Боядисвам в бяло лятото

by Мария Донева, Люба Халева (cover)

„Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни.“ Веселина Седларска

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

50 pages, Paperback

Published December 15, 2023

About the author

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.

Reviews

[Maria Yankulova]

Влюбена съм в лятото, морето, слънцето, залезите на плажа, летния дъжд, мокрите, заплетени коси, рокли, от които капе солена вода, морските вълни, Синеморец, “Старци и разбойници” за обяд, горещия пясък. Там ме прати Мария Донева и да си призная - поплаках си на някои стихотворения, особено на *Кака*.

***
Обичам те с душата си и с тялото.
Обичам всяко твое нещо, цялото.
И че ми укротяваш страховете.
Че се отнасяш с мене като с цвете.
И как се смеем с теб през две минути.
И всички птици, призори дочути.
И всички песни, заедно изслушани.
И колко е удобно да сме сгушени.
Как всяко нещо с тебе е любовно,
красиво, всеотдайно, безусловно,
и че прегръдката ти ми отива,
и че не даваш да не съм щастлива.

[Dessislava]

Топла, мила, уютна, тъжна тук-там.
Мария Донева в блясъка си

[Кремена Михайлова]

Улица

Хората са непрогледни.
Пламнали, сънливи, бледни,
идат – хубави, забързани,
непознати, а пък свързани,
извисяват се, пропадат,
без причина те нападат,
гледат слънцето, вълнуват се,
плачат, смеят се, преструват се,
правят се на сериозни,
не допускат, че са грозни,
меки са отвътре, пазят се,
ближат сладоледи, мразят се.
Кожата, косата, дланите.
Близките, неразгаданите.
Нежните, недостижимите.
Колебливите. Любимите.
Смазаните от умора,
скучните познати хора,
първи – станали последни.
Хората са непрогледни.

*****

Искам да се обадя на майка по телефона

Искам да се обадя на майка по телефона.
Искам като излизам да се обърна, и тя да е на балкона.
Искам да ми свали прането и наново да го простре.
И искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.

Искам да й боядисам косата и тя да хареса новия цвят.
Искам времето да се преметне и да се върне назад.
Искам да започна да готвя и да забравя, и тя да наглежда котлона.
И поне, искам поне да я чуя още един път по телефона.

*****

Хич не се лутам, защото
зная къде съм: тук.
Кестенът удря плочките
с малък кафяв юмрук.

Стига с това развяване
на рокли и знамена.
Ако ще се спасяваме,
чакам те – ей ме, на.

Дори не си луд за връзване,
а сам си носиш въже.
На мен пък ми е омръзнало
от колебливи мъже.

Чудене, галимации…
Искам, ама ако…
Господ изпраща знаци…
откъм сляпото ти око.

Времето мина. Милост?
Дано, ама надали.
Едно е сигурно, мило –
всичко ще ни боли.

И аз направо се питам
какво е всъщност късмет.
На метафорично лудите
всичко им е наред.

И като онзи кестен
отърсвам се от листа.
Добре, че поне сме местни…
на старите си места.

Промяна? Какво бе? Есен?
За първи път? Как пък не.
Добре, ела. Ще се сместим.
До пролетта поне.

[Gergana]

Напипва болката и я облекчава.

[Kristina]

Мария си е Мария 💗


2026 Препрочит

Любов, любов, любов ❤️

[Elena Balabanova]

Нова любима книжка, толкова съкровена, толкова светла, толкова тъжна, толкова истинска. Мария Донева има неповторим талант да разчувства, ще си потърся и останалите нейни стихосбирки
----------------------------------------------------------------
Искам да се обадя на майка си по телефона.
Искам, като излизам, да се обърна и тя да е на балкона.
Искам да ми свали прането и наново да го простре.
И искам да е жива, и даже, най-нахално, искам да е добре.

Искам да ѝ боядисам косата и тя да хареса новия цвят.
Искам времето да се преметне и да се върне назад.
Искам да започна да готвя и да забравя, и тя да наглежда котлона.
И поне, искам поне да я чуя още един път по телефона.


Пс. Днес ще прегърна мама няколко идеи по-силно от обикновено

[Kristina Glushkova]

Лятото на всеки живот - от емоциите на пролетта до носталгията на есента 🤎

[Mila Ch]

Вълшебен уют е тази поезия. Нищо претенциозно, капризно и хаотично, чиста емоция, че даже и рима. Сладка хапка.