What do you think?
Rate this book
Тук живее Йожи
„Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70-те през шемета на 90-те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас.“
Биляна Курташева
„В „Тук живее Йожи“ историите са споени една за друга с лепило със златен прах. И това е златният прах от приказките на детството, който може утешително да заглажда режещите пукнатини на човешките болки – някогашни, днешни, бъдещи… И може да опази сърцето цяло, докато то, като авиатор в блестящ самолет, се рее сред безкрайните кръгове на паметта, за да търси своя дом. Дом, в който плачът казва на надеждата
„Прегърни ме здраво!“. Нежна, искрена, чудесна книга!“
Гергина Кръстева
Биляна Курташева
„В „Тук живее Йожи“ историите са споени една за друга с лепило със златен прах. И това е златният прах от приказките на детството, който може утешително да заглажда режещите пукнатини на човешките болки – някогашни, днешни, бъдещи… И може да опази сърцето цяло, докато то, като авиатор в блестящ самолет, се рее сред безкрайните кръгове на паметта, за да търси своя дом. Дом, в който плачът казва на надеждата
„Прегърни ме здраво!“. Нежна, искрена, чудесна книга!“
Гергина Кръстева
- GenresBulgarian Literature
184 pages, малък формат, меки корици
Published December 5, 2023
5 people are currently reading
49 people want to read
About the author
Надежда Радулова
32 books14 followersНадежда Радулова е българска писателка.
Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм.
Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.
Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон.
Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм.
Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др.
Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
January 28, 2024
Точно от такава книга имах нужда в януарския мрак - топла, вълшебна, сантиментална и поетична. Искам още!
June 19, 2024
Лирична (може би авто-?) биография в проза от появата на земята до разтварянето във вселената, изпъстрена с фантазии и прозрения, един вид предварителни срещи с вечността. По принцип не си падам по такива мащабни платна с генерални изводи за живота тип "Малкият принц", но тук не мога да не оценя високото качество на текста.
"Па-дьо-дьо на крилото на "Месершмит" направо много ми хареса с преливането на една обикновена романтична история в парабола за това колко ненадеждна е паметта и все пак колко истина за нас самите има в подмените, които правим. Разказът за отмъщение "Нещо сладко преди лягане?" пък се приближава до любимите ми крайности - бруталност, крещяща несправедливост, разчовечаване. И един дребен, но радващ елемент - в токсичната ни (анти)феминистична култура, където е прието момичетата да се хвалят, че още като малки са предпочитали играта на топчета пред къпането на кукли, приветствам куража да заявиш: "В интерес на истината не си падах и по момчешките игри." (в "Леля Печка").
Съгласявам се с две ръце и с визията за бъдещето на човечеството в "Приношение" - антиутопия, в която стойността на човека и правото му да живее вече съвсем буквално се оценяват по приноса му за обществото. Не виждам как обаче авторката може да я споделя, при положение че единственият недостатък на героинята й е свързан с обслужване на личния интерес (в "Рожденият ден на Розина"). Още в следващия разказ, "Коприва", да си дадеш предимство вече е съвсем изключено като морална опция и майките, които фокусират обичта и грижите си само върху собствените си деца, са видени като злодеи.
Като не броим това озадачаващо противоречие, няма съмнение къде стоим по политическата ос. Макар и не толкова явно като в Бимбаловия "Млък" примерно, се придържаме към задължителния спектър "домашно насилие-куиърнес-миграция-мултикултурност-актуални военни конфликти-климатични промени" и за мене това лишава от дълбочина историята, започнала като лична. А щеше да ми е интересно да разбера повече за самотното момиченце, отгледано от баба и дядо в късния соц, когато на децата в още по-голяма степен не се казваше нищо, за да не го издрънкат където не трябва. За това как се е принудило да попълва липсите от въображението си и е преврърнало този навик в съдба и може би - призвание?
"Па-дьо-дьо на крилото на "Месершмит" направо много ми хареса с преливането на една обикновена романтична история в парабола за това колко ненадеждна е паметта и все пак колко истина за нас самите има в подмените, които правим. Разказът за отмъщение "Нещо сладко преди лягане?" пък се приближава до любимите ми крайности - бруталност, крещяща несправедливост, разчовечаване. И един дребен, но радващ елемент - в токсичната ни (анти)феминистична култура, където е прието момичетата да се хвалят, че още като малки са предпочитали играта на топчета пред къпането на кукли, приветствам куража да заявиш: "В интерес на истината не си падах и по момчешките игри." (в "Леля Печка").
Съгласявам се с две ръце и с визията за бъдещето на човечеството в "Приношение" - антиутопия, в която стойността на човека и правото му да живее вече съвсем буквално се оценяват по приноса му за обществото. Не виждам как обаче авторката може да я споделя, при положение че единственият недостатък на героинята й е свързан с обслужване на личния интерес (в "Рожденият ден на Розина"). Още в следващия разказ, "Коприва", да си дадеш предимство вече е съвсем изключено като морална опция и майките, които фокусират обичта и грижите си само върху собствените си деца, са видени като злодеи.
Като не броим това озадачаващо противоречие, няма съмнение къде стоим по политическата ос. Макар и не толкова явно като в Бимбаловия "Млък" примерно, се придържаме към задължителния спектър "домашно насилие-куиърнес-миграция-мултикултурност-актуални военни конфликти-климатични промени" и за мене това лишава от дълбочина историята, започнала като лична. А щеше да ми е интересно да разбера повече за самотното момиченце, отгледано от баба и дядо в късния соц, когато на децата в още по-голяма степен не се казваше нищо, за да не го издрънкат където не трябва. За това как се е принудило да попълва липсите от въображението си и е преврърнало този навик в съдба и може би - призвание?
February 10, 2024
Истории кръгове. Животът от преди паметта до езика.
“— А не е ли много трудно да живееш в такава приказка, чийто край е хем добър, хем лош?
— Не и докато хем си в нея, хем я разказваш. Така все едно влизаш в тъмна стая с широко отворени очи, за да изплашиш стаята, преди тя теб да изплаши.”
“— А не е ли много трудно да живееш в такава приказка, чийто край е хем добър, хем лош?
— Не и докато хем си в нея, хем я разказваш. Така все едно влизаш в тъмна стая с широко отворени очи, за да изплашиш стаята, преди тя теб да изплаши.”
February 21, 2024
Да, това действително е "роман в 21 разказа". И нищо, че Йожи е привидно съшиващата нишка, веднъж дете – вероятно с прототип самата Надежда Радулова, друг път млада жена, майка, наблюдател или в ролята на възрастната съседка, Йожи е преди всичко знак за човешко присъствие във всеобщата ни история (онази, която Борхес с милостиво отстранение именува "на безчестието").
Светът в "Тук живее Йожи" е съноподобен, омесен от въображаемо и въобразено, от думи и носталгии, от изгубени любими хора, чай с мед, снегове и танц върху крило от Месершмид, от безкомпромисна историчност и митологеми (представете си русалка, за чиято поява се пишат свидетелски показателния, впромем с пропадания в документацията/ смисъла). Свят, в който приказката, дистопията и споменът са равноправни съставляващи. Свят, който държи сметка за невидимото, за отсъстващата "дванайста врана", на чието място диша пустотата.
И все пак това са 21 разказа, които внимателно разгръщат отделни, интересни за читателя сюжети.
Скрито обаче тези 21 истории са оттласкване от твърдата материя на единствено вярното. Защото допускат, дори легитимират пробива на други реалности.
Надежда Радулова ни поднася разказване, обърнато с горчива нежност към езика – защото щом приказката свърши, "Всяко нещо завинаги вече трябва да се нарича с истинското му име, колкото и тъжно да е понякога това". Но и защото паметта на Йожи "е по-дълга от живота ѝ [...] има спомени и от времето, когато всички ние вече ще сме си отишли".
Книга за препрочитане. Именно понеже в нея – освен Йожи – живее и времето. Колкото като набор от наративни техники, толкова и в паметта за случилото се
.
Светът в "Тук живее Йожи" е съноподобен, омесен от въображаемо и въобразено, от думи и носталгии, от изгубени любими хора, чай с мед, снегове и танц върху крило от Месершмид, от безкомпромисна историчност и митологеми (представете си русалка, за чиято поява се пишат свидетелски показателния, впромем с пропадания в документацията/ смисъла). Свят, в който приказката, дистопията и споменът са равноправни съставляващи. Свят, който държи сметка за невидимото, за отсъстващата "дванайста врана", на чието място диша пустотата.
И все пак това са 21 разказа, които внимателно разгръщат отделни, интересни за читателя сюжети.
Скрито обаче тези 21 истории са оттласкване от твърдата материя на единствено вярното. Защото допускат, дори легитимират пробива на други реалности.
Надежда Радулова ни поднася разказване, обърнато с горчива нежност към езика – защото щом приказката свърши, "Всяко нещо завинаги вече трябва да се нарича с истинското му име, колкото и тъжно да е понякога това". Но и защото паметта на Йожи "е по-дълга от живота ѝ [...] има спомени и от времето, когато всички ние вече ще сме си отишли".
Книга за препрочитане. Именно понеже в нея – освен Йожи – живее и времето. Колкото като набор от наративни техники, толкова и в паметта за случилото се
.
October 28, 2025
Въпреки че високо ценя поезията на този автор, тук останах разочарован.
Разбирам процеса на създаване на романа: отделни епизоди и мисли, писани разпокъсано, които впоследствие са били обединени с идеята, че това може да формира кохерентно произведение. Резултатът е текст, който наподобява роман. Този подход би бил приемлив, ако не беше натрапчивата активистка линия, която е толкова модерна напоследък.
Очаквах лична история за малкото момиченце, с която мнозина лесно биха се асоциирали, а не поредното четиво, съдържащо твърде откровена политическа пропаганда.
Това вместо да подпомогне, само вреди на книгата.
Разбирам процеса на създаване на романа: отделни епизоди и мисли, писани разпокъсано, които впоследствие са били обединени с идеята, че това може да формира кохерентно произведение. Резултатът е текст, който наподобява роман. Този подход би бил приемлив, ако не беше натрапчивата активистка линия, която е толкова модерна напоследък.
Очаквах лична история за малкото момиченце, с която мнозина лесно биха се асоциирали, а не поредното четиво, съдържащо твърде откровена политическа пропаганда.
Това вместо да подпомогне, само вреди на книгата.
March 29, 2024
Тук живее Йожи" е ужасяваща и безобразно красива книга. Този роман ми напомни, че някога съм била дете - с болките и венчелистчетата на детството. И че някога ще стана светлина, далечна и чиста. А междувременно - че има Бог знае какво още да се случи. Благодаря, Надежда Радулова. И за любопитството към съдбите ни, и за иглата, с която прободе отчаянието.
September 26, 2024
Много ми напомни на сладката книга Петмез. Тая бая зави и уж се оттегли от детството, ама изобщо не. Препратките към Пловдив, родени и неродени деца, много ме разплакаха, та си поплаках хубаво накрая, да ми олекне.
кой-знае
October 15, 2024Не е моята книга. Не че нещо му има, но стилът не е моят, т.е. мудно възприемам, все едно се опитвам да пия мед, някак не става без дъвчене.
December 12, 2024
Страхотна книга! Детето винаги живее в нас. Много смислена и прекрасно написана.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews