Разкази против забрава - Анти-некролози

by Тодор Костадинов

За хората в тази книга

В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев.

Затова Тодор Костадинов споделя: „Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които са се случвали между мен и моите герои, както със, така и без свидетели. Тези спомени са лично мои.

Знам, че са живи техните деца и наследници. Знам, че ще пиша за хора и ще споменавам имена, които са част от пантеона на националната ни история и култура. И все пак, това не са документални очерци, а разкази – живи истории с живи хора – част от моя живот, по един или друг начин, срещнал се с техния.

Героите на тази книга бяха хора на духа и перото... Просто в някакъв период от живота ми по някакъв начин съм се почувствал близък с тях. Дали те са почувствали същото, няма как да разберем. Аз съм писал за тях като хора, не като писатели или исторически личности…

Това не са нито очерци, нито биографии, нито автобиография, а случки и епизоди, които се опитах да превърна в разкази. Повечето от тях нямат свидетели и реших, че не мога да си позволя да отидат с мен в небитието. По обясними причини, измислици в тези текстове няма. Ще кажете, как тогава са разкази? Разкази без грам художествена измислица? И аз не знам. Ще видим…

Авторът е открил и установил контакт с децата и наследниците на всички, за които е писал. С уважение и чувство за дълг, той им е изпратил разказа анти-некролог за техния баща или съпруг, брат или сестра и е получил тяхното съгласие да го публикува.

288 pages, Paperback

Published January 1, 2023

About the author

Тодор Костадинов е роден на 4 август 1959 г. в град Сунгурларе, Бургаско. Животът му е свързан с Пловдив, където завършва Математическа гимназия и записва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 1984 г. завършва същата специалност в СУ „Климент Охридски“. Работил е като учител по литература в Кремиковци. От 1986 до 1992 г. работи като журналист в различни вестници и списания. В момента е собственик на фирма.
Печатал е свои произведения в почти всички литературни издания.
През 1986 г. дебютира едновременно с две книги — сборника разкази „Девет дни в Париж“ (изд. „Народна младеж“) и повестта „Забрави страха, Филипе“ (Военно издателство).
През 1996 г. след 10 години мълчание излиза от печат третата му книга „Признай, че мислиш за мен“ (изд. „Св. Георги Победоносец“), писана в началото на 80-те години на миналия век и обиколила почти всички български издателства преди 10 ноември 1989 г.
Романът „Софийско жителство“, писан през пролетта на 1984 г., има същата съдба.
„Софийско жителство“ е последната книга на Тодор Костадинов.
Той е и последната му среща с неговите читатели.

Reviews

[Деян Колев · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книга - бях се настроил да е в духа на "Сънят на сенките", но тук всичко е по-топло, по-човешко, по-земно. Разказите по спомените от съкровищницата на автора
са много приятни за четене, описаните личности са представени във прекрасна светлина, носталгично се усещат тези почти забравени времена, чиито съвременници бавно, но
сигурно изчезват. Напомнят ми на истории, които бих чул в кварталното кафене или в пенсионерския клуб, от хората от "онова" поколение. Не трябва да ги забравяме, не трябва
и да забравяме как са живяли, колко са имали и колко са нямали.

Едно само не мога да разбера, защо е нужен този антикомунизъм в повечето книги в днешно време. Авторът изглежда като насилен да вмъква някакви мнения, само и само да е угоден на новия ред.
В единия разказ са споменати писателите по времето на соца като добре платени, обаче уж с цел да не пишат против властта. Нали властта е мачкала и затваряла, и биела,
защо да ги "подкупва"? В друг разказ отново си спомня - нямало вече пари в писането, но имали свобода (става дума за 1995г.). След това е описано как не могли творците през
соца да си изхарчат парите, имали къща, кола и вила, но това е описано едва ли не като "малко". Е сега какво - имат свобода да пишат и да изкарват пари и пак са на подаяния
на властта - или както е написано още на втора страница - със съдействието на Министерство на културата.
Гледали западни филми, чели западни книги, ама всичко било потиснато. Просто не го разбирам, наистина не мога да разбера такива автори. Особено на фона на безпрецедентно
ниските бюджети за култура и образование в последните години. Самия автор описва колосалните тиражи на българските автори от едно време... Но това е тема за друг разговор.