В многовековната история на България е изграден истински пантеон от бележити личности: владетели и държавници, политически и духовни водачи, писатели, художници, военачалници, в по-ново време и учени, музиканти, спортисти…
За българската нация, обаче, първостепенна личност категорично е стратегът и творец, и водачът на националната революция Васил Левски, човекът, който още за своите съвременници е олицетворение на волята за свобода и демокрация. Личността на Васил Левски продължава и ще продължава да привлича вниманието на нацията, да събира в себе си онова родолюбие и отдаденост на една свята кауза, за която си заслужава да се живее. И да се умре, на което са способни малцина от нас… И това е доказателство за безсмъртието на идеите на Апостола на свободните българи.
Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат. В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.). Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.
Доколкото разбрах, "Фермата" е някакво телевизионно състезание в риалити-формат. Защо телевизионно състезание в риалити формат издава книга, при това книга за живота и делото на Васил Левски, не мога дори да започна да гадая.
Без да гадая обаче, можах да предположа с голяма степен на точност, какво ще представлява тази книга. А именно - романтизирано, хвалебствено слово за Васил Левски, па ако и стъпващо на реалната история на живота му. Всъщност може би така е трябвало да кръстят книгата, както едно време житията на светците: "Хвалебствено слово пресветаго апостола".
Ако искате да се запознаете с живота на Левски, ще успеете да го направите, но хвалбите по негов адрес ми идват много. Книгата не го представя като човек, а като някакъв романтизиран герой и идеал, по-скоро комиксов супергерой, който е супер-добър, супер-морален и супер-еднолично спасител на света.
Ама сигурно хората, които гледат телевизионни състезания в риалити формат, така ги харесват книгите (или поне 10-те процента от тия хора, които изобщо четат книги).
„Девет годин той скита се бездомен, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст, го- тово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робс- ката страна..."
4 звезди, най-вече заради тематиката и цялостното проследяване на живота на Апостола на свободата.
Като минуси бих изтъкнал леко хаотичното повествование на места и множеството споменати личности просто като имена (без каквито и да в било подробности за самите хора), което мен лично ме затрудни да следя историята и приноса им към нея.
Също така, редакторът на тази книга (това конкретно издание), ако изобщо има такъв, е за порицание. Скандално е да има грешка/и на почти всяка страница, в книга като тази. Още повече, предвид самия стил на изданието, имайки претенциите да е луксозно. Мен лично, това ме издразни доста, четейки книгата.