Как психиката убеждава физиката, че няма невъзможни неща!
Историята на едно момиче, което просто обичаше планината – и стъпка по стъпка нагоре постигна наглед невъзможното:
Първият българин, изкачил последователно Еверест и Лхотце; Първата българка на К2; Първата българка на Лхотце; Първата българка, изкачила три осемхилядника. Но каква е цената на мечтата?
Браво, Силвия! Гордея се с теб! Ти постигна много. Но нали знаеш – винаги може повече! Спомняш ли си какво ти казах, когато изкачи Еверест? Да, ти стъпи на Покрива на света, но има още много да се учиш. Да, изкачи най-високия планински връх, но ти можеш повече! А каквото е валидно за планината, е валидно и за живота!
Из предговора на легендарния Нирмал Пурджа – Нимсдай
На пръв поглед това е историята на едно постоянно градиращо шеметно предизвикателство. Което тръгва от една напълно разбираема, макар и рядко срещана, любов към планината, в която Силвия бяга от света при всеки удобен повод. Минава през едно изкачване на бегом на Мусала, което очевидно не е никакво предизвикателство за нея. Започва да се оформя, когато в сърцето ѝ влиза гледката на почти седемхилядника Ама Даблам, мечтата за който се превръща в истинска приказка – една проста разходка в близост до него внезапно прераства в изкачването му напук на всички очаквания. И след тази приказка вече пътят нагоре е очертан – експедицията към двойното изкачване на Еверест и Лхотце представлява предизвикателство от съвсем друг порядък, и тя вече изисква всичко и нищо по-малко. А след нея се мержелее и онзи митичен К2, пътят към който редовно пълни черните статистики. Лесно е да се каже, че това е книга за изкачването на посочените върхове – но и това би било повърхностно омаловажаване.
“Единственото, което можеш да покориш, е себе си!” Първо, респект за тази жена. Горда съм, че е българка. Това, което е направила, е меко казано нечовешко. Дисциплина, целеустременост, вяра и смелост - неща, с които тя прелива. Аздреева е вдъхновение не само за жените алпинисти, но и за всички българи. Второ, книгата е написана страхотно. Силвия не спестява трудностите, труповете по пътя си, вътрешните си страхове, трагедиите около себе си, “гнусотиите”, с които трябва да живееш всеки ден в планината и разговорите с шерпите дори и понякога да ѝ се “карат”. В историята няма нищо “захаросано”, а напротив, плашеща е и на моменти много тъжна. Психиката наистина може да победи физиката. Първата ми среща с този жанр изобщо не ме разочарова.⭐️
Когато баща ми е бил в казармата, той служил като граничар в планината Беласица в близост до родния град на Силвия. И до ден днешен той обича да се шегува, че петричаните са много твърдоглави (разбира се, в добрия смисъл на думата). Аз не познавам никого от този край на нашата прекрасна родина, така че нямам лични наблюдения, но мисля, че „Да покориш себе си“ определено потвърждава впечатленията на баща ми.
༺༻
Както е характерно за представителите на зодия Близнаци, интересите ми се менят по-бързо от прогнозата за времето на К2. През месец-два изумявам хората около мен като ги затрупвам като лавина с всичката нова информация, която съм успяла да погълна на един дъх. Точно така открих и тази книга. Видео относно комерсиализацията в бизнеса с „покоряването“ на Еверест ме отведе до статия за Атанас Скатов (Да почива в мир!) и неговия фатален опит да достигне свирепия първенец на Каракорум, а тази статия пък ме препрати към новината, че само преди година жена успешно е изкачила К2 за първи път в историята на българския алпинизъм. Мислех си, че горе-долу съм наясно с последните събития в страната, но явно тази невероятна вест ми е убягнала. След като изгледах и изчетох всичкия материал, който е достъпен онлайн, по темата се запътих към книжарница Ciela, за да си взема „Да покориш себе си“.
В своя разказ Силвия многократно доказва, че силата на нейната мечта е по-голяма дори от физическите ѝ възможности. Въпреки че не се занимава професионално с алпинизъм, тя се впуска в екстремно приключение, което надминава дори най-смелите мечти на някои професионалисти. Дори самият Нирмал Пурджа остава в недоумение, когато тя заявява, че ще пробва да атакува Ана Даблам без предишен подобен опит. Силвия Аздреева тества лимита на своите способности на места, които са несъвместими с човешкия живот, и нейната непреклонна воля заслужава адмирации.
Също така, мисля, че е важно да се отбележи, че по пътя към върховете от своите мечти, Силвия никога не забравя корените си. Силно впечатление ми направи фактът, че тя преобръща Катманду, за да открие (в крайна сметка, с помощта на Нимсдай) българско знаме, което да развее на Ама Даблам.
И последно… Ако трябва да бъда честна, на моменти стилът на писане ми се струваше хаотичен, НО бързо се връщах в реалността и започвах да се чувствам гузно, че такива мисли изобщо минават през ума ми. Все пак, не е уместно обикновен читател като мен, уютно сгушил се в комфорта на собствения си дом, да се впуска в анализ на това как е представено постигнатото и преживяното от човек като Силвия.
Силве, страхотна си! Благодаря, че сподели своята история!
1. Авторката говори как "егото трябва да бъде оставено вкъщи", а в същото време изказванията й са надменни и самохвални. 2. В началото на книгата споменава няколко пъти каква голяма любителка на планината е още от малка, а след това казва, че първият връх, на който се качва е Мусала, година преди да започне с по-високите върхове?! Нещо не се връзва?! 3. По време на експедицията до К2 Силвия вижда човек, който умира - тя започва да плаче, да му говори да не се отказва и т.н. Обаче, по време на едно от интервютата й след като се върна от К2, когато я попитаха за въпросната ситуация, отговори с изключително надменен тон, че "в крайна сметка, когато не си подготвен не трябва да ходиш по такива места" - все едно говори за предмет, не за човек, който е изгубил живота си.
Не искам да омаловажам постиженията й, но в крайна сметка е изкачила и трите осемхилядника с помощта на шерпи, кислород и в комерсиална експедиция, в която всеки с големи финансови възможности и добра физическа подготовка може да участва. Това не може да се нарече "алпинизъм"!
Пълно е с информация в чуждестранни медии за качвания до Еверест с помощта на хеликоптер, който те оставя директно на 4-ти лагер. След като излезна филмът за въпросния "велик алпинист" Нирмал Пурджа също има доста мнения и статии от истински алпинисти, които поставят под въпрос изкачванията му и дали наистина са направени от начало до край без помощта на хеликоптери. Тъжно е, че хора с постижения като Николай Петков не са толкова популярни, а се възхищаваме на хора без опит, които са водени от егото си и целта им е да са известни!!!
"Да покориш себе си" няма да ви впечатли с висока литература, метафори и изненадващ сюжет. Това е характерно за писателите. "Да покориш себе си" ще ви впечатли с тежката суровост на действителността такава, каквато е. Езикът е искрен, прям. Препоръчвам тази история горещо, защото това е ярък пример за преодоляването на собствените ни бариери - буквално и преносно. Много повече стойност носи за мен историята на Силвия отколкото всеки "продавач" на идеи, седнал удобно пред бюрото вкъщи. Да усетиш вкуса на смъртта и да продължиш към успеха, е пример за борбеност, упоритост и способност да покоряваш най-вече собствените си предели - физически и емоционални. За много върхове и с пожелание за бъдещи победи и вътрешна хармония!
Книга за силата на човешкия дух! Чете се лесно! Мотивираща е! Интересна е, за да се запознаят хората, че понякога е сложно да качиш един връх, но още по-сложно е да слезеш! Заслужава си! А на финала виждаш всички българи качили тези величествени планини, но и тези останали завинаги там
Една българка, която разчупи всички правила за Високата планина. Изключително силна и борбата, волята и желанието над всичко. Срещаш смъртта в очите и продължаваш... До нови върхове!
Останах с много противоречиви чувства към тази история и авторката й. Впечатлена съм от подвига й над себе си да се качи на тези върхове. От друга страна, може би очаквах книга за алпинизъм, онзи чистият алпийски стил на изкачване, където ти си правиш осигуровките, пътя, лагерите, не използваш и кислород. Този, за който си се готвил години. Тук, част от разказа, за мен, граничеше с престъпно безразсъдство (може би е от начина на изразяване, не знам). Книгата на места ме разчувства до сълзи, на други ме ядоса, но не ме остави безразлична. Прекланям се пред дързостта и воля й, в крайна сметка е успяла да качи и да се върне от няколко от гигантите и не от кои да е. Пожелавам й да покори всички свои върхове!
Пет звезди защото няма шест. респект Силвия за волята и постоянството успех в следващите върхове Прочетох книгата ти за помалко от осем часа започнах и страниците плетяха , като вятър Бъди здрава и благословенна
Толкова интересна история, но стилът на писане за мен беше близък до нетърпим. Усещането ми беше за едно голямо самохвалство и арогантност. На моменти беше изключително банална. Дори не можах да я завърша.
“ Единственото което можеш да покориш е себе си!” Това звучи вярно, колкото и вярно че човешките възможности са големи, но все пак имат и своите граници. Много детайлно описание на трудностите и опасностите на които човек се натъква опитвайки се да покори планината, но в крайна сметка не той я покорява а тя му позволява. Поредното доказателство колко сме крехки и как Бог и природата ни позволяват да живеем или умрем и че всеки има предопределен път и съдба. От друга страна докато четях се чудех кому е нужно да се поставяме в такива екстремни ситуации и какво всъщност доказваме, след като човека не е създаден да живее при такива условия и на такава надморска височина. Доволен съм от това че шерпите заемат също основна роля в книгата а не са просто фон, защото все пак това са хората които в голяма степен подпомагат, обезопасяват пътя на алпинистите и наставляват. Определено ще прочета и книгата за големия Нирмал Пурджа.
След като завърших 2023 с Открито на Андре Агаси, започнах 2024 със следваща (авто)биография. Много ми е трудно да оценя книгата, защото историята е вълнуваща, наистина спираща дъха, но стилът на писане не ми хареса, на моменти хаотичен, на моменти не се разбира. Особено дразнещо беше използването на жаргон (мегатрудно и др.) и неспазена пунктуация (най-дразнещо пред че). Според мен Силвия е трябвало да избере някой по-опитен (спортен) журналист да напише спомените й.
Най-хубавата планинска книга, която съм чел. С всяка страница имаш усещането, че това не може да се случи, няма начин, няма как, но авторката някак не просто го е измислила, а го е преживяла. Богата е на емоции и имаш усещането, че си там.
Надявам се книгата да бъде преведена и на други езици, защото е чудесна.
Откровената история на една необикновена и много силна жена. Респект за мотивацията, духа, уменията и постиженията! За мен това е една от най-вдъхновяващите истории и съм горда, че Силвия е българка! Силвия, благодаря ти, че те има и сподели историята си с нас, читателите! 🙏