Пансионът на Мария Г.

by Александра Тодорова, Антония Любенова, Ели Лозанова

Тийнейджърките Савана, Донка, Алекса и Елисавета са жертви на различни престъпления. С помощта на отдадения полицай Свиленов те намират убежище от преследвачите си в затънтената селска къща на Мария Г. – жена, оказала се по неочакван начин свързана с тях. Четирите момичета са съвсем различни. Едната е дъщеря на богати хора, другата – на цигани, циркови артисти, третата е изгубено дете, а четвъртата – момиче с лоши родители. Какво всъщност е общото между тях?

Създаването на книгата има интересна история. Авторите са група ученици от Монтана, които основават Клуб за любители на кафе и дебели книги, с ментор Ели Лозанова. Всеки от тях пише от името на своя герой в романа, като по този начин историите звучат автентично и различно от останалите. Резултатът е ярък криминален роман, изпълнен с напрежение и засягащ важни за обществото теми.

Genres: Bulgarian Literature

424 pages, Paperback

First published January 1, 2023

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Изключително приятно ме изненада този роман и няма как да не поздравя ментора на проекта – Ели Лозанова, майсторски успяла да спои историите на шестимата любители на кафе и дебели книги в абсолютно консистентно цяло. Признавам си, че преди да го подпукам изпитвах известни притеснения, парил съм се неведнъж с нескопосана родна остросюжетна проза, а тук все пак говорим и за писания на ученици, но качеството на текста се оказа безапелационно добро и страниците полетяха в задъхано темпо. Прелюбопитна тема – отвличания на деца, колоритни герои, произхождащи от различни социални прослойки, интересни обрати, достойни за всеки книжен представител на жанра… Голямо, ама наистина ГОЛЯМО БРАВО!

И сега, двете ми дребни забележки (опитал съм се да погледна сюжета с редакторско око):

👉 броят на изчезналите деца, отнесен към времевия период, беше нереално висок. Направих елементарна калкулация и излезе горе-долу по едно дете, изпаряващо се всяка седмица в продължение на пет години. Няма начин, колкото и да се покриват престъпленията, да не светнат лампичките по всички етажи в системата, та чак до върховете на ресорното министерство. А документацията, свързана с двеста и кусур отделни полицейски разследвания би трябвало да запълни поне един апартамент, т.е. трудно може да се вземе и скрие само срещу бърз подпис от деловодството… Трийсетина случая (горе-долу по дете на месец и половина-два) лично на мен щяха да ми прозвучат доста по-реалистична бройка…

👉 хронологичните несъответствия – не е упоменато изрично кога точно се води действието, но все пак се ориентирах от информацията, подадена за едно от децата. Намерено на седми септември (неделя), с уточнението, че през оная година и 9 септември е бил почивен ден , сиреч (изхождайки от податките за настоящето) говорим за времената малко преди Прехода. Проверих в календара така упоменатите дати и получих 1986. Детето по онова време е на 3 години, сега е на 17 – т.е. ако вярваме на сметките говорим за 2000 година. Но пък имаме Бъдни вечер в петък, която се е паднала така през… 2004. И, да, полицаите в романа още са с военните чинове - полковници, лейтенанти и пр. (девоенизирането става 2005 или 2006), обаче се мярка (макар и само на две-три места) фейсбук, който наистина е открит през февруари 2004, но в България навлиза мааалко по-късно…

Както и да е, не ги пиша тия неща за да се заяждам и те по никакъв начин няма да променят високата ми крайна оценка, просто ми стана любопитно аз ли бъркам сметките, или авторите лекинко са се омотали.

[Lina Mileva · Rating 5 out of 5]

Изключително увлекателна книга! Докато не затворих и последната страница, все се чудех как да открадна няколко часа от времето си, за да чета от нея. и много интересен проект, не съм чувала за друг подобен.