето на Адриатика, пълни с обещанието за лято и надеждата, че въпреки всичко, нещата ще се наредят.
One sister's poetic and sometimes less poetic search for the meaning of her brother's intentional death - suicide.Voyage through the other side of the touristic mediterranean coastal town, through the places more distanced from the sea, but closer to the hills, stones, sidewalks, ground.
Cijela zbirka je baš lepršava i ležerna, možda čak malo i kičasta. Iako većina priča tematizira djetinjstvo i odrastanje, zbirka sadrži i priče duboko usidrene u stvarnost, lišene eskapizma i nostalgije, ali sve to kao da je omekšano crnim humorom i cijepljeno protiv patetizacije tih “stvarnih i ogorčenih tema”
Занимљиви ликови, приче са неочекиваним обртима, маштовито написано, ко воли нек' изволи. Оља је споменула и Штулића: "Не продајем насмијешеног пса, заборави на то."