За мен лично като читател втори брой на Агамор бе лееекинко отстъп спрямо първия. Най-много харесах книгите-игри на Виктория Хенкокс и "Градчето" на Козия, те ми допаднаха най-най - атмосферни, мрачни, плашещи хоръри, останах доволен. "Нощта на демона" на Рони ми дойде горе-долу (знам, че може и много по-добре), през цялото време не можех да се отърва от впечатлението, че е нещо доста старо, писано преди бая години докато е бил съвсем прохождащ автор и се е опитал сега да го подобри, но не се е получило напълно. С втората "Мелинда" Кирил е занижил нивото - изглежда нещо кратко, писано набързо само за идеята, нищо особено не се случва, скучна работа. А като най-големи дупки ми стъпиха преводните на Лука и Пиер - изобщо не ги харесах: наблегнато повече на механики отколкото на литература, чисто литературно нищо особено, объркани и хаотични, просто зле. За щастие, трети брой е чуден, скоро ревю и на него.