What do you think?
Rate this book
Край на носталгията
Неговата поезия е плътна, не винаги лесна, населена с образи, в нея влизаш бавно, проправяйки си път, докато усетиш, че в един момент тя започва да те всмуква и притегля... А ако трябва да избера само две думи, с които да опиша основните полета на тази поезия, бих избрал: град и дете. Това е и заглавието на стихосбирката му от 1996. За градовете вече казах, а детето е съвсем различен свят, където важи този така силен стих на Дебеляк:
„Служа покорно на дух, който мирише/ на мляко.”
Когато му писах, че ми се е родила дъщеря и светът е станал с една идея по-добър, Алеш ми отвърна, сега тя е всичко - избраната, детето, светът и цялата верига на битието. Така и в неговото писане детето, светът и поезията се сливат в едно.
Георги Господинов
Поезията – казва Целан – е ръкостискане, а стихотворенията на Дебеляк постоянно и умело преминават граници, лингвистична какофония, религиозни и културни сблъсъци, творчески родства, за да осъществят връзка с онези на другия бряг. „Да продиктувам”, пише той, „с обикновени думи завещанието и последната си воля: за теб светът ще бъде / протегната ръка.”
Андрю Завацки
Тъкмо със своите обикновени думи, всекидневни описания и банални евокации тази поезия те довежда до ръба на лудостта, до ужаса, отчаянието, клаустрофобията в заседналия асансьор: толкова много съдби, а толкова тясно пространство. Алеш Дебеляк по извънреден начин успява да постигне степен на максимално „обективно хладнокръвие” към нещата и хората, за които пише или разказва в поезията си и това е характерно само за изключително мощните поети. Притискането на читателя до стената – до стената на душата, на духа и на тялото. Холистично хващане за врата, което неизбежно води до преображение… В поезията на Дебеляк небитието е литературна и метафизическа категория: метафизическа, защото е директно свързана и предопределена от съществуването на Бога и на човека, а литературна, защото е „добра за създаването на поезия”. Небитието е самота, тъга, тишина, литература.
Лидия Димковска
Стиховете на Дебеляк по особено ярък начин изговарят безпокойствата на поезията, безпокойствата на самия език. Лириката е пребиваване в състояние на несигурност, „Завет на поражението”, както гласи заглавието на един от сонетите му. Обръщаш се към един, отговаря ти друг, пишеш за едно, прочитат друго... Няма сигурност, няма еднозначност, няма граници и гаранции... Пространството, което в началото на едно стихотворение е твое, в края му вече не е. И все пак има утеха. И тази утеха е в непреводимостта. В непреводимостта например на двойственото число, което за разлика от българския словенският език пази. Двойственото число, което променя всеки прочит, променя и границите на собствеността. Защото ако езикът на множественото число е език на множеството, на „ние”, двойственото число пребивава като среща очи в очи, лице в лице (на онези лица с необщи изражения, за които пише Бродски), като среща само между „аз” и „ти”.
Людмила Миндова
„Служа покорно на дух, който мирише/ на мляко.”
Когато му писах, че ми се е родила дъщеря и светът е станал с една идея по-добър, Алеш ми отвърна, сега тя е всичко - избраната, детето, светът и цялата верига на битието. Така и в неговото писане детето, светът и поезията се сливат в едно.
Георги Господинов
Поезията – казва Целан – е ръкостискане, а стихотворенията на Дебеляк постоянно и умело преминават граници, лингвистична какофония, религиозни и културни сблъсъци, творчески родства, за да осъществят връзка с онези на другия бряг. „Да продиктувам”, пише той, „с обикновени думи завещанието и последната си воля: за теб светът ще бъде / протегната ръка.”
Андрю Завацки
Тъкмо със своите обикновени думи, всекидневни описания и банални евокации тази поезия те довежда до ръба на лудостта, до ужаса, отчаянието, клаустрофобията в заседналия асансьор: толкова много съдби, а толкова тясно пространство. Алеш Дебеляк по извънреден начин успява да постигне степен на максимално „обективно хладнокръвие” към нещата и хората, за които пише или разказва в поезията си и това е характерно само за изключително мощните поети. Притискането на читателя до стената – до стената на душата, на духа и на тялото. Холистично хващане за врата, което неизбежно води до преображение… В поезията на Дебеляк небитието е литературна и метафизическа категория: метафизическа, защото е директно свързана и предопределена от съществуването на Бога и на човека, а литературна, защото е „добра за създаването на поезия”. Небитието е самота, тъга, тишина, литература.
Лидия Димковска
Стиховете на Дебеляк по особено ярък начин изговарят безпокойствата на поезията, безпокойствата на самия език. Лириката е пребиваване в състояние на несигурност, „Завет на поражението”, както гласи заглавието на един от сонетите му. Обръщаш се към един, отговаря ти друг, пишеш за едно, прочитат друго... Няма сигурност, няма еднозначност, няма граници и гаранции... Пространството, което в началото на едно стихотворение е твое, в края му вече не е. И все пак има утеха. И тази утеха е в непреводимостта. В непреводимостта например на двойственото число, което за разлика от българския словенският език пази. Двойственото число, което променя всеки прочит, променя и границите на собствеността. Защото ако езикът на множественото число е език на множеството, на „ние”, двойственото число пребивава като среща очи в очи, лице в лице (на онези лица с необщи изражения, за които пише Бродски), като среща само между „аз” и „ти”.
Людмила Миндова
- GenresPoetry
89 pages, Paperback
First published January 1, 2013
13 people want to read
About the author
Aleš Debeljak
67 books11 followersAleš Debeljak was a Slovenian cultural critic, poet, and essayist.
He graduated from comparative literature at the University of Ljubljana in 1985.
Aleš continued his studies in the United States, obtaining a PhD in sociology of culture at Syracuse University in 1989. He was later a Senior Fulbright fellow at the University of California, Berkeley. He also worked at the Institute for Advanced Studies Collegium Budapest, the Civitella Ranieri Center and the Bogliasco Liguria Study Center for the Arts and Humanitites.
During the Slovenian Spring (1988–1992), Debeljak actively participated in the democratization process in Slovenia. He was a professor of cultural studies at the Faculty for Social Studies of the University of Ljubljana.
He was married to the American columnist and translator Erica Johnson Debeljak. They had three children and lived in Ljubljana.
He graduated from comparative literature at the University of Ljubljana in 1985.
Aleš continued his studies in the United States, obtaining a PhD in sociology of culture at Syracuse University in 1989. He was later a Senior Fulbright fellow at the University of California, Berkeley. He also worked at the Institute for Advanced Studies Collegium Budapest, the Civitella Ranieri Center and the Bogliasco Liguria Study Center for the Arts and Humanitites.
During the Slovenian Spring (1988–1992), Debeljak actively participated in the democratization process in Slovenia. He was a professor of cultural studies at the Faculty for Social Studies of the University of Ljubljana.
He was married to the American columnist and translator Erica Johnson Debeljak. They had three children and lived in Ljubljana.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
May 5, 2014
Искрено съм впечатлена. Авторът (първите стихотворения в сбирката ги е писал малко над 20-годишен, а звучи като препатил мъдрец), "тъмните му материи", подборката на текстовете, великолепният превод, солидният послеслов, вълнуващият "речник", отличната издателска работа по тази книга... Всичко тук ме изпълва с радост и възхита. Ето това очаквам от книгите, особено ако са поетични. Да ме карат да спирам, да поемам рязко дъх, да се връщам, да се чудя откъде докъде да подчертая, да се сещам за хиляда неща, да започвам отначало, да замлъквам вътрешно като зала с онемели зрители. "Край на носталгията" трябва да се прочете минимум два пъти, трябва да се подарява на приятели, трябва да се притежава, да се преосмисля, да се отваря отново и отново. Браво!
June 12, 2014
„Край на носталгията” от Алеш Дебеляк
"Литературен вестник", 4.-10.06.2014
http://www.bsph.org/members/files/pub...
Започвам този текст с признание и то е, че не знаех почти нищо за съвременната словенска поезия освен книгите на Томаш Шаламун, които бях чел в английските им преводи, направени от Чарлс Симич и Майкъл Бигинс, както и някои спорадични преводи на български, които откривах през годините в родните периодични издания.
И оттогава не бях попадал на каквато и да било словенска поезия, камо ли на добра. Досега.
За любопитните читатели новото издателство за поезия „Да” предоставя една красива, във всеки смисъл, книжка със избраните стихове на словенския поет Алеш Дебеляк, в съставителство и превод на Людмила Миндова. Книгата се казва „Край на носталгията” 2013, и съдържа избрани стихотворения от три стихосбирки на поета: „Речник на тишината” 1987, „Град и дете” 1996 и „Незавършени оди” 2000.
Това наистина е една изключително добра стихосбирка, жива, пулсираща и мъдра в същото време. Поезията на Дебеляк се движи по няколко взаимнодопълващи се плоскости, като в същото време не пропуска дребните детайли, докато кара читателя да си зададе и някои от вечните въпроси. Казано на по-прост език тази поезия е като печат на времето, отколкото каприз на минутата. Казано на още по-прост език: нея ще я има дълго, докато около нея хилядите думи, изписани от псевдопоетите и желаещите да бъдат поети, ще потъват в мочурищата на забравата.
Докато четях поезията на Дебеляк усетих как бавно ме изпълва онова гъделичкащо чувство, което се настанява първо в стомаха, а след това плъзва бавно нагоре, когато чета истински добра литература. Поезията му е истинска. Поезията му е завладяна от метафората, от меланхолията, от спомена, които между тези редове съжителстват в пълна хармония. Поетът ни връща към детството, към всички онези изживявания, които са запазена територия на носталгията, и ние ги съпреживяваме заедно с него, през неговия поглед, през неговото усещане за света. Мирогледът му е многопластов, но ефирен; той може да те накара да се усмихнеш и в същото време зад очите ти да изплува сив спомен, който от години не те е посещавал, затиснат под някой тежък камък. Поезията му притежава рядкото свойство да поглъща, да завърта във водовъртежа си несвикналите да боравят с майсторското слово, но също така тя умее и да приласкава по един бащински начин. Поезията му е една искрена емоция, която е открила правилния шивач, който да я облече с думи, със слово. Поезията му е всичко онова, което има смисъл и трябва да бъде запомнено в живота. С други думи – „Край на носталгията” е една много добра книга с поезия, сътворена от талантлив майстор на перото, която неуморно издирва и ще издирва своите читатели.
Пейчо Кънев
"Литературен вестник", 4.-10.06.2014
http://www.bsph.org/members/files/pub...
Започвам този текст с признание и то е, че не знаех почти нищо за съвременната словенска поезия освен книгите на Томаш Шаламун, които бях чел в английските им преводи, направени от Чарлс Симич и Майкъл Бигинс, както и някои спорадични преводи на български, които откривах през годините в родните периодични издания.
И оттогава не бях попадал на каквато и да било словенска поезия, камо ли на добра. Досега.
За любопитните читатели новото издателство за поезия „Да” предоставя една красива, във всеки смисъл, книжка със избраните стихове на словенския поет Алеш Дебеляк, в съставителство и превод на Людмила Миндова. Книгата се казва „Край на носталгията” 2013, и съдържа избрани стихотворения от три стихосбирки на поета: „Речник на тишината” 1987, „Град и дете” 1996 и „Незавършени оди” 2000.
Това наистина е една изключително добра стихосбирка, жива, пулсираща и мъдра в същото време. Поезията на Дебеляк се движи по няколко взаимнодопълващи се плоскости, като в същото време не пропуска дребните детайли, докато кара читателя да си зададе и някои от вечните въпроси. Казано на по-прост език тази поезия е като печат на времето, отколкото каприз на минутата. Казано на още по-прост език: нея ще я има дълго, докато около нея хилядите думи, изписани от псевдопоетите и желаещите да бъдат поети, ще потъват в мочурищата на забравата.
Докато четях поезията на Дебеляк усетих как бавно ме изпълва онова гъделичкащо чувство, което се настанява първо в стомаха, а след това плъзва бавно нагоре, когато чета истински добра литература. Поезията му е истинска. Поезията му е завладяна от метафората, от меланхолията, от спомена, които между тези редове съжителстват в пълна хармония. Поетът ни връща към детството, към всички онези изживявания, които са запазена територия на носталгията, и ние ги съпреживяваме заедно с него, през неговия поглед, през неговото усещане за света. Мирогледът му е многопластов, но ефирен; той може да те накара да се усмихнеш и в същото време зад очите ти да изплува сив спомен, който от години не те е посещавал, затиснат под някой тежък камък. Поезията му притежава рядкото свойство да поглъща, да завърта във водовъртежа си несвикналите да боравят с майсторското слово, но също така тя умее и да приласкава по един бащински начин. Поезията му е една искрена емоция, която е открила правилния шивач, който да я облече с думи, със слово. Поезията му е всичко онова, което има смисъл и трябва да бъде запомнено в живота. С други думи – „Край на носталгията” е една много добра книга с поезия, сътворена от талантлив майстор на перото, която неуморно издирва и ще издирва своите читатели.
Пейчо Кънев
June 7, 2015
Носталгията полепва по върха на пръстите ми. Гъста смес с неопределен цвят от емоции, която оставя следи, каквото и да докосна. Оплита се в косите ми, а после трябва да ги режа кичур по кичур преди да са успели да ме задушат напълно.
Там, където аз я срещам, той си тръгва от нея.
„Край на носталгията“ от словенския поет Алеш Дебеляк (Издателство за поезия ДА, 2013, в превод на Людмила Миндова) е книга, чиято тъмна материя просто те кара – кара те да чувстваш, да мислиш; принуждава те да дишаш. В нея сякаш всичко е намерило точното си място – от избора на хартия, на корица, на шрифтове, до обличането на смисъла в букви и знаци.
Първите няколко стиха от „На края на носталгията“ са писани в ранните 20 години на Дебеляк, но от тях започва пътят не на дете, а на зрялост, която продължава да се вплита в нишките на живота и да забива карфици във възлите му...
http://knijno.blogspot.com/2015/06/bl...
Там, където аз я срещам, той си тръгва от нея.
„Край на носталгията“ от словенския поет Алеш Дебеляк (Издателство за поезия ДА, 2013, в превод на Людмила Миндова) е книга, чиято тъмна материя просто те кара – кара те да чувстваш, да мислиш; принуждава те да дишаш. В нея сякаш всичко е намерило точното си място – от избора на хартия, на корица, на шрифтове, до обличането на смисъла в букви и знаци.
Първите няколко стиха от „На края на носталгията“ са писани в ранните 20 години на Дебеляк, но от тях започва пътят не на дете, а на зрялост, която продължава да се вплита в нишките на живота и да забива карфици във възлите му...
http://knijno.blogspot.com/2015/06/bl...
Read
January 4, 2014Неговата поезия е плътна, не винаги лесна, населена с образи, в нея влизаш бавно, проправяйки си път, докато усетиш, че в един момент тя започва да те всмуква и притегля... А ако трябва да избера само две думи, с които да опиша основните полета на тази поезия, бих избрал: град и дете. Това е и заглавието на стихосбирката му от 1996. За градовете вече казах, а детето е съвсем различен свят, където важи този така силен стих на Дебеляк:
„Служа покорно на дух, който мирише/ на мляко.”
Когато му писах, че ми се е родила дъщеря и светът е станал с една идея по-добър, Алеш ми отвърна, сега тя е всичко - избраната, детето, светът и цялата верига на битието. Така и в неговото писане детето, светът и поезията се сливат в едно.
Георги Господинов
Поезията – казва Целан – е ръкостискане, а стихотворенията на Дебеляк постоянно и умело преминават граници, лингвистична какофония, религиозни и културни сблъсъци, творчески родства, за да осъществят връзка с онези на другия бряг. „Да продиктувам”, пише той, „с обикновени думи завещанието и последната си воля: за теб светът ще бъде / протегната ръка.”
Андрю Завацки
Тъкмо със своите обикновени думи, всекидневни описания и банални евокации тази поезия те довежда до ръба на лудостта, до ужаса, отчаянието, клаустрофобията в заседналия асансьор: толкова много съдби, а толкова тясно пространство. Алеш Дебеляк по извънреден начин успява да постигне степен на максимално „обективно хладнокръвие” към нещата и хората, за които пише или разказва в поезията си и това е характерно само за изключително мощните поети. Притискането на читателя до стената – до стената на душата, на духа и на тялото. Холистично хващане за врата, което неизбежно води до преображение… В поезията на Дебеляк небитието е литературна и метафизическа категория: метафизическа, защото е директно свързана и предопределена от съществуването на Бога и на човека, а литературна, защото е „добра за създаването на поезия”. Небитието е самота, тъга, тишина, литература.
Лидия Димковска
Стиховете на Дебеляк по особено ярък начин изговарят безпокойствата на поезията, безпокойствата на самия език. Лириката е пребиваване в състояние на несигурност, „Завет на поражението”, както гласи заглавието на един от сонетите му. Обръщаш се към един, отговаря ти друг, пишеш за едно, прочитат друго... Няма сигурност, няма еднозначност, няма граници и гаранции... Пространството, което в началото на едно стихотворение е твое, в края му вече не е. И все пак има утеха. И тази утеха е в непреводимостта. В непреводимостта например на двойственото число, което за разлика от българския словенският език пази. Двойственото число, което променя всеки прочит, променя и границите на собствеността. Защото ако езикът на множественото число е език на множеството, на „ние”, двойственото число пребивава като среща очи в очи, лице в лице (на онези лица с необщи изражения, за които пише Бродски), като среща само между „аз” и „ти”.
Людмила Миндова
„Служа покорно на дух, който мирише/ на мляко.”
Когато му писах, че ми се е родила дъщеря и светът е станал с една идея по-добър, Алеш ми отвърна, сега тя е всичко - избраната, детето, светът и цялата верига на битието. Така и в неговото писане детето, светът и поезията се сливат в едно.
Георги Господинов
Поезията – казва Целан – е ръкостискане, а стихотворенията на Дебеляк постоянно и умело преминават граници, лингвистична какофония, религиозни и културни сблъсъци, творчески родства, за да осъществят връзка с онези на другия бряг. „Да продиктувам”, пише той, „с обикновени думи завещанието и последната си воля: за теб светът ще бъде / протегната ръка.”
Андрю Завацки
Тъкмо със своите обикновени думи, всекидневни описания и банални евокации тази поезия те довежда до ръба на лудостта, до ужаса, отчаянието, клаустрофобията в заседналия асансьор: толкова много съдби, а толкова тясно пространство. Алеш Дебеляк по извънреден начин успява да постигне степен на максимално „обективно хладнокръвие” към нещата и хората, за които пише или разказва в поезията си и това е характерно само за изключително мощните поети. Притискането на читателя до стената – до стената на душата, на духа и на тялото. Холистично хващане за врата, което неизбежно води до преображение… В поезията на Дебеляк небитието е литературна и метафизическа категория: метафизическа, защото е директно свързана и предопределена от съществуването на Бога и на човека, а литературна, защото е „добра за създаването на поезия”. Небитието е самота, тъга, тишина, литература.
Лидия Димковска
Стиховете на Дебеляк по особено ярък начин изговарят безпокойствата на поезията, безпокойствата на самия език. Лириката е пребиваване в състояние на несигурност, „Завет на поражението”, както гласи заглавието на един от сонетите му. Обръщаш се към един, отговаря ти друг, пишеш за едно, прочитат друго... Няма сигурност, няма еднозначност, няма граници и гаранции... Пространството, което в началото на едно стихотворение е твое, в края му вече не е. И все пак има утеха. И тази утеха е в непреводимостта. В непреводимостта например на двойственото число, което за разлика от българския словенският език пази. Двойственото число, което променя всеки прочит, променя и границите на собствеността. Защото ако езикът на множественото число е език на множеството, на „ние”, двойственото число пребивава като среща очи в очи, лице в лице (на онези лица с необщи изражения, за които пише Бродски), като среща само между „аз” и „ти”.
Людмила Миндова
October 20, 2021
Завет на поражението
Дали сме парата над врящия котел, или твърдоглавата традиция,
минала през бури и обрати по лицата на водачите? Дали сме
мъничка черта от партитурата, плач на камъка? Тъй малко знаем.
Някъде далеч в очите на връстниците ни пламва огън. Малко знаем.
Неизвестно ни е, че сме вече в черен списък. Вятър духа над
света и минаре��ата. И на стряхата синигер чурулика, точно като
вчера. Пътят на луната си е същият. А ние? Вярвахме в успеха
на красивото и в това, че жестът на поетите, с който от скалите
пращат поздрави, трябва да е наша обща собственост. Всъщност,
както се оказа, само фраза. Тъй като метафорите тъжно светят
над града, отказал да опразни улиците в чест на злия демон.
Като торс на битието сме пред поражението. Стиховете му пренасяме
в душите си. Етиката на солта и хляба беше ритуал на всеки изгрев. Гъста
пепел от умората сме вече и се сипем като ситен сняг през цялата година.
Дали сме парата над врящия котел, или твърдоглавата традиция,
минала през бури и обрати по лицата на водачите? Дали сме
мъничка черта от партитурата, плач на камъка? Тъй малко знаем.
Някъде далеч в очите на връстниците ни пламва огън. Малко знаем.
Неизвестно ни е, че сме вече в черен списък. Вятър духа над
света и минаре��ата. И на стряхата синигер чурулика, точно като
вчера. Пътят на луната си е същият. А ние? Вярвахме в успеха
на красивото и в това, че жестът на поетите, с който от скалите
пращат поздрави, трябва да е наша обща собственост. Всъщност,
както се оказа, само фраза. Тъй като метафорите тъжно светят
над града, отказал да опразни улиците в чест на злия демон.
Като торс на битието сме пред поражението. Стиховете му пренасяме
в душите си. Етиката на солта и хляба беше ритуал на всеки изгрев. Гъста
пепел от умората сме вече и се сипем като ситен сняг през цялата година.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews