Близначките Ария и Анн обичат игрите. Когато срещат близнаците Ерик и Зейн, те се впускат в игра със съдбата, без да подозират колко е опасно това. Скоро и двете са наранени и всяка търси спасение по свой начин. Ерик и Зейн откриват, че да избягаш от любовта е трудно начинание и е по-добре да се борят за нея с надеждата да излязат победители.
Реална оценка - 1,5. Вероятно бих могла да поставя и оценка 2, но ако трябва да съм обективна книгата не успя да впримчи вниманието ми и да погъделичка читателският ми интерес. Нямаше нещо забележително, оригинално или ново, което не сме виждали в хиляди други книги, които смело се наричат "романи" или "Фентъзи романи".
Корицата - 1/5 - Единственото, което ми харесва в корицата е повтарящият се син мотив, както и концепцията за луната и вълкът. Всъщност идеята вълъкт да е в сянката на луната и едва да се забелязва е доста добър избор. Това, което проваля цялата корица е като цяло монтажът и тези набутани на преден план момичета. И по-скоро момиче, което е огледално завъртяно, така че да изглеждат като две близначки. Нищо лично, просто не ми харесва и моделът и монтажа. Другото нещо, което ме дразни е как името на книгата е прасната върху сняката на вълкът и като цяло го закрива в голямата си част.
Задната корица и резюмето - Отново повтарящ се мотив от предната книга. Резюмето не ми дава нищо, за което да се хвана поне за началото. Единственото, което ми става ясно е че близначките ще си завъртят любовна история с близнаците. Защо ли не се изненадвам?
За самата книга - Въпреки че оценката ми е значително по-ниска от предната книга (предимно заради корицата) "Опасни игри" е значително по-добре написана от "Тънка граница". Отново има правописни, пунктуационни, грешки в членуването, неправилно поставени интервали, неправилно поставени запетай или липсващи такива. На няколко места май че и видях неправилно поставено "й". Но и тези грешки бяха значително по-малко от предната книга, но въпреки това пак ми се набиха ужасно в очите. Това което ми хареса е как когато се събраха двете двойки близнаци на едно място започнаха да се случват хиляди недоразумения. Даже по едно време беше странно забавно. Свръхестественият елемент беше споменат, по едно време като че ли игнориран и накрая включен в развръзката на книгата. Няма да коментирам особено действието, защото не искам да давам прекалено много спойлери. Обаче няма как отново да не спомена, че ако цялата тази история беше написан в един нормален обем може би имаше потенциал да се превърне в нещо над средното ниво.Идва ми прекалено кратка за каквото и да е било. Ако беше обмислена и написана по различен начин действието имаше възможност да се развива по-плавно, но в същото време динамично.Вярно стилът на авторките не може да се нарече нито добър, нито впечатляващ с цялата тази пряка реч, липсващи описания и моменти, които изглеждаха като изрязани от преразказа на някой петокласник. Но въпрки всичко това, мисля, че ако поработят малко повече на стилът и начинът на писането си имат шанс да създадат нещо добро около средното ниво на писане.
пп: надявам се с моето мнение да не съм засегнала никой, но самата аз пиша и чета много книги, затова мисля, че мнението ми е в голяма степен обективно.
"Опасни игри" е история за близнаци. Как се пише близнаци с четири букви? Беля. Неслучайно звучат толкова близко.Степенувайте "беля" на квадрат. Резултатът е четири близнета, и противно на математическата логика, това клони близо до безкрайност, когато става дума за проблеми. Две двойки близнаци, няколко неправилни избора и много грешни тълкувания.
Да преминем сега "Тънката граница" и да се впуснем в "Опасни игри". Отначало бях сигурна, че това ще е историята, която ще ми хареса по-малко от двете. Може би заради корицата, на другата наистина е в пъти по-хубава. Сега обаче не съм сигурна (не за кориците, за тях спор няма. За по-харесването става дума). Историята на Ария и Анн се пресича с тази на Зейн и Ерик (беля на квадрат, помните ли) и първият основен проблем, с който се сблъскват, е естествено - "абе те уж еднакви, ама защо ми се струва, че избрах грешния близнак?". От това следват купища недоразумения, в хода на които едната сестра се държи нормално, а на другата ти иде да ѝ кажеш "Абе жено, я се усети!". За мое съжаление, моментите със сестрата, която по ме радваше бяха по-малко, но общоизвестна тайна е, че премеждията на по-черната овчица са по-интересни. Това, което ми направи впечатление в тази история, бе, че макар отново всички главни герои да притежават свръхестествени способности, в по-голямата част от новелетката, това изобщо не е ключово. Същите събития лесно биха могли да се отнесат до съвсем обикновени близнаци (ако приемем, че да си имаш естествен клонинг е обикновено). И точно когато започнеш да се чудиш свръхестествено сапунче ли четеш или не, идва обратът на историята, който е подчертано неочакван и свръхестествен. Иде ми да кажа още неща, но те ще съдържат твърде много спойлери, затова ще се въздържа и само ще отбележа, че косвено бе споменат един герой, който възбуди интереса ми, но за когото за съжаление на този етап не бе разкрито много. Обемният проблем тук също го имаше, но не се усещаше толкова, колкото в "Границата".
Направо от блога си ще копирам: Историята определено ми хареса. Самата идея за две близначки - еднакви, но в същото време и много различни, които обичат да се забавляват и да се разменят е наистина забавна. Братята, с които започват да излизат също ми харесаха като персонажи. В историята имаше много обрати и много неща, които не очаквах. Историята на Ария и Ерик ми хареса повече от тази на Анн и Зейн. Сигурно защото Ария е по-зряла от Анн в много отношения. Не ми хареса когато Анн се расърди на Зейн заради това, че той е бил верен на брат си и не е издал тайната му. За мен това е детинско - да се сърдиш на човек в продължение на години, защото той е бил верен на себе си, на семейството и държи на думата си. Но ако Анн не се държеше толкова детински нямаше да има интрига в тяхната връзка - не може само Ария и Ерик да имат проблеми във връзката си преди да бъдат заедно - все пак трябва да има равновесие. По едно време на няколко места вместо Ерик е написано Рик - в началото си помислих, че е някаква грешка при редакцията - забравили са да променят името. Но последствие се оказа, че това било галено име на Ерик. И друго, което не ми се понрави особено - книгата е много кратка :D Определено ми се искаше някои моменти да са разгледани малко по-обстойно, защото на моменти имах чувството, че действието лети. Но това е единствената ми забележка. Не има още една - има много Анн и Зейн моменти и недостатъчно Ария и Ерик моменти - това определено не ми се понрави. Но това е само защото съм Ария - Ерик фен :))
Прочетох книгата на един дъх. Отново малко четиво, но този път не съм впечатлена. Ама никак. Като започнем от корицата. Не ми харесва, че вълка не се вижда, а на преден фон са някакви момичета, дето нищо не ми говорят. Самото действие ми се струваше много накъсано, прибързано и претупано накрая. И ми се струва, че на кориците жените имат адамова ябълка. Това ми се вижда много странно.