Това е втората авторска книга на художничката Евгения Войнова. Книгата е посветена на една деликатна, но много важна за децата тема – отношението към децата с увреждания. Матея е глухо момиченце, което се премества в нов град и търси своите нови приятели.
В книгата обаче няма да срещнете никъде думата “глух”, нито се задълбава в начина, по който тези хора общуват по между си. Текстът не звучи назидателно, нито драматично. Според Евгения Войнова ключът към трудните теми е във възможността да избираш: “Искам да оставя избор на всеки родител сам да прецени колко да навлезе в темата и дали да разговаря с детето си по-задълбочено. Както и избора на всяко дете да задава въпроси, ако иска да научи повече.“
Майсторски римуваната и страхотно илюстрирана история на малкото мишле Давид беше първата ни среща с таланта й. А едва ли ще се намери читател, който да е разгърнал една от книгите на Евгения Войнова и след това да не гори от желание да разлисти и останалите. Ние също си обещахме да представим другите книги на младата художничка и писателка. Днес е ред на една история, която засяга трудната тема за децата с увреждания. В „Матея” се говори за нуждата от приемственост и за това, че не е важно по какво се различаваме, а по какво си приличаме. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
По толкова деликатен начин подхожда към темата за децата с увреждания - никъде не се споменава даже думичката глух. Родителите имат пълната свобода да решат до каква дълбочина да зачекнат темата с децата си, а пък малчуганите така имат шанса да задават много повече въпроси.
Едно момиченце с огромно сърце ни показва, че да си различен не е нещо лошо или страшно. Напротив - точно различията те правят това, което си!
В своята книжка Евгения Войнова пише и рисува историята на глухото момиченце, което носи не един, а няколко таланта: умее да вижда думите, като ги чете по устните на другите, а и майстори великолепни книжни фигури. Освен това Матея е търпелива и умее да прощава, когато я отхвърлят поради незнание; тя е и благородна - спасява градското тържество съвсем сама. Нежните илюстрации на Войнова отварят нови врати, доразвиват трогателния сюжет и учат читателите, че никога не трябва да отхвърляме различните от нас, защото всъщност всички ние сме различни и това му е хубавото: да се допълваме и да се учим, да си помагаме и да споделяме: http://detskiknigi.com/?p=24902