И винаги любовта

by Ина Иванова, Иво Рафаилов (Illustrator)

„Не тръгва ли понякога времето срещу търсача, не му ли показва на ъгъла част от лицето си, не разкрива ли в дребна ежедневна случайност забулените следи на предстоящото?“
А не е ли любовта единственият възможен начин да прекосиш живота?
Героите в тези разкази познават самотата, но не се боят от проявленията на обичта.
Сборникът „И винаги любовта“ съдържа утешителните и понякога смешни истории на хора като всички нас. Които се влюбват внезапно, разочароват се, губят любим или откриват собствената си уязвимост. Които умеят да си тръгнат от някого, дори когато боли. Или да дадат обичта си на родител, когато се нуждае от сили.
Защото любовта е дар, скрита възможност да променяме света – всеки ден с малко. Но завинаги.

Genres: Short Stories, Bulgarian Literature

144 pages, Paperback

Published November 1, 2023

About the author

Ина Иванова е родена в Димитровград. Завършила е „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Живее и работи в Пловдив.
Публикувала е в сп. „Родна реч“, сп. „Глоси“ и „Литературен вестник“, както и в сборниците „Друга вода“ и „6+“. Има награди от конкурсите „Веселин Ханчев“, вестник „Пловдивски университет“, „Моите нови пет стихотворения“, „Яворови дни“ – Поморие и др.
Член е на Пловдивска Поетична академия „Добромир Тонев“ от създаването ѝ. Редактор на сп. „Но поезия“.
Автор на книгите с разкази „Право на избор и други проклетии“ (Арс, 2009) и „Името на неделята“ (Жанет 45, 2012), а също и на романа „Кар Танеси“ (Public Republic, 2014).

Reviews

[Рени Бакалова · Rating 5 out of 5]

Вечер, когато светът притихва, сутрин, преди още да е зажужал - така се четат разказите в "И винаги любовта" на Ина Иванова. Обгръщат те както чаша чай в зимен ден.
Обичам такова писане - за малкия човек, с неговите чудеса и чудатости, ежедневни битки, болки и блясъци. Всеки разказ е една различна малка вселена. Като тънка свързваща нишка през всеки от тях свети любовта - в различните си форми и значения, но винаги способна да моделира реалността по още един, по-топъл начин.
Това е човеколюбива книга - героите й имат своите особености, страхове и желания и Ина Иванова ни ги показват като тих наблюдател с деликатно око за детайла и цветовете. На някои страници ще плачете, на други ще се смеете - досущ както е в живота.
Страници, които ни напомнят, че заслужаваме обич такива, каквито сме. Че всичко около нас е толкова страшно, колкото му позволим. И че всяка една малка, лична история, е парченце от големия пъзел и е значима.
Внимателно разказване, обърнато към вътрешния свят. Без да му дадем глас не бихме могли да растем.

[Зорница Иванова · Rating 5 out of 5]

Радвам се, че точно с тази книга приключих старата година и посрещнах новата. В разказите на Ина Иванова се проявяват многото лица на любовта, понякога класическата, задължителната любов, понякога любовта към себе си, която отключва силата да си тръгнеш или да заявиш мястото си. Особено ми харесва колко актуални са историите. Няма излишно поетизиране на миналото, Ина Иванова показва, че човекът тук и сега е герой, важен е, има защо да бъде разказан.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Щастлива съм, че това е книгата, с която изпратих читателската си година. Тихи, спокойни и толкова докосващи разкази. Обичам поезията на Ина Иванова и с пълна сила пренасям любовта си и към прозата и.

Най любими ми станаха:

“Списък на нейните мечти”
“Моя малка Юпер”
“I Giorni”

“Нещо наоколо сякаш се размести, нещо скрито и дяволито премина като леден полъх под прага на мансардата му. Чак с костите и вените си той почувства, че светът е несигурно и несериозно място, че зимният вятър и жежкият летен въздух са привидност, че терзанията му са били езеро, през което неусетно е преплувал, и вече няма смисъл да се обръща назад. Че най-накрая обича Алба, както се обича сняг - с непогрешимата увереност, че е най-красивият сезон, но после животът продължава. И нито успехите, нито пораженията имат особен смисъл.”

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Много ми харесаха разказите на Ина Иванова. Изпипана работа.

[Krissy · Rating 5 out of 5]

Езикът в тези истории шепти с мекотата на бриз, който носи облекчението в горещ ден, но може да бъде и предвестник на летния дъжд. Ароматите на билки, цветя и пясък се смесват с нишките на толкова съдби на герои, за които те е грижа и остават с теб много по-дълго от няколко страници - мечтаеш с тях да посадиш гора, да им припомниш да се погрижат за себе си, молиш се да довършат дървената играчка и летата им да са безкрайни.

Непрестанно осъзнаваш, че Те са Ти и лятото наистина е вечно.

[Камелия Панайотова · Rating 5 out of 5]

Топли, светли и меки разкази. Написани премерено, с красив и увлекателен език, с красиви и истински сюжети. Чудесни!

[Pati · Rating 5 out of 5]

"Хубаво е да си в полезрението на Бог." <3

[Юлия · Rating 4 out of 5]

3.50⭐

[Kristina · Rating 2 out of 5]

Хареса ми като усещане и привкус след завършването на разказите, но като цяло не бяха истории, които ще останат в съзнанието ми.

[Невена Дишлиева-Кръстева · Rating 5 out of 5]

Новата книга на Ина Иванова се е сгушила във всички предишни. Преструва се на проза, но си е чиста поезия. В нея се усеща вкуса на повечето съставки, характерни за писането на Ина изобщо: безупречен усет за композиция, деликатна, ненатраплива случка, около която се заплита цялата история, герои, които заживяват в реалността на собствения ни живот, финали, които казват достатъчно, но и оставят достатъчно на въображението. И под всичко това, в дълбокия разказвачески казан, остава да къкри нещо, чийто вкус небцето трудно може да определи, но което те кара да искаш още, да поглъщаш жадно страница след страница. Може би се дължи на онази съзерцателна наблюдателност, която заразява със спокойствие и желание да се отдадеш изцяло на текста. Или на премереното, добре овладяно чувство, с което разгръща сюжета – без кресливи обрати, без показни трикове за привличане на вниманието. Но пък с изрядно свършена проучвателна работа – все едно дали героите разгадават знаците на пустинята, работят „суха игла“, свирят Il Giorni или катерят Синаница. Историите в този сборник следват фините нишки на свързаност помежду ни, разгръщат живота като платно, което сами запълваме със смисъл. И разбира се – винаги – разказват любовта. Но любовта в нейния вселенски смисъл – като обич и нежност, като модус вивенди. Любовта като връхчето на иглата, върху която се крепи света (ни).

[Диана Маркова · Rating 5 out of 5]

Тези разкази не са за това как живеем всеки ден; тоест – и са, и не са. Не са, доколкото никак не носят дребнотемието в себе си, а също и поради това, че в тях има повече празнична сладост, отколкото делнична сухота. Дори сред развалините на развода има слънце и колкото и да се питаме "защо, за бога, беше всичко", празникът ще продължи.
Начинът, по който Ина умее да надскочи болката, проличава по погледа отгоре – като от покрива на висок жилищен блок тя хвърля лъскав поглед на съдбите долу, така наскърбяващи ни понякога. А и всяка болка е така естествена; не носи срам и съжаление, само тъжно се увива около глезените. И всеки следващ разказ е още едно уловено перо от гълъб. Още малко пяна във ваната. Още една роза, чийто аромат да вдишаме. Още една пустиня за прекосяване; още едно хвърляне на заровете. Още едно предизвикателство от играта, на която и големите играят. Но за да играят, е необходимо да носят и малко безумие в себе си. Ина всеки път намира най-точните и в същото време благозвучни думи. Изреченията ѝ са гердани от малки аквамаринчета. Но това е нейният стил; един вид запазена марка. Ако в литературата има брандове – като в рекламата, то мнозина от нас биха брандирали стените и таваните си с фосфоресциращи корици от книгите на Ина.