Несвършващо време. Спомени

by Петър Стоянович, Peter Stoyanovich

„Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз.“
Петър Стоянович

В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали топки да изрекат или да признаят в прав текст. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя.

392 pages, Hardcover

Published October 26, 2023

Reviews

[Райна Максимова · Rating 5 out of 5]

Много са достойнствата на тази мемоарна книга. На първо място, авторът спазва обещанието си за четимост на текста. Написана с чувство за хумор, макар на места да не успява да избяга от преренциозността, Петър Стоянович ту елегантно, между другото, ту остро и преднамерено, развенчава мита за миналото като идеал, сваля маската на не една звезда (включително близки роднини) и рисува един доста реалистичен "червен" пейзаж на България от неговото детство и младост.

[Kiril · Rating 4 out of 5]

За всички, които са чували за Петър Стоянович не е изненада, че това е една безкрайно занимателна книга, написана с присъщият му хаплив тон и демонстрация на униикално дар слово. Начинът по който описва комунистическото минало с неговите отличителни черти на привидно спокойствие и безвремие, но без да даде повод за носталгия, поради простата причина за липсата на алтернатива е брилянтен. Преживяванията му в българската казарма, призвана да направи от момчето мъж, първото пътуване до капиталистическа страна (Гърция) , погледът от кухнята към живота свързан с много известни български интелектуалци с които неговото семейство е имало контакт, както и много други примери правят от книгата смес между автобиография и летопис на епохата. Особено трогателни са срещите му с царя и царица Йоана в изгнание и след това. Наред с всички достойнства, искам да отбележа, че понякога желанието му да търси метафори и сравнения в исказа са твърде натрапчиви и понякога досадни или не на място. Усеща се непрекъснат стремеж към една оригиналност, която понякога идва в повече. Великолепна книга, която изисква и определена готовност от читателя, да осмисли и да се наслади на текста.

[Ramis Myumyun · Rating 4 out of 5]

Винаги съм се възхищавал на пъстрия изказ на професор Стоянович. Смесица от искреност, самоирония, ерудираност и оригиналност, неговото писмено слово определено е дар за всеки читател(а когато говори - за всеки слушател). Мемоарите му са написани наистина увлекателно. Човек на моменти искрено съпреживява някои от случките и събитията, които са съпътствали житейския път на автора.

Единствените “минуси” за мен са прекалената завоалираност и сравненията с непонятни за мен хора, събития и процеси, които за да бъдат разбрани от читателя изискват интелектуален багаж приближаващ се до този на г-н Стоянович. Но това отчитам колкото за негова “грешка”, толкова и за свой личен “дефицит”.

Искаше ми се да прочета повече за годините му в политиката, но предполагам ще има втора част(за което загатва и самият автор), в която разказът ще бъде довършен. Казвам довършен, защото тази му книга обхваща живота му от ранно детство до края на следването му във Виена. А това далеч, не е целият житейски път на професора.

[Margarita · Rating 3 out of 5]

Книгата не е лоша, но за мен е скучно написана, предвид колко забавен е авторът в интервюта, имах очаквания да е така и в книгата. Описанията на бита в соц-а за мен бяха твърде обстойни и отегчителни, но може би за хора, които знаят малко за това време, ще са полезни и интересни. Хареса ми, че авторът назовава директно факти, събития и имена. Като цяло книгата си струва да се прочете, но поне при мен бърви бавно.

[Panayot Panayotov · Rating 5 out of 5]

Ювелирен разказвач. И да, знам че звучи клиширано това определение, и знам че вероятно е “лустросал” някои от историите, но при все това дава поглед на годините от 70-те до ранните 90, през погледа на един остроумен и приятен млад мъж.
И пак - страхотно дар слово и перо.

[Ana Karlsreiter · Rating 3 out of 5]

Нужни са такива книги, но тези спомени за Соца са надценени и….изключително скучно написани.

Много по- интересна ми се стори частта за студентските години на автора във Виена. Абсолютно автентични и забавни.

Срещата с царското семейство е също нещо, което заслужава много повече внимание.

[Petar Kalpakchi · Rating 5 out of 5]

Приятно четиво! Леко и четимо!

[Stanislav · Rating 5 out of 5]

Много приятна и елегантно написана книга, а много софиянци на и над 50г. могат да припознаят себе си и част от своето минало в разказа на автора.

[Селина Йонкова · Rating 3 out of 5]

петър стоянович е от оная порода, които блестят говорейки и не са на същото ниво, пишейки, това е впечатлениено с което останах от “несвършващо време”.