What do you think?
Rate this book
„Бившите хора“ на концлагерна България
„Бивши хора“ – така като с нажежено желязо комунистическата власт дамгосва близо половин милион българи, принадлежали или просто обвинени, че са били част от стария „монархофашистки“ режим. Преминали през кошмара на чистките, експроприациите, изселванията и пулсиращите една след друга вълни на репресии и дискриминация, „остатъците на недоубитата буржоазия“ са заключени зад телените ограждения на една нова, концлагерна България.
С течение на времето „бившите“ вече хора са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии, да оцелеят. Именно тази адаптация на „бившите хора“ и трудното им битие в новата комунистическа държава са в центъра на настоящото изследване. Предишните подобни опити следват предимно документите в архива на ДС. Без да им обръща гръб, тази книга се старае да даде думата на оцелелите свидетелства от „бивши хора“, огласявайки колкото се може по-пълно техните насилствено заглушавани досега гласове.
С течение на времето „бившите“ вече хора са принудени върху руините на предишния си живот да изградят своите нови биографии, да оцелеят. Именно тази адаптация на „бившите хора“ и трудното им битие в новата комунистическа държава са в центъра на настоящото изследване. Предишните подобни опити следват предимно документите в архива на ДС. Без да им обръща гръб, тази книга се старае да даде думата на оцелелите свидетелства от „бивши хора“, огласявайки колкото се може по-пълно техните насилствено заглушавани досега гласове.
- GenresHistory
376 pages, малък формат, меки корици
Published December 15, 2023
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
June 27, 2024
По време на престъпния комунистически режим близо половин милион българи са определени като "бивши хора", "буржоазни отрепки" или "недоубити буржоа" поради реална или измислена "монархофашистка" принадлежност. Бившите хора са подложени на физическо ликвидиране, изселвания, чистки, експроприации и всевъзможни видове дискриминация. Принудени са да се адаптират (реконвертират) към новия комунистически ред, често на ръба на оцеляването.
Към "бившите хора" са причислени доскорошни идустриалци, банкери, финансисти, предприемачи, търговци, членове на дореволюционните политически партии (с изключение на БКП, разбира се), патриотични и националистически организации (легионери, ратници, банници, "Отец Паисий", ВМРО и др.), чиновници от високите, средните, но често и от ниските нива на администрацията, дипломати, лекари, юристи, инженери, царски офицери, "кулаци", духовенството и голяма част от интелигенцията. "Класово чуждите елементи" всъщност представляват значителна част от елита на нацията. Комунистите се разправят с тях по съветски маниер.
Репресираните са докарани до ръба на физическото оцеляване. "По-възрастните трудно намират препитание и са принудени да се захващат с всяка попаднала им работа. А тя е предимно в строителството, мините, хамалин на гарата, в чистотата, селското стопанство или доменните пещи. [...] Докато се сдобият с каква да е работа, интернираните буквално гладуват, лишени от купони за хляб, които съгласно разпоредбите не се дават на "нетрудови и празноскитащи елементи". Понякога на местните магазини е забранено да им продават храна." Жилищата на "бившите хора" са иззети от комунистическата власт или в тях са настанени партизани, ятаци и приближени до новия режим (доброволно "самосгъстяване").
Книгата съдържа огромен брой исторически свидетелства на оцелели личности, но нека цитирам само някои от тях, свързани с медицината.
"Д-р Стефан Добринов предава подобен епизод от трудовата си практика. Назначавайки го за гинеколог в болница "Шейново", директорът му казва: "Две причини има [да те назнача]. Първата е, че ще ми вършиш работа... Но втората е по-важна - че нямаш никакви връзки [по партийна линия] и няма да ми мътиш водата."
"Разпределението след завършване на ВУЗ е просто пореден механизъм за негативна селекция на "класовите врагове" и тяхното потомство. Доктор Ал. Попов описва подробно практиката от онези години в своите двутомни мемоари: При разпределението ни се приложи възприетият вече класово-партиен подход към кадрите. "Нашите младежи" останаха в софийските клиники и големите градове, останалите - по селата и затънтените краища на страната. Аз бях насочен към община Ленище на Ардинска околия. До този момент нямах представа за съществуването ѝ".
Книгата "Бившите хора на концлагерна България" е практически задължителна за всеки, интересуващ се от съвременна история и политика. Тя ще разбие всички илюзиии на все по-наглите соцносталгици. Благодаря на доц. Мартин Иванов за подаръка, който оценявам високо.
Към "бившите хора" са причислени доскорошни идустриалци, банкери, финансисти, предприемачи, търговци, членове на дореволюционните политически партии (с изключение на БКП, разбира се), патриотични и националистически организации (легионери, ратници, банници, "Отец Паисий", ВМРО и др.), чиновници от високите, средните, но често и от ниските нива на администрацията, дипломати, лекари, юристи, инженери, царски офицери, "кулаци", духовенството и голяма част от интелигенцията. "Класово чуждите елементи" всъщност представляват значителна част от елита на нацията. Комунистите се разправят с тях по съветски маниер.
Репресираните са докарани до ръба на физическото оцеляване. "По-възрастните трудно намират препитание и са принудени да се захващат с всяка попаднала им работа. А тя е предимно в строителството, мините, хамалин на гарата, в чистотата, селското стопанство или доменните пещи. [...] Докато се сдобият с каква да е работа, интернираните буквално гладуват, лишени от купони за хляб, които съгласно разпоредбите не се дават на "нетрудови и празноскитащи елементи". Понякога на местните магазини е забранено да им продават храна." Жилищата на "бившите хора" са иззети от комунистическата власт или в тях са настанени партизани, ятаци и приближени до новия режим (доброволно "самосгъстяване").
Книгата съдържа огромен брой исторически свидетелства на оцелели личности, но нека цитирам само някои от тях, свързани с медицината.
"Д-р Стефан Добринов предава подобен епизод от трудовата си практика. Назначавайки го за гинеколог в болница "Шейново", директорът му казва: "Две причини има [да те назнача]. Първата е, че ще ми вършиш работа... Но втората е по-важна - че нямаш никакви връзки [по партийна линия] и няма да ми мътиш водата."
"Разпределението след завършване на ВУЗ е просто пореден механизъм за негативна селекция на "класовите врагове" и тяхното потомство. Доктор Ал. Попов описва подробно практиката от онези години в своите двутомни мемоари: При разпределението ни се приложи възприетият вече класово-партиен подход към кадрите. "Нашите младежи" останаха в софийските клиники и големите градове, останалите - по селата и затънтените краища на страната. Аз бях насочен към община Ленище на Ардинска околия. До този момент нямах представа за съществуването ѝ".
Книгата "Бившите хора на концлагерна България" е практически задължителна за всеки, интересуващ се от съвременна история и политика. Тя ще разбие всички илюзиии на все по-наглите соцносталгици. Благодаря на доц. Мартин Иванов за подаръка, който оценявам високо.
February 23, 2024
„Навън трябваше да се съобразяваме с много неща, но поне у дома искахме да бъдем това, което сме в действителност…“
„Взеха ми всичко…Но децата си няма да им дам“
„Познавам“ доц. Мартин Иванов от изявите в предаването „История.БГ“, в които той се разкрива като страхотен разказвач на истории от близкото минало, последователен и убеден демократ. Книгата му за бившите хора, декласираните след 9-ти септември елити, също не е за изпускане.
Преди всичко, това е книга от и за нюансите. Фокусът е тесен – съдбата на физически оцелелите след преврата от 1944 г., като се типологизират начините, по които дореволюционните ни елити се вписват или отказват да се впишат в новото общество, както и различните пречки, които комунистическата власт издига пред тях на основата на тяхното родословие или дори чисто субективно и интуитивно (възпитание, излъчване, обноски, елемент от облеклото).
Освен историческа фактология, в книгата има и дълбок пласт психология, който отправя към една по-голяма картина, а именно – как в превратни и много неблагоприятни за определена група хора времена, същите успяват да оцеляват, понякога, но по-рядко, да процъфтяват, криейки травматичното минало от следващото поколение, което трябва да започне „на чисто“. Вертикалните изследвания върху трите поколения бивши водят до изненадващо положителни изводи за силата на духа и вътрешното благородство на тези посечени от историята и направени насила излишни хора.
Много са интересни и наблюденията върху двойнствения живот на бившите и огромните усилия на повечето от тях да не се претопят в сивата маса, да запазят вътрешното съзнание за своята елитарност и различност, въпреки привидното участие в ритуалите на режима. Представям си колко огромна психическа енергия е отивала в тези усилия и колко пропилян потенциал е заминал на боклука.
За сравнение, са представени прелюбопитни примери с дворянските елити след 1917 г. в Русия и френската и европейската аристокрация след 1789 г. Последните успяват да се впишат успешно в новите времена, запазвайки до голяма степен икономическия си актив, за разлика от наследниците на възрожденските българи, на които им остава почти само родовия спомен за дедите, построили следосвобожденска България – дълбок символен капитал, който, уви, не е подплатен със съответните икономически ресурси в днешно време.
Това до голяма степен определя и нерадостния антропологичен пейзаж на нацията ни. Че комунистическия експеримент в областта на социалния инженеринг си е свършил добре работата, си проличава във всички области от съвременния живот – през ежедневие, до разбиране за свобода и човешки права, до геополитика и образование.
„Взеха ми всичко…Но децата си няма да им дам“
„Познавам“ доц. Мартин Иванов от изявите в предаването „История.БГ“, в които той се разкрива като страхотен разказвач на истории от близкото минало, последователен и убеден демократ. Книгата му за бившите хора, декласираните след 9-ти септември елити, също не е за изпускане.
Преди всичко, това е книга от и за нюансите. Фокусът е тесен – съдбата на физически оцелелите след преврата от 1944 г., като се типологизират начините, по които дореволюционните ни елити се вписват или отказват да се впишат в новото общество, както и различните пречки, които комунистическата власт издига пред тях на основата на тяхното родословие или дори чисто субективно и интуитивно (възпитание, излъчване, обноски, елемент от облеклото).
Освен историческа фактология, в книгата има и дълбок пласт психология, който отправя към една по-голяма картина, а именно – как в превратни и много неблагоприятни за определена група хора времена, същите успяват да оцеляват, понякога, но по-рядко, да процъфтяват, криейки травматичното минало от следващото поколение, което трябва да започне „на чисто“. Вертикалните изследвания върху трите поколения бивши водят до изненадващо положителни изводи за силата на духа и вътрешното благородство на тези посечени от историята и направени насила излишни хора.
Много са интересни и наблюденията върху двойнствения живот на бившите и огромните усилия на повечето от тях да не се претопят в сивата маса, да запазят вътрешното съзнание за своята елитарност и различност, въпреки привидното участие в ритуалите на режима. Представям си колко огромна психическа енергия е отивала в тези усилия и колко пропилян потенциал е заминал на боклука.
За сравнение, са представени прелюбопитни примери с дворянските елити след 1917 г. в Русия и френската и европейската аристокрация след 1789 г. Последните успяват да се впишат успешно в новите времена, запазвайки до голяма степен икономическия си актив, за разлика от наследниците на възрожденските българи, на които им остава почти само родовия спомен за дедите, построили следосвобожденска България – дълбок символен капитал, който, уви, не е подплатен със съответните икономически ресурси в днешно време.
Това до голяма степен определя и нерадостния антропологичен пейзаж на нацията ни. Че комунистическия експеримент в областта на социалния инженеринг си е свършил добре работата, си проличава във всички области от съвременния живот – през ежедневие, до разбиране за свобода и човешки права, до геополитика и образование.
March 9, 2024
...."Бивш човек" значеше несъществуващ човек или, може би, така разпаднал се вид, че вече не е "хомо сапиенс", а някакво нисше безгръбначно. Впрочем нали обръщението на комунистите към задържаните по затворите и лагерите беше именно "гад"?"
.....
"Страхът! Хората бяха научени да изпитват страх, започнаха да живеят двоен живот. Единият- официален, където им е работата, в предприятието, и друг- домашен, в който всички неща се знаеха и се говориха, но никога публично. Страхът беше огромен"
Рада Москова
...
"Дедите ми са оставили стъпките си и до ден днешен... Моите предци са от хората, които обръщат времето"
Асен Стефанов
...
"Родовата памет е нещо изключително ценно. Това е нашата религия. Родовете ни, паметта, която остава за тях, хубавите неща, които са направени. Ние само така можем да живеем след смъртта си. В спомените на другите"
Красимир Симеонов
..
Из "Бившите хора на концлагерна България"
.....
"Страхът! Хората бяха научени да изпитват страх, започнаха да живеят двоен живот. Единият- официален, където им е работата, в предприятието, и друг- домашен, в който всички неща се знаеха и се говориха, но никога публично. Страхът беше огромен"
Рада Москова
...
"Дедите ми са оставили стъпките си и до ден днешен... Моите предци са от хората, които обръщат времето"
Асен Стефанов
...
"Родовата памет е нещо изключително ценно. Това е нашата религия. Родовете ни, паметта, която остава за тях, хубавите неща, които са направени. Ние само така можем да живеем след смъртта си. В спомените на другите"
Красимир Симеонов
..
Из "Бившите хора на концлагерна България"
кой-знае
May 27, 2024Точно тази тематика не е сред онези, които ме вълнуват и ми се четат.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews