What do you think?
Rate this book
Тънката граница
Нощта е най-тъмна преди зазоряване... Така започва историята на двама души. Те имат основателни причини да се мразят и да искат смъртта на другия, но са принудени да бъдат съпрузи... И отново бе светлина... Така завършва една история, започнала от бездната на ада и превърнала се в приказка за щастие...
128 pages, Paperback
First published January 1, 2013
11 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
January 30, 2014
Ако трябва да съм честна изобщо нямах намерение да чета тази книга. На пръв поглед изглеждаше прекалено малка и честно казано повечето кратки истории до сега не са ми харесвали особено. Но все пак някак си корицата успя да ми хване окото и да ми привлече вниманието. Корицата (3/5) сама по себе си не е нищо ново или особено, но самият подбор на цветовете, заедно с луна и виещият вълк и момичето се съчетават особено успешно. Подбраният шрифт и допълнителната украса също не развалят цялата картинка. И въпреки че като че ли монтажът е можело да се получи доста по-добре не мога да кажа и че е зле. Затова с чисто сърце мога да кажа, че корицата ми харесва.
Задната корица (2/5)също е със същата гама цветове и естествено отново има луна, която още повече като че ли намеква за какво ще става въпрос в самата книга. Цветът, с които е написано резюмето според мен не е особено подходящ, тъй като на синята гама малко трудно се забелязва, но все пак се чете. И тъй като резюмето не бе лошо реших да дам на тази малка книжка шанс.
Епилог – 3/5 – Прилично начало, доста набързо ни запознава с алфите на нападнатата глутница – Катрин и Джон. Това, което лично на мен ми липсваше тук бе описателността на битката между двете алфи. За около страница „двамата танцуваха танца на смъртта”, не ставаме свидетели на нещо прекалено невероятно. Двубоят между двамата алфи изглежда като просто обикновена битка между двама вълци. Черният вълк лично за мен прекалено лесно побеждава Джон, все едно води битка с някои вълк, които изобщо да не е алфа. И все пак дори силите им да не са равностойни Джон определено има за какво да се бори. Той е алфа и трябва да защитава глутницата и половинката си. Затова аз ако бях на негово място бих се борила доста по-усилено .
В следващите няколко глави се виждат последиците от сливането на глутниците. Крис а.к.а алфата се изявява като победител, които няма търпение да хване в ръцете си своят трофей или награда. . Естествено Катрин се подчинява на желанието му за благото на глутницата и горката си сестра, която е заплашвана във всеки втори ред. Всъщност лично на мен поведението му ми напомня на малко дете, което иска нещо и не може да се примири, че другият не мисли като него и не иска да си играе с него. Ако ситуацията не бе толкова трагична за Картин даже може би щеше да е смешно. Бетата на Крис остава доста дълго време без име, което ме направи особено любопитна за идентичността му. Както и въпросната Омега, в началото, но слава богу все пак сподели името си с нас. Към края на трета глава за първи път се появяват някакви признаци, че Крис изобщо има някакви чувства. От там на татък в отношенията ми се случват няколко възхода и падения, като през цялото време от Крис се носят доста смесени сигнали. Дори до края на книгата таки и не можах да разбера дали го харесвам или не.
От друга страна на много заден план остават отношенията на Лоугън и Селена. Може да се да се каже, че в по-голямата си част се развиват зад кадър. Лоугън даже изглежда интересен типаж, жалко че не видяхме повече от него.
От средата на 9-та глава действието се разви прекалено бързо. Така и не разбрах от къде се появи тази Кейси. И поведението на Катрин се промени коренно. Прехода от едно състояние в друго беше прекалено рязък и неочакван. И тук може би е момента да кажа, че съм напълно съгласна с Нина и „"Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром".”. През цялото време докато четях и действието се развиваше все повече ми напомняше за Стокхолмски синдром. Въпреки че накрая всичко завърши естествено и съвсем очаквано с хепи енд.
Като цяло накрая може да кажа, че книгата имаше пунктуационни и правописни грешки, които леко ме издразниха, докато четях. Историята не беше нещо ново и като цяло нямаше нищо кой знае колко оригинално и изненадващо.Наличието на вълците не бе нищо изненадващо, защото това е една от най-популярните теми на писане на паранормални любовни романи.Стилът на писане е на средно ниво, като не ме изненада с описателност, а тавтологията на няколко места ме издразниха. Имаше намек за по-голяма картина, но си остана само намек. И като цяло за толкова кратка новела бе изненадващо прилична.
Крайната ми е оценка е 2,5/5
Задната корица (2/5)също е със същата гама цветове и естествено отново има луна, която още повече като че ли намеква за какво ще става въпрос в самата книга. Цветът, с които е написано резюмето според мен не е особено подходящ, тъй като на синята гама малко трудно се забелязва, но все пак се чете. И тъй като резюмето не бе лошо реших да дам на тази малка книжка шанс.
Епилог – 3/5 – Прилично начало, доста набързо ни запознава с алфите на нападнатата глутница – Катрин и Джон. Това, което лично на мен ми липсваше тук бе описателността на битката между двете алфи. За около страница „двамата танцуваха танца на смъртта”, не ставаме свидетели на нещо прекалено невероятно. Двубоят между двамата алфи изглежда като просто обикновена битка между двама вълци. Черният вълк лично за мен прекалено лесно побеждава Джон, все едно води битка с някои вълк, които изобщо да не е алфа. И все пак дори силите им да не са равностойни Джон определено има за какво да се бори. Той е алфа и трябва да защитава глутницата и половинката си. Затова аз ако бях на негово място бих се борила доста по-усилено .
В следващите няколко глави се виждат последиците от сливането на глутниците. Крис а.к.а алфата се изявява като победител, които няма търпение да хване в ръцете си своят трофей или награда. . Естествено Катрин се подчинява на желанието му за благото на глутницата и горката си сестра, която е заплашвана във всеки втори ред. Всъщност лично на мен поведението му ми напомня на малко дете, което иска нещо и не може да се примири, че другият не мисли като него и не иска да си играе с него. Ако ситуацията не бе толкова трагична за Картин даже може би щеше да е смешно. Бетата на Крис остава доста дълго време без име, което ме направи особено любопитна за идентичността му. Както и въпросната Омега, в началото, но слава богу все пак сподели името си с нас. Към края на трета глава за първи път се появяват някакви признаци, че Крис изобщо има някакви чувства. От там на татък в отношенията ми се случват няколко възхода и падения, като през цялото време от Крис се носят доста смесени сигнали. Дори до края на книгата таки и не можах да разбера дали го харесвам или не.
От друга страна на много заден план остават отношенията на Лоугън и Селена. Може да се да се каже, че в по-голямата си част се развиват зад кадър. Лоугън даже изглежда интересен типаж, жалко че не видяхме повече от него.
От средата на 9-та глава действието се разви прекалено бързо. Така и не разбрах от къде се появи тази Кейси. И поведението на Катрин се промени коренно. Прехода от едно състояние в друго беше прекалено рязък и неочакван. И тук може би е момента да кажа, че съм напълно съгласна с Нина и „"Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром".”. През цялото време докато четях и действието се развиваше все повече ми напомняше за Стокхолмски синдром. Въпреки че накрая всичко завърши естествено и съвсем очаквано с хепи енд.
Като цяло накрая може да кажа, че книгата имаше пунктуационни и правописни грешки, които леко ме издразниха, докато четях. Историята не беше нещо ново и като цяло нямаше нищо кой знае колко оригинално и изненадващо.Наличието на вълците не бе нищо изненадващо, защото това е една от най-популярните теми на писане на паранормални любовни романи.Стилът на писане е на средно ниво, като не ме изненада с описателност, а тавтологията на няколко места ме издразниха. Имаше намек за по-голяма картина, но си остана само намек. И като цяло за толкова кратка новела бе изненадващо прилична.
Крайната ми е оценка е 2,5/5
January 11, 2014
Full review/Цялото ревю:click, click
Историята:
"Тънката граница" ни прави част от една вълча глутница. Крис е алфата, която, с цената на много кръв пролята по снега, прави не една глутница част от своята. Но под жаждата му за власт, желанието му да подчинява, се таи мъст, а под нея.... още нещо... Катрин е трофей, но в смирено наведените ѝ очи, за да спаси близките си, се крие неподчинение и гордост, а под тях... какво ли? Границата между всичко е понякога толкова тънка.
Следпрочитно:
Ще започна с "Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром". Да, знам, че е грешно, но все пак, има нещо романтично в това. Да му се не види, едно от любимите ми филмчета е по темата. (Да, познахте, "Красавицата и звярът")
Тук в центъра на историята са Крис и Катрин и тяхната доста бурна връзка, и като втора сюжетна линия е доста по-нежната любов на сестрата на Катрин и Бетата на глутницата. Крис (в ролята на Дзверът) е големият готин гадняр, но трябва да отбележа, че по-голямата част от повествованието се държи по начин, заради който бих го определила като свиня, ако не беше уважението ми към Пумба и роднините му. В тази история ми хареса по-силно застъпения свръхестествен елемент (въпреки че май това е единствената върколашка книга, която съм чела, и все още идея нямам какво е мястото на Омегата), поддържащата любовна линия (topcho likes sweet romance awww~~), самата Омега (жалко, че за нея нямаше повече), както и разбира се някои моменти между главните, особено откъм последните части. Това, което не ми хареса, е пряко свързано с малкия обем на новелетката. От една страна, загатната е доста по-голяма и обемна картина, която можеше да се развие още (причините за отношенията между героите и т.н.). От друга, както отбелязах, главният герой прекарва по-голямата част от времето предизвиквайки смесени чувства, но повечето от тях включващи желанието за близка среща на тиган с някои негови части. Затова и промяната на отношението на Катрин към него ми дойде малко рязко и неочаквано. Не бих отказала още няколко глави със събития, които да направят прехода по-плавен.
В крайна сметка обаче хепи енд има, и то по всички линии, а понякога това е достатъчно, за да затворя книгата доволна. Лошите са наказани, добрите получават според заслугите си, смейте ми се, ако щете, но просто си се къдря от кеф, когато всичко свърши добре. И толкоз.
Историята:
"Тънката граница" ни прави част от една вълча глутница. Крис е алфата, която, с цената на много кръв пролята по снега, прави не една глутница част от своята. Но под жаждата му за власт, желанието му да подчинява, се таи мъст, а под нея.... още нещо... Катрин е трофей, но в смирено наведените ѝ очи, за да спаси близките си, се крие неподчинение и гордост, а под тях... какво ли? Границата между всичко е понякога толкова тънка.
Следпрочитно:
Ще започна с "Границата". Тя може да мине с подзаглавие "Стокхолмски синдром". Да, знам, че е грешно, но все пак, има нещо романтично в това. Да му се не види, едно от любимите ми филмчета е по темата. (Да, познахте, "Красавицата и звярът")
Тук в центъра на историята са Крис и Катрин и тяхната доста бурна връзка, и като втора сюжетна линия е доста по-нежната любов на сестрата на Катрин и Бетата на глутницата. Крис (в ролята на Дзверът) е големият готин гадняр, но трябва да отбележа, че по-голямата част от повествованието се държи по начин, заради който бих го определила като свиня, ако не беше уважението ми към Пумба и роднините му. В тази история ми хареса по-силно застъпения свръхестествен елемент (въпреки че май това е единствената върколашка книга, която съм чела, и все още идея нямам какво е мястото на Омегата), поддържащата любовна линия (topcho likes sweet romance awww~~), самата Омега (жалко, че за нея нямаше повече), както и разбира се някои моменти между главните, особено откъм последните части. Това, което не ми хареса, е пряко свързано с малкия обем на новелетката. От една страна, загатната е доста по-голяма и обемна картина, която можеше да се развие още (причините за отношенията между героите и т.н.). От друга, както отбелязах, главният герой прекарва по-голямата част от времето предизвиквайки смесени чувства, но повечето от тях включващи желанието за близка среща на тиган с някои негови части. Затова и промяната на отношението на Катрин към него ми дойде малко рязко и неочаквано. Не бих отказала още няколко глави със събития, които да направят прехода по-плавен.
В крайна сметка обаче хепи енд има, и то по всички линии, а понякога това е достатъчно, за да затворя книгата доволна. Лошите са наказани, добрите получават според заслугите си, смейте ми се, ако щете, но просто си се къдря от кеф, когато всичко свърши добре. И толкоз.
September 15, 2016
Слаба, но като за дебютна книга е добре; плюс е, че е от български автори :)
April 3, 2014
Автори: Аня Сноу и Скарлет Уайт
Нощта е най-тъмна преди зазоряване…
Така започва историята на двама души. Те имат основателни причини да се мразят и да искат смъртта на другия, но са принудени да бъдат съпрузи…
И отново бе светлина…
Така завършва една история, започнала от бездната на ада и превърнала се в приказка за щастие…
Ще започна с това, че това е едно доста малко книжле. Само 127 странички, но в тези страници е поместена една невероятна история. А формата на книжката е доста мъничък. Буквално е джобен формат. Разбирайте, може да се побере в едната ви отворена длан. Но размера не е от значение. Важно е съдържанието.
И така. Нека ви запозная с Крис водачът на глутница върколаци, който с цената на всичко иска и успява да направи друга глутница част от своята. Тук на сцената се появява Катрин, съпругата на победеният Алфа. Жената, която ще се превърне в трофей за победителя. Но защо Крис ги е нападнал? Какво иска от глутницата й? Защо иска да разруши живота й? Тези въпроси тормозят мисълта й. Но как да очакваме една жена да обикне мъжа, който току що е отнел живота на съпруга й? Няма никакъв начин. Или поне в началото това би си помислил всеки, защото единственото, което Катрин изпитва към Крис, новия Алфа е чиста омраза. В началото Крис ни оставя с впечатление, че е пълен задник. Катрин се съгласява да стане негова само, за да спаси сестра си и глутницата си. Това поражда състрадателни чувства. Готовността й да жертва собственото си щастие, за да може тези които обича и за които я е грижа да са добре е наистина може да докосне всяко сърце. В книгата ставаме свидетели на една доста бурна връзка между Катрин и Крис. Но това не е всичко.
Цялото ревю, може да прочетете в блога ми - Цък
Нощта е най-тъмна преди зазоряване…
Така започва историята на двама души. Те имат основателни причини да се мразят и да искат смъртта на другия, но са принудени да бъдат съпрузи…
И отново бе светлина…
Така завършва една история, започнала от бездната на ада и превърнала се в приказка за щастие…
Ще започна с това, че това е едно доста малко книжле. Само 127 странички, но в тези страници е поместена една невероятна история. А формата на книжката е доста мъничък. Буквално е джобен формат. Разбирайте, може да се побере в едната ви отворена длан. Но размера не е от значение. Важно е съдържанието.
И така. Нека ви запозная с Крис водачът на глутница върколаци, който с цената на всичко иска и успява да направи друга глутница част от своята. Тук на сцената се появява Катрин, съпругата на победеният Алфа. Жената, която ще се превърне в трофей за победителя. Но защо Крис ги е нападнал? Какво иска от глутницата й? Защо иска да разруши живота й? Тези въпроси тормозят мисълта й. Но как да очакваме една жена да обикне мъжа, който току що е отнел живота на съпруга й? Няма никакъв начин. Или поне в началото това би си помислил всеки, защото единственото, което Катрин изпитва към Крис, новия Алфа е чиста омраза. В началото Крис ни оставя с впечатление, че е пълен задник. Катрин се съгласява да стане негова само, за да спаси сестра си и глутницата си. Това поражда състрадателни чувства. Готовността й да жертва собственото си щастие, за да може тези които обича и за които я е грижа да са добре е наистина може да докосне всяко сърце. В книгата ставаме свидетели на една доста бурна връзка между Катрин и Крис. Но това не е всичко.
Цялото ревю, може да прочетете в блога ми - Цък
December 9, 2015
Направо от блога си ще копирам:
От двете книжки тази ми стана фаворит. Докато я четях имах чувството че чета Лара Адриан, Дж. Р. Уорд или Шерилин Кениън. Наистина е много добре написана. И историята ми хареса. А по принцип историите за върколаци не са ми на сърце. Определено в началото главния не ми хареса, ама той пък бива ли като говедо да се държи?! А главна вместо да му пригризе вратът, изпълнява всичките му прищевки...и то заради сестра си, която в наивността си изглежда неблагодарна за всичко, което Катрин направи за нея. Но не може да се отрече, че в последствие действието се развива много интересно и с течение на времето много неща се променят. Края ми хареса - особено облозите между Крис и Катрин. А и цялата история беше пропита и с тъжни, и с весели моменти - истинско удоволствие да я прочетеш.
От двете книжки тази ми стана фаворит. Докато я четях имах чувството че чета Лара Адриан, Дж. Р. Уорд или Шерилин Кениън. Наистина е много добре написана. И историята ми хареса. А по принцип историите за върколаци не са ми на сърце. Определено в началото главния не ми хареса, ама той пък бива ли като говедо да се държи?! А главна вместо да му пригризе вратът, изпълнява всичките му прищевки...и то заради сестра си, която в наивността си изглежда неблагодарна за всичко, което Катрин направи за нея. Но не може да се отрече, че в последствие действието се развива много интересно и с течение на времето много неща се променят. Края ми хареса - особено облозите между Крис и Катрин. А и цялата история беше пропита и с тъжни, и с весели моменти - истинско удоволствие да я прочетеш.
January 27, 2016
One good book.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews