Началото на XIII век. "Вратите на Царевец" се отварят и ставаме свидетели на време, когато един цар е безсилен да осъзнае, че не може да бележи летописа на отечеството със свой знак, защото е недостоен. Един цар, който гони еретиците като беззаконници, а сам изпада в беззакония. Цар Борил--узурпаторът, който иска да укрепи царството, опирайки се не на своя народ, а на неговите врагове. Време, когато трябва да избира между честта и беззаконието, да се отслояват принципи и идеали, да се воюва за справедливост и хармония на човешките отношения. Време на надеждата, че прогоненият законен цар ще се върне. Ще се върне Иван Асен II от Галиция и ще разшири границите не само на България, но и на българския дух.
Иван Тренев е роден на 2 ноември 1931 г. в гр. Дупница. Утвърждава се като един от водещите съвременни български поети, след което творческите му търсения навлизат в полето на прозата. Той е дългогодишен редактор в БНР и в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. След демократичните промени става частен издател. Член е на СБП. Иван Тренев е автор на повече от 50 книги поезия и проза, с които печели сърцата на читателите и признанието на критиката. С напрегнатия си сюжет и с изострената си чувствителност към престъпленията на българския преход романите му „Миграция на акулите“, „Магнат“ и „Триумфът на хиените“ стават абсолютни бестселъри. Историческите му романи „Пепел от чемшир“, „Вратите на Царевец“, „Българските свети мъченици“, „Опустошение“, „Наследниците на Иван Асен ІІ“, „Жадни сърца“ и „Спартак – синът на Медика“ вълнуват с художествените си прозрения и ни правят съпричастни с най-драматичните страници в българската история.
Рядко ми се случва да оставя книга наполовина или да ми се иска изобщо да не бях я започвала, но „Вратите на Царевец“ беше истинско мъчение за мен. Имах големи очаквания за исторически роман, който да ме потопи в атмосферата на средновековна България, но реалността се оказа съвсем различна.
Ето основните причини за слабата ми оценка: • Изключително тежък и тромав език: Стилът на автора е толкова претрупан и архаичен, че на моменти губех нишката на изречението още преди да стигна до края му. Вместо да се наслаждавам на историята, трябваше да се боря с текста. • Липса на динамика: Сюжетът се развива прекалено мудно. Очаквах интриги, битки и силни характери, но вместо това получих безкрайни описания и сухи диалози, които не водеха до никъде. • Плоски персонажи: Не успях да се привържа към нито един герой. Всички ми се сториха някак схематични, без истинска дълбочина или емоция, която да ме накара да ми пука за съдбата им.
В заключение: Тази книга беше пълна загуба на време за мен. Може би би се харесала на хора, които обичат строго академичен или много специфичен ретро стил, но за средностатистическия читател, търсещ интересен исторически сюжет, тя е по-скоро досадна. Не бих я препоръчала на никого.
Като дете бях чела Иван Тренев, и се радвам, че преоткрих романите му. Вратите на Царевец представя драматичен, но и много интимен портрет на Борил, непопулярния български цар. Докато в други романи, например, в поредицата от Фани Попова-Мутафова, образът на Борил остава някак далечен и други герои са в центъра, тук неговите най-тайни мисли, надежди, и страхове са разкрити без да е пожертван по-общия социално-исторически контекст. В своя типичен, майсторски стил на разказване, Иван Тренев успява да съчетае поетични и философски елементи с епични събития.