Захарий Стоянов пише „Записки по българските въстания“ в три тома, последният от които е публикуван посмъртно през 1892 година. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало.
Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у нас в годините преди Освобождението.
Всичко това е написано на красив и пъстър език, който десетилетия по късно се чете със същия плам и носи дори повече удоволствие.
Zahari Stoyanov From Wikipedia, the free encyclopedia
Born 1850 Medven, near Sliven, Bulgaria Died 2 September 1889(1889-09-02) Paris, France
Zahari Stoyanov (Bulgarian: Захари Стоянов; archaic: Захарий Стоянов) (1850 – 2 September 1889), born Dzhendo Stoyanov Dzhedev (Bulgarian: Джендо Стоянов Джедев), was a Bulgarian revolutionary, writer, and historian. A participant in the April Uprising of 1876, he became its first historiographer with his book Memoirs of the Bulgarian Uprisings. Stoyanov directed the Unification of Bulgaria and Eastern Rumelia in 1885, and was one of the leaders of the People's Liberal Party until the end of his life.
Бих го оприличил като най-вълнуващият от трите тома. Започва с влаченето на Захари Стоянов по затворите и завършва с развитието на въстанията в Пловдив, Брацигово, Перущица и Батак. Изумително е колко много информация дава книгата и как променя погледа върху случващото се. Самият факт, че българите сме се организирали и сме се били, макар и с мизерни пушки, макар и да сме се предавали на турците подлъгани от чорбаджиите, самият факт, е достатъчен повод за гордост. Няма да коментирам отново предателствата. В този том това, което го владее е смъртта. Смъртта на невинни хора, излези да потърсят свободата си. За мен и трите тома на записките трябва да бъдат задължително изучавани в училище. Писна ми от фалшива история!
Нека всеки, който държи да наричаме този етап в историята ни Турско “присъствие”, “съжителство” или тем подобни, да прочете главите за Батак и Перущица и да си помисли пак.
Последните глави са изключително трудни за преглъщане и няма как да не събудят виелица от емоции. Думите на Захари Стоянов най-добре го описват:
“На колене, любезни читатели, долу шапките! Напредя ни е Батак със своите развалини. Аз призовавам всичко, що е чисто българско, всичко честно и любяще своята родина, да присъствува с нас заедно на това българско светилище, на тоя жертвеник за нашата свобода, гдето е изляна кръвта на хиляди мъченици, светии, на стотина дребни дечица, на безброй невинни моми и момци. Батак, славният и злочести Батак!”