Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно – но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана… Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него:
Почит към словото и любов към хората. Струва си да събираш само златото на приятелството. Получава само този, който дава. Ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на другарството. С празна пушка бива, с празни очи – не.
Йото Пацов е роден на 28 декември 1949 г. в София. Първите си творби публикува в началото на 60-те години на XX век в детски и средношколски издания.
Последователно е главен редактор на в. „Вселена от тайни“, в. „Светлоструй“, в. „Фактор“, сп. „Стил на живот“, сп. „Свети Валентин“, сп. „Усури“, в. „Окото“, сп. „Ексклузив“, ТВ „Центрумгруп“, списание „Лов и риболов” и вестниците „Рибар” и „Наслука”.