Преселници

by Константин Петканов

Исторически роман за преселването на българи от Тракия в земите на север от Дунав, бягащи от гнева на турците през XIX в.

184 pages, Paperback

Published January 1, 1933

About the author

Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник, Никола Костадинов Петканов, взело участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия – Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.

Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа. [1]

През 1942 е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946).

Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет.

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 1694K в Централен държавен архив. Той се състои от 153 архивни единици от периода 1909 – 1981 г.

Reviews

[Петър Р. Дойчев · Rating 5 out of 5]

От всички народи на Балканите българите падат първи под властта на Османската империя и се освобождават последни. 482 години търпим чуждия гнет. Заличават държавността ни и спомена за нея. Целенасочено и методично. А когато всеки опит за съпротива е потушен, империята показва и другото си лице. Защо да тероризира излишно едно население, което така или иначе вече е „рая“? Няма нужда да спорим за термините. Робство, иго, владичество… има ли значение? Някогашните наши земи вече са техни и историята не предвижда промяна в статуквото. Но в началото на XIX век назряват промени. През 1821-а гърците поставят началото на своята съпротива. Седем години по-късно русите прекосяват Дунава и се хващат за гушите с турците. Десетата поред война между Русия и Османската империя. Води се на два фронта – Балкански и Кавказки, като и на двата Русия печели безапелационно. Една по една падат османските твърдини на териториите на днешна България. Българите не стоят безучастни. Доброволците под командването на кап. Георги Мамарчев вземат дейно участие в превземането на Силистра. Българите превеждат светкавично своите освободители през балканските проходи и те се озовават лице в лице с нищо неподозиращите турци. Уплашени от победоносния им ход, те отстъпват към Цариград. Не само войските, но и мирното турско население. Жителите на Тракия се организират и вдигат въстание срещу властта на султана. Хайдути тръгват по Балкана и нападат изтеглящите се кервани. Вярват, че най-сетне е дошъл краят и на техните несгоди. Че „Дядо Иван“ е прекосил Дунава, за да ги освободи. Заедно с казаците разграбват изоставените турски чифлици, оскверняват джамиите. Но идва 1829-а и с нея Одринското примирие. Великите сили на Запад подкрепят османците. Русия е склонна да се задоволи с някои териториални придобивки в Кавказ и по Черноморието. Гърция най-после отново е свободна държава. Потвърдена е независимостта на сърби, влахи, молдованци. За българите, по чиито земи са се водели сраженията, остава скромната компенсация да получат правото да се преселят в руските земи. Защото турците скоро ще се завърнат и отмъщението ще бъде жестоко. Мамарчев е арестуван от руснаците – да не нагнетява излишно „международното положение“ с призиви за борба за независимост в Тракия. Въоръжените от русите българи набързо са обезоръжени – пак от тях. С края на войната започва и най-голямото изселване на българи по посока на земите отвъд Дунав. Събират цялото си имущество във волски каруци и потеглят.
Романът на Константин Петканов е силен и исторически достоверен. На скромните по обем 184 страници авторът развива епична сага за една от последните кървави страници в българската история преди Освобождението. Русите са ни обещали да се върнат за нас. Необходимо е само да почакаме още малко.