Цяла година живеем с тревогата от войната на Русия срещу Украйна. Цяла година войната е основната тема в света. Сърцата ни са свити от болка, засегнати сме косвено, но украинският народ понася цялото страдание на войната. Нашите поколения израснаха в мир, знаехме за войната само от книгите и филмите. Не можехме да допуснем, че е възможно в Европа да има война.
Героизмът на украинския народ предизвиква възхищение, но много по-силна е болката от сполетялото го страдание. Състраданието е подтикът да напиша текстовете, събрани в тази книга.
Ако трябва да повторя думите на д-р Мартин Лутър Кинг, имам една мечта, моята мечта е един ден писателите да пишат така и да имат такова влияние в обществото, че да не позволяват на никого повече да започва война.
Теодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски. Дъщеря на българския писател Димитър Димов.
Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )
„Молитва за Украйна“ представлява сборник от статии на Теодора Димова, засягащи войната в Украйна, започнала в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Книгата е качествена, но за жалост няма да бъде прочетена от хората, от които трябва да бъде. Пише се за пропагандата, смъртта, мъката, историята, политиката и хората, които я осъществяват.
Много ме впечатли главата "Ботушите остават", в която авторката разказва как унгарския народ събаря статуята на Сталин в Будапеща през октомври 1956 г. Ясно личи силното желание на народа да се отърве от веригите на комунизма и диктатора.
Благодаря на моя близък приятел Даниел Караденев, че ми зае тази книга.