Шах-наме

by Abolqasem Ferdowsi, Абулгасем Фердоуси, Иво Панов (преводач)

„Книга зa царете" е писана в продължение на тридесет години и някои нейни издания достигат 120 000 стиха. Да се преведе подобен обем, дори в рамките на едно-две десетилетия, е практически невъзможно. Само за пример ще посочим, че изданието на Академията на науките на СССР на превода на цялата поема се осъществява в продължение на цели 37 години. При това руската иранистика има зад гърба си над двестагодишна пълноценна история, а българската съществува едва от двадесет години! Така че колебанието ни не продължи дълго. Предпочетохме да подготвим и представим на българските читатели произведението на части, пък докогато ни стигнат силите.
Колебание нямаше и относно избора на съдържанието на първия том. „Песен за Ростам и Сохраб" е централна творба в „Шах-наме". Около нея се движи целият сюжет, в нея е скрито разковничето на много от повдигнатите в поемата морално-етически проблеми. И не е случаен фактът, че по драматизъм, художествени достойнства и философска дълбочина тя бива сравнявана с древногръцките трагедии.
Награда "Бронзов лъв" на Асоциация "Българска книга" за най-добър издателски проект.

202 pages, Unknown Binding

First published January 1, 2012

About the author

Abolqasem Ferdowsi (Persian: ابوالقاسم فردوسی), the son of a wealthy land owner, was born in 935 in a small village named Paj near Tus in Khorasan which is situated in today's Razavi Khorasan province in Iran.
He devoted more than 35 years to his great epic, the Shāhnāmeh. It was originally composed for presentation to the Samanid princes of Khorasan, who were the chief instigators of the revival of Iranian cultural traditions after the Arab conquest of the seventh century. Ferdowsi started his composition of the Shahnameh in the Samanid era in 977 A.D. During Ferdowsi's lifetime the Samanid dynasty was conquered by the Ghaznavid Empire. After 30 years of hard work, he finished the book and two or three years after that, Ferdowsi went to Ghazni, the Ghaznavid capital, to present it to the king, Sultan Mahmud.

Ferdowsi is said to have died around 1020 in poverty at the age of 85, embittered by royal neglect, though fully confident of his work's ultimate success and fame, as he says in the verse:
" ... I suffered during these thirty years, but I have revived the Iranians (Ajam) with the Persian language; I shall not die since I am alive again, as I have spread the seeds of this language ..."

Reviews

[Knigoqdec · Rating 3 out of 5]

Редно е да си призная, че това е, вероятно, най-красивата книга, която притежавам към момента. Поради тази причина ми е слабост, дори просто заради външния си вид.
За човек, който се занимава повече с историята и културата на Изтока, "Шах-наме" е любопитна книга. Това е епос, подобен на древногръцките сказания, в мерена реч и с трагична история. Имам чувството, че в България иранистиката е слабо популярна и се радвам, че българският читател има възможност да се докосне до такъв значителен за иранската култура труд. Съществуват по-стари издания на Фердоуси, вероятно са донякъде по-добри, ако мерената реч е римувана, но тук се залага повече на достоверността, отколкото на старанието текстът да изглежда добре на български повече, отколкото да е близо до оригинала.
За мен "Шах-наме" е челен сблъсък с култура и история, от които почти си нямам понятие. Всички все някога са чували за перси, зороастризъм, Близкия Изток преди появата на исляма и други, но да си чувал за нещо и тепърва да се занимаваш с него - това са си съвсем различни неща. Книгата е богата на информация под формата на бележки под линия и речник с имена и топоними. Съдържа и великолепни цветни изображения на различни исторически сцени (на някои от тези миниатюри конниците са почти като живи не само заради изключително подробните детайли, ами и защото направо излизат от рамката!). Въпреки това, подробностите няма как да ти стигнат и ти се иска да знаеш много повече.
В същото време самата история на "Шах-наме" (в това издание е поместена само частта с Ростам и Сохраб) може да се чете от всеки, тъй като става въпрос за трагедия, която може да бъде съпреживяна от всеки човек - една жестока игра на съдбата. "Едип цар", само че в друг смисъл.

Някак не мога да възприема опита за паралел между "Шах-наме" и "История славянобългарска", който е поместен във въведението преди историята. За мен "Шах-наме" е по-дълбоко свързан с "песните" и сагите за миналото. История, подобна на викингските саги, древногръцките трагедии, защо пък не и древнокитайските легенди, или каквито и да било легенди. "Шах-наме" е на повече от хиляда години. Легендарно за нас време, непознати за много от читателите митове и легенди. Герои, живели някога далеч във времето, митологизирани и често пъти почитани като богове.

[Albena · Rating 4 out of 5]

Преводът и уводните статии можеха да бъдат по-добре.

[Daniel Tserovski · Rating 5 out of 5]

Най-луксозното, красиво и приятно за четене издание на знаменития персийски национален епос. С твърда корица и страхотни илюстрации, както и с много пояснения "под черта", така че читателят да може да се запознае със значението на имената в книгата и с редица други неща, като исторически подробности и пояснения, свързани с времената, в които е писана книгата.

За съжаление, към днешната дата самата книга е изчерпана и не може да бъде закупена, освен от антикварни книжарници на съответната цена, което е голяма загуба за българския читател и ценител на персийската история и литература. Още повече, че преводът в това издание значително се различава от този в старото, по стил и начин на предаване историята.