Сол

by Антонина Георгиева

Антонина Георгиева e родена в гр. София. Завършила е графика и илюстрация в Нов български университет и изкуство на книгата в Националната художествена академия. Занимава се професионално с графичен дизайн. Награждавана е в Националния младежки конкурс за поезия ‚‚Веселин Ханчев“, Националния литературен конкурс ‚‚Море“, Националния конкурс за поезия ‚‚Добромир Тонев“ и други. Лауреат е на Националната награда ‚‚На слънце време“ за 2016 г. Нейни стихотворения са публикувани в Антология за съвременна българска поезия ‚‚Зоната“ (изд. Scribens), както и в различни печатни и онлайн литературни медии. Неин разказ е част от ‚‚За книгите и четенето“ (изд. Colibri). ‚‚Сол“ е дебютната ѝ поетична книга.

60 pages

Published December 1, 2023

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Чух стиховете на Антонина Георгиева на литературно четене и на мига уцелиха струни в мен. Красиви, нежни и тревожни са думите, с които се срещнах. Изключително красиво оформление на стихосбирката от самата нея.

Weltschmerz

В тревожни утрини като тази
не забелязвам лъча светлина,
промъкнал се във прашната ми стая.
Не смея да помръдна, не издавам нито звук;
не искам да ме няма , ако някой ме потърси.
В известен смисъл се срамувам
от топлата завивка и кафето сутрин.
И без вина усещам се виновна
за всяка рана, издълбана, от човек в човека.
Песента, която слушам непрестанно,
днес не иска да засвири -
убежището ми е засрашено и не мисля,
че ще мога да спечеля всяка битка тази зима.
Но ето, че студът подостря сетивата
и чувам гласовете ви наблизо.

[Нели Станева · Rating 5 out of 5]

Не бях чела нищо от Антонина Георгиева, което беше чудесно, защото подходих към тази книга абсолютно непредубедена. Книгата ме зарадва и впечатли със способността да говори за конкретното, за детайли от вътрешното и външното с ясно доловим литературен глас. Наблюдателна, тъмна, фина и тревожна, градска книга с поразителни открития, вплетени в тъканта ѝ:

Не искам да ме няма, ако някой ме потърси”

“Колебанието му
започва да прилича на танц”

“Изглежда че нещо е ново тогава,
когато не можеш да си го спомниш”

Антонина владее страхотно кратката форма като обигран ездач на времето ни, но в стихосбирката има и няколко по-дълги стихотворения, в които се появяват така обичаните от мен наситеност на езика, плътни образи и ритъм, доказателство за безспорен литературен талант.

[Александър К. · Rating 5 out of 5]

Вземете си обли речни камъни за всеки случай, когато усетите солта в очите си или внезапна промяна в интериора на отношенията. Горещо препоръчвам поетичния дебют на талантливата художничка, която имам удоволствието да познавам.

[Зорница Иванова · Rating 5 out of 5]

Погледът на Антонина потъва под кожата на всекидневието. Колкото привидно ясна е една история, толкова тайни пролуки се подават под думите. Поезия, към която с удоволствие ще се връщам.

[Hristina Brankova · Rating 5 out of 5]

Ако солта е вкусът на живота, то "Сол"-та е вкусът на поезията му.

[Georgi]

Антонина на образа допълва Антонина на думите в този дебют, в който авторката е създател не само на стиховете, но и на художественото оформление.

Измежду сенките в „Сол“ наблюдаваме как си проправя път порастването. Тук детството е обло „като речен камък“, оттласкването от него е съпроводено от тревога, движение към острите ръбове, далеч от бронята на младостта. Събличайки кожата си като змия пред вратата, в къщата влиза жена. Тя е наясно с ръбовете наоколо, с липсата на благородност в „позлатата на спомена“. Готова е за битките и загубите, любовите и разделите.

Тревогата минава като сребърна нишка, съшила стихотворенията на Антонина в едно. Тя е сякаш невидимата, но осезаема граница между миналото – то винаги е овално, топло, капсулирано в защитната обвивка на спомена – и бъдещето, което идва като зимата, с металния вятър „навял нещо остро в окото“.