Луничави разкази

by Zdravka Evtimova, Здравка Евтимова

„Луничави разкази“ съдържа двайсет истории, писани през последните три години. Едни от тях ще ви разсмеят, други ще ви натъжат, доколкото смехът и тъгата са главните съставки на този сборник, а защо ли не и на живота ни извън книгата.

Здравка Евтимова (р. 1959, Перник) е носителка на редица литературни награди, сред които „Златен ланец“, „Чудомир“, „Блага Димитрова“, „Балканика“, „Роман на годината“ 2015 на Националния дарителски фонд 13 века България (за „Една и съща река“). През 2019 г. на Здравка Евтимова е присъдена Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност, а през октомври 2021 г. зрителите на Българската национална телевизия я избират за своя любим български автор.

Последният ѝ роман „Резерват за хора и вълци“ бе отличен с „Цветето на Хеликон“ като най-продаваната книга в книжарската верига през 2022 г. Романи и сборници с разкази на Здравка Евтимова са публикувани не само в България, но и в САЩ, Великобритания, Гърция, Канада, Израел, Италия, Китай, Франция, Сърбия, Северна Македония, Словения.

Genres: Bulgarian Literature

208 pages, Paperback

Published December 1, 2023

About the author

English transliteration of Здравка Евтимова.

Reviews

[Мартин Касабов · Rating 2 out of 5]

Докато човек чете разказите на Здравка Евтимова може да си зададе въпроса дали някога е пробвала да пише криминални истории в стила на Реймънд Чандлър, тъй като изобилието от сравнения, идиоми, хиперболи и персонификации е действително главозамайващо. Понякога Евтимова си позволява по две избухливи метафори в един абзац, къде заслужени, къде намигващо произволни, вероятно възпитани от дългогодишния ѝ опит в превода на фентъзи литература. Тези бързи щрихи могат да впечатляват с изобилие от хрумки , но в повечето случаи задушават плавния разказ и в никакъв случай не компенсират повърхностните герои и злободневните им проблеми.

[Ivelina · Rating 5 out of 5]

ако можех да съм разказ, бих си избрала да съм неин

[Sofiya Gecheva · Rating 5 out of 5]

Съвременната българска литература е привързана към тежките сюжети, към суровото у българина и в неговия делник. Разказите на Здравка Евтимова не правят изключение, но метафоричният език определено успява да наклони сюжетите в друга посока. Посланията са все пак човешки, а не сурови, без да са и сантиментални. Особено ми харесаха метафорите по линията на сезоните.
"Август месец има нестабилен характер - ако не вали, жегата разтегля асфалта по пътя ти."
"Запръска дъжд. Това е истинската природа на септември - събужда семена и хора, които пътуват с влак."

[kiki ⋆.ೃ࿔*࿐ · Rating 4 out of 5]

3.75

"Когато човек мълчи отслабва. Думите, които не изрича, го ядат отвътре. Думата е отмъстително нещо."
"Така че дори да е лош човекът и злобен да е, и самотен, все някога ще тича под дъжд и че разбере, че е парче небе." Здравке, к'во?!?!

[Haileyyjk · Rating 2 out of 5]

Loved the Pernik lore but some editing, some cutting and some touching grass could have helped immensely.

[Niki Dobreva · Rating 5 out of 5]

Фокусът върху социалните теми със език, който обхваща най-чудновати сравнения и похвати, прави разказите истинско удоволствие за четене. На фокус е човека, с обикновените грижи, съкровените мечти, с които ходи по прашния свят, за да проследи откриването на това малко щастие, което се намира в ежедневните, малките неща.
Разказите докосват сърцето като "остават думи, които карат тъгата, най-големия крадец, да стане облак прах и да си отиде" и "без да щеш, си намерил онова, което кара човека, като умре, да не умира".
"Поет значи човек, когото заради думите го обичат и го бият, мразят го. Заради думите го гърмят с пищови, затварят го в затвора и като умре - не умира."
Тя разказва за чудновати герои, като Сара която "Пишеше, защото не можеше да се сбие, когато изтикваха нея и Матей, вярното й другарче, извън пътя, когато й подвикваха, подсвиркваха, може би й крещяха обиди, но не ги чуваше, защото в ума, ушите, очите й постоянно се въртяха историите в книгата, от която се бяха продали два екземпляра. Беше отчайващо дъждовно навън отчайващо дъждовно и в ума й. Писането е проклятие, но какво ще прави без него?" А той беше "Книга с разкази, които никой не купува, бяха очите му."
"Не знаех, че живота е гара. А ние хората, сме влаковете, заради които я има гарата."
"Следобедът се проточи като път, който изведнъж спира в планината и се страхува да се покатери по-нагоре."

[Kristina Zheleva · Rating 4 out of 5]

Здравка Евтимова пише по тежките социални теми и проблеми. Говори за домашното насилие, за децата, които са гладни или пък родителите им са далеч, за да изкарват пари, за любовта, за щастието. Харесва ми стилът й и как голяма част от историите тръгват от едно място, завъртат те през доста завои и теми, за да свършат неочаквано.

[Pepa · Rating 1 out of 5]

За мен тази книга беше пълна загуба на време. Изобилието от сравнения и идиоми е толкова прекомерно, че създава усещането, че това е била основната ѝ цел – не да разкаже история, а да демонстрира стилистични акробатики. Изреченията се разпадат още по средата, а смисълът им се губи под тежестта на претенциозния език. Представях си как авторката се опиянява от всяка дълга, претрупана фраза – един вид литературен мутренски барок.

Редакцията, ако изобщо е имало такава, явно е била символична. Сюжетите са плоски и безинтересни, а героите – изпълнени с злоба, без да предизвикват каквото и да е съчувствие или интерес.

И за да илюстрирам това ви оставям с този цитат, след който просто се отказах и захвърлих изданието по средата:

“Следобедът се проточи като път, който изведнъж спира в планината и се страхува да се покатери по - нагоре. Там чакаше вечерта, но следобедът не я обичаше, беше влюбен в залеза и искаше единствено него за себе си.”

[Anna · Rating 2 out of 5]

Honestly too much use of metaphors of times of the year and just felt quite repetitive. Maybe the stories were too short for me and I might enjoy if I read her longer stories. There were some touching stories but overall i felt she left a little too much shrouded in mystery and metaphors

[Daria · Rating 3 out of 5]

Има някои интересни разкази, но като цяло едно и също всеки път. Има добри цитати, Здравка знае как да обяснява много специфично и затова главно давам 3 звезди на книгата.

[Antonina Grecova · Rating 5 out of 5]

Прочетох и хубави и лоши коментари,мислех и очакваш много превъзнесен и префърцунен език. И до някъде го имаше. Обаче ме трогна, особено разказът "О!"