Колкото и да ми се иска да опиша тази книга в едно изречение.. няма как да го направя. "Животът на свещ разстояние" е книгата, която чета всеки ден. Няма как да ти омръзне. Невъзможно е да стоиш настрана. При всеки следващ прочит редовете на разказите събрани в нея се гравират върху душата и сърцето ми. Бела Велчева е от онези автори, които взимат писалката, вдигат ръка и сътворяват върху листа хартия цял нов свят. От онези автори в, които умеят са разказват. Но недейте да я бъркате с разказвачите. "Животът на свещ разстояние" е... Всичко.
Животът е вяра,молитва и плам. Животът е крехък, затрогващ,преходен,изпълнен с надежда,с устрем и трепет, и с топлина-точно като една горяща свещ в църковния храм.
"Животът на свещ разстояние" е толкова дълбоко затрогваща,толкова безцеремонно истинска,толкова жива. Това е разказ за самия живот,такъв,какъвто е-многолик и пъстър. В разказите на Бела Велчева има от всичко по малко-тъга,обич, обрати,драматични съдби,българска действителност,родна красота,емигрантски неволи. Бела е умел разказвач,който пише за животът,такъв какъвто е:"на свещ разстояние". За вярата и за любовта,за мечтите и истинските ценности,за семейството и човешките взаимоотношения,за самотата,за борбата и превратностите, за всичко. Целият човешки живот може да се побере в тази малка книжка с разкази. Чудесен дебют на Бела, с която интернет ни срещна случайно (или пък не съвсем),защото аз не вярвам в случайните срещи. Прочетох книгата за един ден, защото не можех да затворя страниците, исках да чета още и още,да се потопя в животът на героите,да съпреживея техните мъки и тяхното щастие. Смях се на толкова автентично описаната родна обстановка,познати спомени от нетолкова далечното минало,каквито имам и аз. Животът на свещ разстояние е като откровение за самия живот.