След “Пушки, вируси и стомана” нямах никакво желание отново да чета Даймънд, докато не изрових в дъното на едно шкафче това забравено дебело издание, отлежало кротко едни 6-7 години. Спогледахме се, и се разгърнахме.
Оказа се по-интересно от очакваното. Даймънд тук определено се появи в амплоато си на еколог (Природата има значение!) и малтусиснец (ресурсите растат в аритметична прогресия, а населението - в геометрична) едновременно. Тезата му е близка до реалностите днес: провалените общества изчерпват и оглозгват наличните си природни ресурси като ято хищни скакалци без капка мисъл за бъдещето, и в резултат се озовават в пустош, която се пренаселва с гладни и впоследствие озверели човешки същества. Краят е удавен в кръв и войни. Успешните общества правят обратното - щадят природата било в малки, децентрализирани и сплотени общности, или в силни и централизирани държави със стабилна и ефективна законова рамка по въпроса.
Даймънд се е захванал да го онагледи с примери от миналото и настоящето. Някои са силни и нагледни като теорията му за обитателите на Великденския остров, чиято висока култура деградира и се изражда в кръвопролития, канибализъм и загуба на умения след като отсичат и последното си високо дърво и сами се лишават от инструментите, които природата им дава (канута за далечни плавания, обитаващи животински видове, обилни реколти). “Открилите” ги през 18 век холандци заварват бледи, жалки подобия на хората, издигнали величествените статуи моаи. Тази теза ми прозвуча доста смислено и беше разгърната убедително. За разлика от други примери, като например за доста по-голямата цивилизация на маите, където за основен виновник за срива на цивилизацията през 10 век е посочена сушата. Твърде много уговорки, предположения и спекулации размиват картината.
В настоящето примерите на Даймънд за по-малки общества отново са по-силни. Неочакван и много тъжен е погледът към геноцида в Руанда, където освен колониализма, старата етническа вражда между хуту и тутси и зловещото масово насилие в една рухнала държава, като основен фактор се посочва страхотното пренаселване върху разграбена и обедняла земя. Да, но някъде по пътя отпаднаха многобройните съпътстващи фактори от немалтусианско естество… Друг съвременник в унищожаването на природата - Китай - е глобално явление само по себе си, защото рано или късно китайските проблеми просто стават световни при население от 1,3 милиарда души. Но материалът на Даймънд е повърхностен и може да се прочете във всяко реномирано списание.
Добрите примери отново са силни за малкия мащаб - като малките новогвинейска общности, упражнявали лесовъдство с “питомни” дървета казуарини. Но за големи мащаби като средновековна Япония е като да откриеш под вола теле. Да, шогуните въвеждат квоти в дърводобива и производството на предмети от дърво (един бедняк няма право да му се изработи малка кутийка от скъпа дървесина, един даймио обаче може да си построи замък с такава, но пък въди горска плантация за компенсация). Обаче Даймънд отрича ролята на културните фактори като например източноазиатската обич към природата, пропита в духовните течения и религии. Да не говорим, че на места има потресаващи твърдения като това, че ужасяващата индийска кастова система е страшно природосъобразна, защото…възпитавала дългосрочен интерес към природата! Ако си в кастата на рибарите и няма мърдане към друга каста - щеш, не щеш, щадиш рибите, защото те са занаята и на пра-пра-внуците ти! По-идиотска теза от иначе интелигентен писател не бях чела…
Последната част е вид обобщение, което е доста несвързано с предните примери. Има интересни моменти като например защо металодобивът всъщност е по-голям замърсител от нефтодобива. Но тази последна част спокойно би могла да е отделна кратка книга и нищо няма да загуби, просто е кратък обзор сама по себе си.
Посланието за ролята на природата е ценно, но по мое мнение анализът често е нагоден към основната теза, вместо тезата да е резултат от анализа. Пропуснати са усложняващи политически, културни, религиозни фактори. Самата теза иначе е смислена и благородна.
——————
▶️ Цитати:
🌱“…има два типа решения, които могат да предопределят и крайния изход (успеха или провала): това са дългосрочното планиране и своевременната преоценка на наличните ценности.”
🌴“…няма друга планета, към която да се обърнем за помощ или където да изнесем проблемите си.”
🌿“…времената се менят, обществото се изправя и пред този избор - кое от миналото си струва да бъде запазвано и с кое да се раздели, ако иска да има и бъдеще.”
🌳“…най-често обществата не се и опитват да решат проблема, макар да го виждат ясно.”
🍃“…китайските проблеми автоматично се превръщат в световни.”
♻️“…хората се дразнят от обясненията, защото ги приемат като извинения.”