Ох, не знам какво да кажа за тази книга! Взех я заради корицата. ( Разбира се! ) И се заредих с желание да се потопя в екзотиката на Куба. Място, което примамва мечтите ми на пътешественик. До тук добре.
Историята върви в две времеви линии ( нещо , което често е причина книгата да ме изгуби за читател някъде по средата). Куба преди революцията на Кастро е рай на богати земевладелци с плантации, чиято стока се търгува чак в Европа. Там, където има много богати, има и много бедни, които са страдали и са искали промяна. Идва Фидел Кастро, представя бунтарски идеи, хората му вярват, той прави революция и обръща Куба на 360 градуса. Постепенно същите тези хора, които са недоволствали срещу богатите фамилии и капитала, се оглеждат и виждат, че нещата не са станали много по - розови. Само хората с парите, които са поддържали икономиката и чара на страната, ги няма. И така Куба живее в недоимък, кара стари коли, не от страст към ретрото, а от немай - къде и се лишава от доста неща, за да сложи храна на масата. Но пък музиката е навсякъде по улиците, хората са приветливи и усмихнати ( особено към чужденците, които оставят пари в заведенията и в семейните им домове, където наемат стая ). Разказа от 1950 година хич не ме заинтересува . То целият тон на книгата беше монотонен като рубрика в местен ежедневник. Но в съвременния разказ поне се описваше Хавана с нейните крайбрежни булеварди, плажовете с бял пясък и палми, рифовете, пълни с морски обитатели, които може да се наблюдават при гмуркане и, разбира се, кубинската храна , предавана чрез рецепти от поколение на поколение. Тона на това екзотично " пътуване " си го настроих аз сама, защото иначе и там всичко се влачеше на една честота. Не случайно, значи, корицата на книгата отпред е ярка и цветна, а отзад - сива и застинала. Така си беше самия сюжет. И това се оказва първото ми книжно разочарование за тази година!