Защото говорехме немски

by Евелина Ламбрева Йекер

Началото на романа въвежда в преживяванията на едно семейство, което лети към България за погребение. Разказването е в аз-форма. В самолета Иглика Мелничарова, по професия психиатър, омъжена за швейцареца Кристиян, си припомня събитията от изминалата нощ, тревожен разговор по телефона и отново преживява внезапната смърт на баща си. Отначало тя упорито отказва да отиде на погребението му, но Кристиян и синът й от първия брак, Веселин, успяват да я убедят да тръгне с тях.

Пътуването към дома е и завръщане към травмите от миналото. Романът търси причините един баща да заявява любовта си по абсурден начин. Повествованието проследява мъчителното наслояване на омразата в душата на дъщерята, която плаща скъпо отказа си да бъде обект на манипулации от бащата, говори за драмите на човека, скрил се в света на илюзиите си, за да оцелее. д-р Мелничаров, бивш възпитаник на елитното Deutsche Schule в Пловдив от преди 09.09.1944 година, фанатично обича немския език, фанатично полага усилия и дъщеря му да научи перфектно този език. Тази неуместна и наказуема в годините на току-що победилата социалистическа революция любов към немската култура съсипва личността и бъдещето на един лекар, потомък на бежанци от Одринска Тракия. Той отказва да гради кариера като активист на Държавна сигурност. Така отражението на бащината драма върху дъщерята ще окаже решаващо влияние върху житейските й лъкатушения в годините на ранния посткомунизъм, които са разказани ретроспективно. Това е житейският сюжет на българска емигрантка, в който се вплита историята на забранената от собствения й баща любов към България.

Роман за наказаната любов, която ражда омрази, и за това, как и защо човекът се научава да мрази. Роман за омразата, но написан с любов, когато омразата си тръгва след смъртта.

140 pages, Paperback

First published January 1, 2011

About the author

Евелина Ламбрева Йекер е родена на 09.05.1963 г. в гр. Стара Загора. Завършва Английска езикова гимназия в гр. Русе през 1982 г. и медицина в гр. Плевен през 1989 г. От 1996 г. живее в Швейцария. Доктор на медицината от 2002 г. В момента работи като психиатър-психоаналитично ориентиран психотерапевт и сексуален терапевт на индивидуална практика в гр. Люцерн. Успоредно с това преподава като клиничен доцент в Катедрата по психосоциална медицина на Университета в гр. Цюрих. През 2005 г. завършва тригодишния Колегиум "Gender Studies" към Университета в Цюрих с втори дисертационен труд. Автор на стихосбирките "Скок към слънцето" (2006), "Затворен прозорец" (2007; в сръбски превод, 2008), "Между Матерхорн и Шипка" (2007), "Sammle mich..." (нем. ез., Цюрих, 2008), на сборниците с разкази "Влакът за Амстердам" (2008), "Unerwartet" (нем. ез., Люцерн, 2008), "Бунище за цигулки" (2009), на романите "Защото говорехме немски" (2011), "Обядът на семейство Щум" (2012), "Войната на майките" (2014). Член на Съюза на швейцарските писатели и на Съюза на швейцарските лекари-писатели от 2008 г.

Reviews

[Емилия · Rating 4 out of 5]

Чудесна книга! Когато майка ми ми я препоръча, подходих с недоверие. Книга, излязла през 2001 година, намерена в кашонче за 2 лв - вероятно не е нещо, което ще задържи вниманието ми. Но "Защото говорехме немски" е прекрасна книга, която се чете на един дъх. Езикът е лек, бих го нарекла "език на душата". Без голями претенции, без заплетен сюжет - плавно и леко обръщах страница след страница.