„Основната цел обаче си остава борбата за gloire – вездесъщата слава и престиж, основния ресурс на крале и императори от времената на Стария режим, една концепция, която дори Революцията не успява да пречупи.“
Тази книга се преживява не като биография на един-единствен човек, а като нещо много по-глобално – история на Франция, история на Европа, история на трансформацията на идеите и преломните събития, свръхконцентрирани за има-няма 15 години, и е една от най-добрите исторически книги, които съм чела. Отдавна не бяха попадала и на сериозна историческа книга, която просто да ме остави във възторг.
Стилът на Александър Стоянов е четивен, афористичен, игрив и би се харесал много дори на хора, които не са вманиачени по историята. Причината – просто така следва да се описват събития, личности, процеси. Фактите, ясно и последователно представени. Коментарът на събитията – навременен, нито твърде пространен, нито прекалено лаконичен; прилича на онези спокойни и уверени гласове зад кадър в историческите документални филми. Описанията на битките – истински душевен пир за интересуващите се от военна история, подробно и сочно предадени, без традиционното за жанра оплитане кой къде е в цялата схема, географски и тактически. Може би съм повлияна и от книгите за Шарп, но за мен това е и периодът от историята, в който са най-интересните за описване и четене битки.
Но анализът на поведението, манталитета, характера и чувствата на нашия герой са безспорно най-любимата ми част от изследването. Наполеон е коварен обект за описване – едновременно е много познат, предъвкан в книги и филми, абстракция и символ, едва ли не отделен от човешкото същество от плът и кръв, и в същото време твърде малко се знае какво стои зад чудовищната му амбиция, военния му и административен гений и закваската, от която е направен този така привлекателно некрасив корсиканец. Не можеш да го харесаш. Не можеш и да не го харесаш.
Написването на толкова всеобхватен труд, който предполага изчитането на огромно количество материали, и който да звучи свежо, съвременно, лишено от всякакъв сухарски академизъм, е абсолютен подвиг и задава стандарт за това как следва да се пишат исторически книги. Последните, които прочетох бяха безспорно образоващи, но винаги имаше нещо малко, но осезаемо дразнещо в стила или структурата им.
Книгата прави смело крачка назад към причините и хода на Революцията, преди да се захване с основния герой, като с разгръщането на военните му кампании и вътрешни реформи набира такъв скоростен драматизъм, че се чете като роман. Самият Наполеон е четириизмерен, огледан отвсякъде и поднесен жив и туптящ на читателската тепсия. Бон апети, читателю! Завиждам ти.